Лийси Харисън
Монстър Хай (22)

Двадесет и първа глава
Нагоре с краката

Изправени пред вратите на салона, Франки, Лала, Блу, Клаудин и Клео стискаха ръцете си като Pussycat Dolls, които се канят да се поклонят пред публиката. По пътя дотук си бяха вдъхвали кураж една на друга. На паркинга за последно оправиха тоалетите си и обявиха тази разходка за една малка стъпка за чудовищечеството. Единственото, което оставаше сега, бе да съберат кураж и да влязат, преди танците да бяха свършили.

— Добре, броя до три — Франки дръпна назад раменете си, които стояха полуоткрити под фината дантела на булчинската рокля на баба й. — Едно… две…

Изведнъж вратата се отвори рязко и като зъл враг някой се вклини сред ръцете на момичетата и разкъса веригата им.

— Дюс? — ахна Клео, а висящите й златни обеци се поклащаха под правата черна коса. Цялото й тяло, от главата до петите, бе опасано в бял лен и украсено богато с тюркоаз и злато. Короната й от масивно злато във формата на змия с червени рубинени очи можеше да послужи още за оръжие и тя не би се посвенила да го използва срещу някой изневерник. Или поне така бе казала в колата:

— Здравейте — заекна Дюс, намествайки кадифената си шапка. — Тъкмо излизах, за да ти се обадя. Мислех, че си вкъщи… в бойкот?

— По-скоро съм на път да те направя на компот!

— Много добре! — облечена в къса пола, която съвсем не скриваше козината й, Клаудин я чукна по ръката с рунтава лапа.

— Чакайте — Дюс отстъпи крачка назад. — Какво сте облекли?

Той огледа всяко от момичета поред — белите кичури на Франки и зелената й кожа, вампирските зъби на Лала, перките на Блу, кожуха на Клаудин и мумифицираното тяло на Клео.

— Вие да не сте откачили? — изсъска той и ги забута обратно към вонящата машина за мъгла.

От салона се чу Бионсе и песента й Single ladies (Put a Ring on It).

— Това е моята песен! — извика Клео, подаде ръце и момичетата се хванаха.

— Клео! Ти не си сингъл! — Дюс се изпречи на пътя й. — Цялата тази работа с Мелъди е едно недоразумение. Кълна се, твой съм. Тъкмо бях тръгнал да ти се обадя.

— Като не съм сингъл, да ти видя халката? — заядливо рече Клео.

Дюс вдигна ръката си, цялата в пръстени:

— Къде да я сложа? Тук няма място.

— Като няма, направи ми малко място, че влизам — с едно махване на ръката тя го отстрани от пътя си, ритна вратата на салона и повлече момичетата навътре.

— Недей! — извика той след нея.

Но вече бе късно. Песента на Бионсе притегляше момичетата право към дансинга с хипнотичната сила на песента на сирените. Защитена от приятелството и движена от решимостта си да промени статуквото, Франки вървеше през тълпата с увереността на суперзвезда. Всички се извръщаха след тях, а ласкавите думи се сипеха в краката им като рози. Глитератите щяха да се гордеят с нея. А също и Вив и Вик.

Щом приближиха дансинга, пред тях изникнаха Бека и боязливото й асистентче. И то без Брет! Това бе добър знак. Тя пристъпи към Франки и я принуди да пусне ледената ръка на Лала.

— Какво ти се е случило? — Бека посочи босите крака на Франки. — Не ти останаха пари за обувки след пазара в магазин „За един долар“, а?

— Всъщност знаеш ли, че истинската годеница на Франкенщайн е била боса на сватбата си?

— А ти знаеш ли, че истинската годеница всъщност си е имала и младоженец?

— Да, знам — отвърна Франки самодоволно, — нали това е бил… — тя млъкна. Едно бе да си играе с огъня, друго да влезе в него. — Знаеш ли, че зеленото ти стои добре — рече тя искрено.

— А на теб не — сряза я Бека. — Което е странно, защото точно зеленото е твоят цвят — приятелката й стоеше до нея и записваше.

— Как така, не разбирам — отвърна Франки с досада.

Секретарката вдигна очи от екрана:

— Зеленото е цветът на завистта.

— А ти явно завиждаш и на мен, и на Брет — Бека сложи ръце на кръста си и бързо обходи салона с поглед.

— И защо да завиждам на Брет? — попита Франки секретарката.

— Аз не съм Брет — отвърна момичето.

Франки се засмя и им помаха. Беше твърде „наамперена“, за да вземе това навътре особено когато идваше от подражателка с клюмнала коса като на Мардж Симпсън и толкова лошо сложени кичури.

— Това беше много смешно — прошепна момчешки глас в ухото й.

Франки се извърна. Една черна роза се рееше пред лицето й.

— Заповядай — розата се приближи. — Откраднах я от една зла фея. За теб е.

— Били? — закиска се Франки.

— Да, аз съм — отвърна невидимото момче. — Това, което правиш, е наистина смело.

Той пъхна розата зад ухото й:

— Не се тревожи — махнах бодлите.

— Благодаря — Франки докосна внимателно розата така, както той я бе докоснал с нея.

— Ауууууууууууу! — нададе вой Клаудин от центъра на дансинга.

— Ауууууууууууу! — изреваха всички в отговор.

Франки се провря през потната навалица от тела, нетърпелива да се присъедини към приятелите си. Докато вървеше, отвсякъде се подаваха ръце, които я докосваха.

— Супер!

— Този зелен грим е направо като истински!

— Костюмът ти е убиец!

— Това на врата пиърсинг ли е?

— И аз искам такъв.

— И аз.

— Шевовете й са по-яки от тези на бейзболната ми топка.

