Фани Флаг
Пържени зелени домати (118)

Уисъл Стоп, Алабама

7 ноември 1967

Ханк Робъртс тъкмо бе навършил двайсет и седем и вече имаше своя строителна фирма. Тази сутрин с дългокосия му приятел Травис тъкмо започваха изпълнението на нова поръчка. Големият жълт булдозер ръмжеше и стържеше, докато изкопаваше празния парцел до старата къща на Тредгуд на Първа улица. Подготвяха терена, за да вдигнат тухлена постройка до Баптистката църква.

Травис, който тази сутрин вече бе изпушил два джойнта, обикаляше наоколо, подритваше земята с ботуш и започна да си мърмори:

— Брато, глей к’ви боклуци. Кой знае какви гнусотии още ще изкопаем…

След малко Ханк слезе от булдозера за обяд, а Травис се провикна:

— Ей, ела да видиш!

Ханк отиде при него и погледна към пръстта, която току-що бе изкопал. Беше пълна с рибешки глави, останали бяха само малките остри зъби, както и с черепите на прасета и кокошки, поднасяни за вечеря на отдавна забравени хора.

Ханк беше селско момче и бе свикнал с подобни гледки, тъй че просто рече:

— К’во толкова?

Седна наблизо, отвори черната си метална кутия за обяд и начена единия от четирите сандвича. Травис още бе слисан от откритието и продължи да побутва с крак купчината пръст, костите, черепите и зъбите.

— Мили боже! Сигурно са стотици! Защо са ги заровили?

— Откъде да знам, по дяволите?

— Човече, тази работа е много странна.

Ханк, на когото почваше да му се гади, се провикна:

— Просто няколко свински черепа! Недей да откачаш!

Травис ритна нещо и замръзна. След минутка каза със странен тон:

— Ей, Ханк…

— Какво?

— Да си чувал някога за прасе със стъклено око?

Ханк стана, отиде при него и каза:

— Мамка му!