Ана Сюел
Черния красавец (37)

Глава тридесет и седма
Златното правило

Две-три седмици след това се прибирахме в двора привечер. Поли дотича през улицата с фенера. Тя винаги го носеше, ако не валеше много силно.

— Всичко се уреди, Джери. Мисис Бригс изпрати слугата си днес следобед иска утре в единайсет да минеш да я вземеш. Аз му рекох: „Ще дойде, разбира се, но ние предполагахме, че вече е наела някой друг.“ А той ми вика: „Господарят наистина беше ядосан, дето мистър Баркър отказал да идва в неделя. Опита с други кабриолети, но на всички им намираше недостатъци. Някои карат твърде бързо, други твърде бавно, а господарката казва, че нито един кабриолет не бил така хубав и чист като вашия, та за друг кабриолет не ще и да чуе.“

Поли едва си поемаше дъх, а Джери избухна във весел смях:

— „Ще дойде правдата сама, когато не я чакаш ти.“ Както обикновено, ти беше права, скъпа. Тичай да ми стоплиш вечерята, а аз ей сегинка ще разпрегна Джак и ще му дам храница и водица — да е доволен.

Мисис Бригс поръчваше кабриолета толкова често, колкото и преди, но никога в неделя.

И все пак веднъж ни се наложи да работим в неделя. Ето как се случи това. Всички се бяхме прибрали в събота вечерта много изморени, но и щастливи, че на следващия ден ни очаква почивка. Нещата обаче се оказаха по-различни.

В неделя сутринта Джери ме миеше на двора, когато Поли се приближи с вид на човек, който има да съобщи нещо важно.

— Какво има? — попита той.

— Знаеш ли, скъпи, клетата Дайна Браун току-що получи писмо, в което пише, че майка й е тежко болна и че ако иска да я завари жива, трябва да тръгне веднага. Къщата на майка й е на десет мили извън града. Дори да вземе влака, пак трябва да върви четири мили пеша. Каквато е слаба и бебето й е само на четири седмици, това е невъзможно. Пита дали ще я закараш с кабриолета и обещава да ти плати добре, щом намери пари.

— Добре, добре, лесна работа. Парите не са важни, ами ще си загубим неделята. Конете са изморени, аз също. Там е цялата работа, я…

— Не е така, защото става дума за половин неделя, а пък знаеш, че трябва да помагаме на другите така, както бихме искали и те да ни помагат. А аз знам много добре какво бих искала, ако моята майка умираше.

— Я, Поли, ти си била цял проповедник! Е, щом чух неделната проповед, можеш да отидеш и да кажеш на Дайна, че тръгваме в десет. Но почакай, мини през месаря Брендън, предай му моите поздрави и го попитай дали ще ми услужи с леката си двуколка. Знам, че никога не я използува в неделя, а за коня ще бъде истинско облекчение.

Поли скоро се върна — месарят с радост се съгласил да му даде двуколката си.

— Е добре — каза Джери, — завий ми малко хляб и сирене, а аз ще се опитам да се върна колкото може по-рано следобед.

— Аз пък ще приготвя баницата с месо по-рано, вместо за вечеря — заяви Поли.

Джери започна да се подготвя за път, като през цялото време тананикаше любимата си песничка „Поли, жената без грешка“.

За пътуването избраха мен и в десет часа потеглихме с леката висока двуколка, която се теглеше толкова лесно, че след тежкия кабриолет не я усещах.

Беше чуден майски ден и щом излязохме от града, чистият въздух, ароматът на зелена трева и меките междуселски пътища ми подействуваха така приятно, както някога. Скоро се почувствувах бодър и свеж.

Семейството на Дайна живееше в малка ферма, до която се стигаше по зелена алея, а в близост имаше хубава ливада с няколко чудесни сенчести дървета. На ливадата пасяха две крави. Млад човек покани Джери да вкара двуколката на ливадата и му предложи да ме завърже в обора. Извини се, че не може да ни предостави по-добри конюшни.

— Ако кравите ви нямат нищо против — отвърна Джери, — конят ми ще бъде най-доволен да прекара час-два на вашата хубава ливада. Кротък е, а удоволствието, което ще изпита, с нищо не може да се сравни.

— Разбира се, — съгласи се младият човек. — За добрината, която сторихте на сестра ми, с радост ще ви предложим всичко, каквото имаме. След около час ще обядваме и се надявам, че ще дойдете, макар покрай болестта на мама в къщата да няма много настроение.

Джери сърдечно му благодари, като добави, че си носи обяд и че нищо няма да му достави по-голямо удоволствие от една разходка из ливадата.

Когато ме разпрегнаха, не знаех какво да направя по-напред. Да паса ли, по гръб ли да се търкалям, да легна да си почина или да препусна из ливадата ей така, само за да усетя вкуса на свободата. Затова направих всичко поред. Джери изглеждаше не по-малко щастлив от мен. Той поседя под сенчестото дърво край синора и послуша птичките. После си попя и почете от малката библия, нали винаги я носеше и толкова много обичаше. По-късно се разходи покрай поточето, набра цветя и глог и завърза букета с бръшлян. Сетне ме нахрани добре с овеса, който беше донесъл, но времето направо летеше — нали не бях излизал сред природата, откак оставих клетата Рижка в Ърлсхол.

Не бързахме на връщане и първите думи на Джери, още щом влязохме в двора, бяха:

— Знаеш ли, Поли, в крайна сметка аз така и не изгубих неделята си. Птичките пееха така чудно в листака. Джак пък полудува, като младо жребче.

А когато подаде букета на Доли, тя заподскача от радост.