Фани Флаг
Пържени зелени домати (54)

Валдоста, Джорджия

30 септември 1924

Докато растеше, Франк Бенет обожаваше майка си до такава степен, че отвращаваше баща си — грубиян, който обичаше да блъска Франк от стола или да го рита надолу по стълбите. Майка му бе единствената, която се отнасяше с него с нежност и доброта, и той я обичаше с цялото си сърце.

Един ден, когато се прибра по-рано от училище, след като се бе направил на болен, завари майка си и чичо си на пода в кухнята и цялата му обич се превърна в омраза в рамките на пет секунди, преди да избяга с писъци навън. Тези пет секунди щяха да го преследват до края на живота му.

Трийсет и четири годишният Франк Бенет беше суетен човек. Черните му обувки винаги бяха лъснати до блясък, косата му винаги бе сресана, дрехите — безупречни и той бе един от малкото мъже, които всяка седмица си правеха маникюр при бръснаря.

Може да се каже, че беше денди. Може да се каже, че беше хубавец с гъстата си черна коса и стоманеносини очи, дължащи се на ирландския му произход; и макар едното да бе стъклено, а другото просто студено и лъскаво, трудно се познаваше кое е изкуственото.

Но Франк най-вече беше човек, който получаваше каквото поиска, а той искаше Рут Джеймсън. Бе изредил почти всички необвързани момичета в околността, включително, и за предпочитане, чернокожите, които обладаваше насила, докато приятелите му ги държаха да не мърдат. Щом ги минеше веднъж, не ги искаше повече. Една руса жена от покрайнините на града имаше дъщеричка, която много приличаше на него, но след като той я насини от бой и заплаши детето, тя престана да твърди, че е негово. Очевидно бе, че Франк не си пада по употребявани жени. Особено ако ги бе употребил самият той.

Но в града го знаеха като работлив и свестен човек и той реши, че трябва да има синове, които да продължат рода Бенет — име, което жителите на Валдоста свързваха предимно с факта, че последният останал от семейството мъж има много земя на юг от града.

Рут беше млада, красива и девствена и се нуждаеше от място, където да живеят с майка й. Какво по-добро от това? Рут остана поласкана — нямаше как иначе. Нима той не бе най-желаният ерген на разположение? Нима не я бе ухажвал като истински джентълмен и не бе очаровал майка й?

Рут повярва, че красивият млад мъж я обича и че тя също го обича.

— Но кой да знае, че всичките лъснати до блясък обувки и модни костюми никога няма да заличат огорчението, трупало се у Франк години наред…

В града поне никой не знаеше; забеляза го само един непознат. Вечерта на ергенското парти на Франк той и група негови приятели се отбиха в един бар за по няколко питиета на път за една къща, където Франк бе наел три проститутки от Атланта за случая. Един стар скитник, минаващ през околията, случайно бе влязъл в бара и наблюдаваше компанията млади мъже. Франк постъпи с него както с всички непознати: отиде при мъжа, който очевидно се нуждаеше от едно питие, и го тупна по гърба.

— Старче, ако познаеш кое от очите ми е стъклено, ще те черпя едно.

Приятелите му се разсмяха, защото знаеха, че е невъзможно да се забележи разликата, но старият мъж го погледна и след кратко мълчание каза:

— Лявото.

Приятелите на Франк се разсмяха гръмко и макар да се изненада неприятно, Франк също се засмя и хвърли на масата един долар.

Барманът проследи с поглед как компанията си тръгва и се обърна към скитника:

— Какво ще пиете, господине?

— Уиски.

Барманът му наля и след малко го попита:

— Приятелю, как така веднага позна, че лявото му око е стъкленото?

Старецът отпи от уискито и отвърна:

— Лесно. Само в лявото му око се забелязваше проблясък на човечност.