Фани Флаг
Пържени зелени домати (94)

Уисъл Стоп, Алабама

7 февруари 1947

Една дъждовна утрин Онзел помоли Чуканчето и Иджи да идат в гората и да съберат шишарки за стаята на госпожица Рут и седна да обърше лицето й с мокра кърпа.

— Дръжте се, госпожо Рут, скоро всичко ще свърши. Ще ви олекне.

Рут я погледна и се опита да се усмихне, но в очите й се четеше ужасна болка. Вече нямаше никакъв покой за нея — не можеше да спи, не можеше да намери облекчение.

Онзел, която посещаваше Баптистката църква и бе солистка в хора „Алилуя“, вярваше с цялото си сърце в милостта на Бог и взе решение.

Никой бог, и със сигурност не нейният благ, безценен Исус, загинал, за да изкупи греховете ни, и който ни обича най-много от всичко, не би искал някой да страда толкова.

Тъй че с чисто сърце и радост в душата даде на Рут морфина, който бе събирала малко по малко, ден след ден. Гледаше как тялото на Рут се отпуска за пръв път от седмици, след което седна на леглото, хвана мършавата й ръка и запя:

— На небесата има земя, по-красива през деня,

и вяра имаш ли, ще я съзреш в далечината…

Отецът чака да те види там,

да те посрещне в своя дом.

Да, там на небесата ще се видим на брега зелен,

да, там на небесата…

Пееше със затворени очи, но усети как лъчите на показалото се иззад облаците слънце огряват стаята. От топлината по бузите й се стекоха радостни сълзи. След като покри огледалото и спря часовника до леглото, тя благодари на Исус, че е отвел госпожица Рут у дома.