Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уисъл Стоп, Алабама (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fried Green Tomatoes at the Whistle Stop Cafe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Фани Флаг. Пържени зелени домати

Американска. Първо издание

ИК: „БАРД“, София, 2013

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-406-2

История

  1. — Добавяне

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

30 март 1986

Ед Кауч взе майка си от старческия дом сутринта на Великден, за да прекара празника с тях. Ивлин искаше да покани госпожа Тредгуд, но Ед заяви, че Старата мама може да се разстрои, а бог им бе свидетел, че не искаха тя да се разстройва — и без това имаше опасност да не пожелае да се върне в дома. Тъй че Ивлин приготви обилен обяд за тримата и след като се нахраниха, Ед заведе майка си в бърлогата си, за да гледат телевизия.

Ивлин възнамеряваше да отиде с тях, когато Ед закараше майка си обратно в старческия дом, за да може поне да види госпожа Тредгуд, но синът й се обади тъкмо когато излизаха. Старата мама, която мрънка по време на цялата вечеря колко мрази „Розовата тераса“, вече бе облечена и готова за тръгване и Ивлин каза на Ед да вървят без нея.

Тъй че бяха минали две седмици, откакто видя приятелката си за последен път, и сега я очакваше изненада…

— Ходих на фризьор за Великден. Харесва ли ти прическата ми?

Ивлин не знаеше какво да каже — косата на госпожа Тредгуд бе боядисана в ярко лилаво.

— Боядисали сте се.

— Да. Винаги искам да изглеждам добре за Великден.

Ивлин седна и се усмихна, сякаш нищо не я бе смутило.

— Кой ви направи прическата, скъпа?

Госпожа Тредгуд отвърна:

— Ако щеш вярвай, но беше една студентка от колежа за козметички в Бирмингам. Понякога идват и ни подстригват безплатно, за да практикуват. Моето момиче беше дребничко и много се стараеше, та й оставих бакшиш от петдесет цента. Къде другаде ще ти измият косата, ще те боядисат и ще те изсушат само за петдесет цента?

На Ивлин й стана интересно.

— Колко голямо беше момичето?

— А, голяма жена си беше, просто бе толкова дребна, че се наложи да се качи на щайга, докато ме боядисваше. Ако беше пет сантиметра по-ниска, щеше да е джудже. Разбира се, мен такива дефекти не ме притесняват, а и обичам джуджетата… чудя се какво ли стана с онова дребосъче, дето продаваше цигари.

— Къде?

— По радиото и по телевизията. Рекламираше цигари „Филип Морис“ с костюм на пиколо. Не го ли помниш?

— О, да. Сетих се за кого говорите.

— Много се забавлявах, като го гледах. Все ми се искаше някой ден да дойде и в Уисъл Стоп, за да го взема в скута си и да си поиграем.

Ивлин беше донесла великденски яйца, захаросана царевица и шоколади и каза на госпожа Тредгуд, че след като не е успяла да дойде на самия Великден, сега двете ще го отпразнуват заедно. Госпожа Тредгуд отвърна, че идеята е чудесна, заяви, че обожава захаросана царевица и че обича първо да отхапва белите връхчета на зърната и да си оставя остатъка за по-късно. Старицата похапваше от лакомствата и разказваше на Ивлин как е минал Великден в старческия дом.

— Ех, иска ми се да бе дошла. Сестрите скриха яйца из целия дом. Ние сложихме по някое и друго в джобовете и в стаите си, а целият трети клас от училище „Удлон“ се изсипа тук. Такива сладурчета бяха — скъсаха се да тичат по коридорите. Страхотно си изкараха! А и на старите хора тук им беше много приятно, повечето отдавна не бяха виждали деца. Мисля, че всички много се зарадваха. Старците трябва да се виждат с деца от време на време — прошепна тя доверително. — Това им повдига духа. Някои от жените тук по цял ден само седят прегърбени в инвалидните си колички… но когато сестрите им дадат да подържат някоя кукла, веднага изправят гърбове и ги прегръщат. Повечето от тях ги мислят за своите деца. Познай кой още ни посети за Великден.

— Кой?

— Онова момиче от прогнозата за времето по телевизията… все й забравям името, но е известна.

— О, много мило.

— Да, така беше… но знаеш ли какво?

— Какво?

— Сега ми хрумна. В Уисъл Стоп никога не идваха известни хора… като изключим Франклин Рузвелт и господин Пинто, престъпникът, но те и двамата вече бяха мъртви по онова време, та не се броят. Горката Дот Уиймс така и нямаше за какво вълнуващо да пише във вестника.

— Кой е той?

Госпожа Тредгуд се изненада.

— Не си ли чувала за Франклин Рузвелт?

— Не, питах за господин Пинто.

— Не си чувала за господин Пинто?

— Пинто? Като индианските коне ли? Ония шарените?

— Не, скъпа, като сорта боб. Сиймор Пинто. Той беше известен убиец!

— О… Не. Явно е било преди да се родя.

— Имаш късмет, защото той беше много жесток. Мисля, че бе наполовина индианец или пък италианец, но какъвто и да бе произходът му, уверявам те, хич нямаше да е приятно да го срещнеш по тъмно.

Госпожа Тредгуд бе приключила със захаросаната царевица и отхапа главата на едно от шоколадовите зайчета, след което го погледна и каза:

— Извинявай, зайо… Знаеш ли, Ивлин, май само аз от целия дом празнувам два пъти Великден. Може и да е грях, но няма да кажа на никого, ако и ти си мълчиш.