Фани Флаг
Пържени зелени домати (76)

Супермаркет „Пигли-Уигли“

Бирмингам, Алабама

19 май 1986

След девет дълги и мъчителни дни на диета Ивлин Кауч се бе събудила сутринта, обхваната от еуфория. Струваше й се, че е поела юздите на живота си, чувстваше се висока и слаба, а когато се движеше, стъпваше леко и грациозно. През изминалите девет дни сякаш бе катерила планина и сега най-накрая бе стигнала върха. Днес някак си усети, дълбоко в душата си, че до края на живота си повече няма да яде нищо, което не е прясно и свежо.

Когато влезе в супермаркета, мина бързо покрай рафтовете с бисквити, пасти, бял хляб и консерви, от които обикновено пазаруваше, и отиде направо до щанда за месо, където поръча пилешки гърди без кожа. След това се отправи към сектора за плодове и зеленчуци, който преди бе посещавала само за да вземе картофи за пюре, и купи пресни броколи, лимони и лайм, с които да гарнира чашите минерална вода. Спря за малко пред рафта със списанията и взе брой на „Град и градина“, в който имаше статия за Палм Бийч, след което мина през експресната каса.

Касиерката й се усмихна приветливо.

— Здравейте, госпожо Кауч, как сте?

— Чудесно, Мозел, ти как си?

— Добре. Това ли е всичко?

— Да.

Мозел натисна бутона за касовата бележка.

— Днес изглеждате прекрасно, госпожо Кауч.

— Благодаря. И се чувствам прекрасно.

— Довиждане, приятен ден.

— Благодаря, и на теб.

Докато Ивлин излизаше, едно момче с изцъклени очи и злобно стисната уста, облечено с мръсни панталони и тениска, нахълта през вратата, обозначена като „Изход“, и я блъсна. Ивлин, все още в добро настроение, промърмори под нос:

— Какъв мил джентълмен.

Момчето се обърна навъсено и рече:

— Майната ти, кучко! — И продължи нататък.

Ивлин онемя. Омразата в очите му я стъписа. Изведнъж се разтрепери и се разплака, сякаш някой я бе ударил. Затвори очи и си каза, че трябва да се овладее. Това бе просто един непознат. Нямаше значение, че се бе държал грубо. Не биваше да позволява това да я разстрои.

Но колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече се убеждаваше, че не бива да подминава случилото се. Щеше да го изчака отвън да излезе и да му каже, че не е искала да го обиди, че е сигурна, че е влязъл през грешната врата случайно и я е блъснал, без да иска.

Щом му обяснеше всичко това, момчето вероятно щеше се смути от постъпката си, всичко щеше да приключи и тя щеше да се прибере у дома отново в добро настроение.

Момчето блъсна вратата, излезе със стек бири в ръка и мина покрай нея.

— Извинете. Просто исках да ви кажа, че нямаше причина да ми се ядосвате. Само се опитвах да…

Момчето я изгледа отвратено.

— Разкарай се от пътя ми, тъпа краво!

Ивлин се стъписа.

— Моля? Как ме нарекохте?

Той продължи напред, без да й обръща внимание. Тя хукна след него, обляна в сълзи.

— Как ме нарекохте? Защо сте толкова груб? Какво съм ви направила? Дори не ме познавате!

Той отвори вратата на пикапа си и Ивлин, изпаднала в истерия, го хвана за лакътя.

— Защо? Защо се държите толкова грубо?

Младежът отблъсна ръката й и размаха юмрук пред лицето й с изкривена от ярост физиономия.

— Не ме закачай, кучко, да не ти размажа шибаната мутра! Дебела… тъпа путка!

Блъсна я в гърдите и тя падна на земята.

Не можеше да повярва какво й се случва. Покупките й се пръснаха.

Момичето с права мазна коса и ластичен потник, което чакаше момчето, я изгледа отгоре и се изсмя. Младежът се качи в пикапа, включи на задна и изкара колата от паркинга със свистящи гуми, като продължаваше да ругае Ивлин.

Тя седеше на земята с охлузен лакът и отново се почувства стара, дебела и безполезна.