Франки трепереше от вълнение, но никак не бе изненадана от положителните реакции, защото знаеше, че това ще се случи. Никога не се бе съмнявала. Въпросът бе да докаже, че това е така. И доказателството бе там: приятелите й, облечени като себе си, танцуваха с нормита. Франки погледна телефона, за да отбележи този исторически момент. Часът бе 8.13.

— Йееее! — извика Франки и се присъедини към останалите.

— Франкиии! — извикаха те в отговор.

— Това е жестоко, човече! — Блу изсипа цяла бутилка вода на главата си, а кожата й заблещука на светлината.

— Ууууууу! — викаха нормитата, смятайки, че това бе просто безразсъдство.

Козината на Клаудин започна да се къдри от влагата; Клео танцуваше с едно норми, което беше сложило на главата си короната й; а Лала не спираше да се усмихва.

— Виж! — тя посочи челото си. — Потя се!

— Не ти е студено? — Франки сияеше.

— Не ми е студено — Лала запрати кашмиреното си наметало сред тълпата.

Общата им еуфория обзе Франки, както нищо досега.

— Ей, красива невесто — прошепна глас в ухото й.

— Били?

Той я завъртя с лице към себе си:

— Всъщност, Брет. Но предпочитам татко Франкен.

НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО!

Застанал пред нея в черен костюм, той стисна раменете й, покрити с дантела, и я погали. Със зелената си кожа, болтовете, шевовете и сресания напред бретон, Брет имаше всичко, което трябваше да има. И бе дошъл за нея.

В мечтите й те бяха скрити в подножието на стълбището, но ето, че сега стояха тук, в центъра на партито, обкръжени от РАД-ове и нормита. Докосваха се открито, гледаха се в очите, без страх.

Той прокара ръка по черната й коса, която потрепна от електричеството.

— Радвам се, че си решила да я оставиш пусната, а не бухнала нагоре — той се усмихна със сините си очи. — Така е по-секси.

Франки не можеше да отговори. Можеше само да го гледа.

„Дали така се чувстват зомбитата?“

С топли ръце той обви врата й, притегли лицето й към своето и… я целуна. Също като в сапунените сериали. Но по-хубаво.

Много по-хубаво.

Франки започна да пуска искри, а после се понесе като балон с хелий, изтръгнал се от букет цветя за нечий рожден ден. И докато тялото й се извисяваше все по-нависоко, светът отдолу все повече и повече се смаляваше. Звуците изгубиха значението си. От отговорността нямаше и помен. Последиците станаха непредсказуеми. Цялото й същество бе съсредоточено в настоящия миг. Преди него нямаше нищо. Нямаше нищо и след него.

Имаше само сега.

Той все по-настоятелно търкаше шевовете на врата й, а целувките им ставаха по-жадни. Франки се извиси още по-нагоре. Беше доволна, че бе измила и намазала с масло конците. Гордееше се, че бяха меки и нежни на допир. Не се съмняваше, че накрая те щяха да бъдат едно от нещата, които той най-много щеше да обича у нея.

Той стисна главата й. Задвижи я ту насам, ту натам. Сякаш я водеше в танц, чиято хореография бе измислил само за тях двамата. „Хммм.“ Идеята й допадаше. Танц само за…

Скръъъц!

Неочаквана остра болка преряза врата на Франки, устните й замръзнаха, искри пронизаха очите й. Чувство на обърканост и замаяност я изпълни. Всичко се въртеше, сякаш бе плюшено мече, пуснато на центрофуга. После спря. Не виждаше нищо друго, освен черен плат. Не чуваше друго, освен: „Ааааааааа!“.

Главата й полетя нагоре с космическа скорост. Насреща й бе Брет. Сините му очи избледняха. Завъртяха се първо наляво, после надясно, после пак наляво. Клепачите му се затвориха. Той започна да се клатушка. Франки също се клатушкаше. И двамата падаха… падаха…

Строполиха се на пода в салона. Тялото й, немощно като парцалена кукла, се стовари върху му, а главата й се изтърколи към кабинката на диджея.

— Бля-аааааак!

Виковете, обезумелите стъпки и всеобщата паника се смесиха в хаотична, нетърпима каша. Един огромен ботуш замахна, сякаш да я ритне, но вятърът и няколко чифта ръце я вдигнаха и я отнесоха.

— Главата лети!

— ЛЕТИ!

— ЛЕТИ!

— ЛЕТЯЩА ГЛАВА!

Всичко беше в мъгла. Откъслечни картини се тресяха около нея като вибриращи парченца от пъзел.

— ЧУДОВИЩЕ! — изкряска някой. Невъзможно бе да се каже кой, но може би беше Бека.

— Летяща глава на чудовище! — извика някой.

— Вземете тялото й — прошепна глас на момче. — Не позволявайте на никого да го види. Ще ви чакам при колата на Клод.

— Били? Ти ли си? — опита Франки да попита, но ударите по главата и парещата болка във врата не й даваха възможност да говори.

Пиииууу, пииииуууу, пииииииуууууу…

Алармата за чудовища се включи.

— Всички по масите!

Пиииууу, пииииуууу, пииииииуууууу…

— Вземете столовете!

— Горе! Горе!

— По-бързо!

Пиииууу, пииииуууу, пииииииуууууу…

— Сега, пищете!

— Аааааааааааааааааааааааааааааа!

— По-силно!

Облак воняща мъгла обви Франки и тя стисна очи, за да може да понесе болката. Докато потъваше в мрака, се запита какъв ли щеше да е светът, когато отново отвори очи.

Пиииууу, пииииуууу, пииииииуууууу…

Стига да имаше следващ път, разбира се.