Фани Флаг
Пържени зелени домати (96)

Супермаркет „Пигли-Уигли“

Бирмингам, Алабама

13 септември 1986

Всяка събота, когато ходеше на пазар, Ивлин Кауч взимаше големия „Форд ЛТД“ на Ед, защото в него имаше повече място, но пък й бе трудно да го паркира. Тъй че тя чакаше вече пет минути за мястото в края на паркинга, докато един старец натовари покупките си в багажника, качва се в колата си три минути, търси ключовете още две и най-накрая изкара на заден ход. Тъкмо когато Ивлин понечи да паркира, иззад ъгъла се появи очукан червен фолксваген и се шмугна на мястото, за което бе чакала.

Две кльощави тийнейджърки, мляскащи дъвки и с джинси с ниска талия и гумени джапанки, слязоха от колата, затръшнаха вратите и минаха покрай нея.

Ивлин свали прозореца и каза на момичето с тениска „Елвис е жив“:

— Извинете, но чаках за това място, а вие ме прередихте.

Момичето я изгледа със самодоволна усмивка и отвърна:

— Какво да се прави, госпожо? Аз съм по-млада и по-бърза от вас.

И двете с приятелката й влязоха в магазина с шляпане на джапанки.

Ивлин остана да седи навън, взряна във фолксвагена с лепенка „Бия спирачки само за селяни“ на задната броня.

След дванайсет минути момичетата излязоха тъкмо навреме, за да видят как и четирите джанти на автомобила им литват през паркинга, когато Ивлин блъсна фолксвагена, отдалечи се назад и отново се вряза в колата. Докато двете изпаднали в истерия момичета стигнаха до фолксвагена, Ивлин го бе смачкала почти на мекица. По-високата тийнейджърка побесня, разкрещя се и си заскуба косите.

— Какво правите?! Луда ли сте?!

Ивлин се показа през прозореца си и отвърна спокойно:

— Какво да се прави, миличка, аз съм по-стара от теб и имам по-голяма застраховка.

След което обърна колата и излезе от паркинга.

Ед, който работеше в застрахователна фирма, наистина имаше всякакви застраховки, както се оказа, но не можа да проумее как човек може да блъсне нечия кола шест пъти, без да иска.

Ивлин му каза да се успокои и да не прави от мухата слон — непрекъснато ставали катастрофи. Истината обаче бе, че бе изпитала прекалено голямо удоволствие да блъска колата на момичето. Напоследък единствените случаи, в които не се гневеше, бяха посещенията й при госпожа Тредгуд и когато нощем мислено се разхождаше из Уисъл Стоп. Тоуанда обсебваше живота й и някъде дълбоко в душата на Ивлин се включваше мъничка аларма, която я предупреждаваше, че е на косъм да прекрачи границата, след която няма връщане назад.