Фани Флаг
Пържени зелени домати (29)

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

9 февруари 1986

Ивлин донесе кутия тако от закусвалнята „Тако Бел“ на три пресечки от дома й и госпожа Тредгуд бе очарована.

— Това е първата чуждестранна храна, която опитвам, като изключим френско-американските спагети. Харесва ми. — Погледна сандвича. — Голям е колкото хамбургерите на „Кристал“, нали?

Ивлин нямаше търпение да научи още за Рут и се опита да смени темата.

— Госпожо Тредгуд, Рут замина ли си онова лято, или остана в Уисъл Стоп?

— Бяха с размерите на бисквита и им слагаха ситно нарязан лук.

— Моля?

— Хамбургерите на „Кристал“.

— А, да, точно така, наистина им слагаха лук. Какво стана с Рут?

— Какво да е станало?

— Очевидно се е върнала в Уисъл Стоп по някое време, но през онова лято замина ли си?

— О, да, прибра се у тях. Знаеш ли, че ги продаваха по пет за двайсет и пет цента. Дали още е така?

— Мисля, че не. Кога си тръгна?

— Кога ли? Да видим… Беше през юли или август. През август, точно така. Сега си спомних. Сигурна ли си, че искаш да ти разказвам за нея? Изобщо не те оставям и ти да кажеш нещо. Само дърдоря.

— Не се притеснявайте, госпожо Тредгуд. Говорете.

— Но сигурна ли си, че искаш да слушаш тези стари истории?

— Да.

— Е, добре. Когато дойде краят на август, мама и татко умоляваха Рут да остане и да им помогне да задържат Иджи в училище за последната й година в гимназията. Заявиха, че ще й платят колкото поиска. Но Рут отвърна, че не може, защото е сгодена и ще се омъжва през есента. Сипси обаче рекла на мама, че каквито и да ги разправя, Рут очевидно не иска да се връща в Джорджия. И че намирала всяка сутрин възглавницата й мокра, сякаш била плакала цяла нощ.

Не знам какво каза Рут на Иджи вечерта, преди да си тръгне, но чух как Иджи влезе в стаята си и след няколко минути настана дандания до бога. Иджи бе грабнала една от футболните купи на Бъди и изпотроши всички прозорци и каквото още й попаднало пред очите. Беше страшно.

Не смеех да се приближа до стаята й дори за всичката любов и пари на света… На следващата сутрин тя дори не излезе на верандата, за да си вземе довиждане с Рут. Първо Бъди, после Рут. Иджи просто не можеше да го понесе. На другия ден се запиля някъде. Повече не стъпи в училище, а й оставаше само една година до завършването.

От време на време наминаваше — когато татко получи инфаркт и за сватбите на Джулиан и момичетата.

Само Големия Джордж знаеше къде е, но той никога нямаше да я издаде. Винаги когато Иджи потрябваше на мама за нещо, тя казваше на Големия Джордж, а той отвръщаше, че ще й предаде, ако случайно я срещне. Но Иджи винаги получаваше съобщението и си идваше.

Аз, разбира се, имам няколко теории къде се криеше…