Лийси Харисън
Монстър Хай (10)

Девета глава
Мелъди отвръща на удара

В петък Бека посрещна Мелъди в училище възторжено:

— Дай пет, задето оцеля след първата си седмица в „Мърстон Хай“. — Луничавите й страни имаха същия розов цвят като пепеляворозовата й жилетка; като прибавим към нея тесните тъмни дънки и жълтите ботуши Wellington, които стигаха до коляното, Бека беше радост за очите и грееше с цветовете на дъгата в дъждовния следобед.

Мелъди преметна през рамо военната си раница и отвърна:

— Всъщност не усетих как мина.

— Изглеждаш изненадана — отбеляза Бека, докато вървяха по гъмжащия коридор.

Зад тях вървеше Хейли, която документираше разговора. Оранжевите й ботуши скърцаха, докато бързаше да не изостава от бясното темпо.

— Аз съм изненадана — Мелъди закопча якето с качулка, когато наближиха изхода. — Станах жертва на кражба с целувка, а това може да направи седмицата доста дълга. Но всъщност се забавлявах — усмихна се при спомена за битката в стола срещу Клео, късните имейл маратони с Бека и безплодните наблюдения, докато двете с Кандис шпионираха къщата на Джаксън. Така и не забелязаха нищо подозрително, но затова пък си умираха от смях, когато Коко и Клои надзъртаха през бинокъла.

— Поправка — намеси се Хейли. — Технически погледнато, жертвата е Джаксън, не ти.

Мелъди вече се бе научила да бъде търпелива с Хейли и понякога дори оценяваше страстта й към прецизност и ред. Но този път нещата не стояха така.

— Как така той ще е жертвата? — прошепна рязко Мелъди, като внимаваше да не даде на минаващите деветокласници повод за още клюки. Трябваше само да се спотайва след понеделнишката мелодрама, както двете с Бека я наричаха и която бързо се бе превърнала в понеделнишка Мелъди драма. И засега наистина се справяше добре. Несъмнено щеше да изпита огромно удоволствие, ако бе уцелила с атласа Джаксън по главата в часа по география, докато той пощипваше онази Франки и флиртуваше с нея. И щеше да е тре^[1] катарзисно, ако го бе халосала със стъклената топка с Айфеловата кула в нея, докато целуваше Клео в часа по френски. Но не го направи. Вместо това бе избрала друга стратегия: да бъде като яйце — твърда отвън, а отвътре — същинска пихтиеста каша. Тъй че твърдението на Хейли, че той бил жертвата, й се струваше съвсем нелепо.

— Мели има право — Бека се обърна към Хейли. — Тя е жертвата.

Мелъди се усмихна с благодарност на Бека, не съвсем уверена кое бе по-приятно: да има подкрепата на новата си приятелка, или да я наричат „Мели“.

— Мелъди не е жертвата — настойчиво рече Хейли, а очилата й се запотиха от увереност. — Джаксън е жертвата. — Тя посочи към вратата, където групичка ученици чакаха дъждът да спре. Бъбреха си с приглушения шепот на собственици на погребална агенция, посърнали, задето не можеха да пресекат границата към свободата. Сред тях само двама души изглеждаха щастливи: Клео и мускулестото момче със слънчевия загар, тъмните очила и ски шапката на зелени и бели райета, защото се прегръщаха. — Ето, вижте!

— Не може да бъде! — Мелъди закри уста с ръка.

— Казах ли ти? — попита Хейли с гордост. — Джаксън получи една целувка. А сега Клео продължава напред. Така той се превръща в жертва на кражбата с целувка, защото, макар да е обект на кражбата, накрая бива захвърлен като открадната, но ненужна вещ.

— Така е — потвърди Бека с неудоволствие.

— Да вкарам ли това в бележките? — попита Хейли, докато се поклащаше на обувките си напред-назад и подръпваше краищата на виолетовия си шал.

— Не, няма нужда — рече Бека пренебрежително.

Хейли спря да се поклаща.

— Кое е това момче? — Мелъди спря до чешмата и се престори, че пие вода, за да може да го огледа по-добре.

— Казва се Дюс — отвърна Бека и на свой ред се престори, че пие вода. — Обикновено прекарва лятото в Гърция със семейството си. Тъкмо се е върнал оттам. Не е толкова сладък, колкото Брет, но пак е суперсладък.

— И супернедостъпен в прегръдките на Клео — додаде Хейли. — Винаги са заедно, когато той е в града.

— Май Джаксън ще си търси момиче за танците — отбеляза Бека и откъсна малко от тиксото на плаката на Септемврийската комисия, който висеше над главите им. Направи го на топче и го подхвърли на пода.

— Да, и аз също — нацупи се Мелъди, вървейки към вратата. Нямаше нищо против дъжда. Така никой нямаше да види сълзите й.

— Ей! — лицето на Бека се проясни. — Знаеш ли, сега е моментът да си върнеш на Клео за Джаксън, като залепиш една целувка на Дюс.

— Ха! — гласът на Мелъди изкънтя при абсурдното предложение. Всички се извърнаха, включително Клео и Дюс. Край на спотайването.

— Направи го — прошепна Бека.

— Не мога. Ти защо не го направиш? Ти също имаш зъб на Клео.

— Да, но ти не си обвързана.

— Благодаря, че ми напомни — рече Мелъди с половин усмивка.

— Ей, Мелодорк — Клео се приближи с извити от удоволствие устни. — Точно ти ми трябваш.

С лъскави кафяви чорапи до коленете, плътно прилепнала къса пола и златисти обувки с висока подметка, Клео, истинско отражение на великолепието на Риана, отново бе приковала вниманието на всички. Дори на Бека, която я гледаше свирепо със смесица от снизхождение и завист.

— И защо съм ти? — попита Мелъди със спокойствие, което бе на път да се пропука.

— Исках да ти кажа, че — Клео напръска врата си с парфюм с дъх на смола, приведе се и изсъска в ухото й — вече можеш да си вземеш онова зубърче обратно. Приключих с него.

Мелъди почувства как думите прерязват стомаха й.

— Чакай малко! — Клео се изправи. Очите й се взираха в далечината.

Мелъди надзърна над рамото й. Беше Джаксън. Вървеше към тях с китка керамични цветя, които сигурно бе направил в часа по рисуване. Очилата скриваха изражението в очите му, но от колебливата походка Мелъди заключи, че бе притеснен.

— Може и да съм приключила с него — Клео облиза устни, — но той май не е приключил с мен. — Тя изду устни и въздъхна. — Горкият! Виж само какви цветя ми носи. Кое момиче ще избере такъв карък, когато може да има грък? — Клео разроши косата на Мелъди майчински. — Освен теб, разбира се — и се засмя.

Мелъди погледна Клео право в очите. Сърцето блъскаше с лудешки ритъм в гърдите й. Но Клео отказа да отстъпи и също отвърна с гневен поглед. А за какво бе битката? „За територия? За ФЗ статус? За гроздето?“ Мелъди си помисли, че Клео бе типичната кавгаджийка, която само изпитваше новото момиче; че трябва да отвърне на омразата й с любов; да бъде по-големият човек; да отстъпи; да не се забърква в неприятности; да се спотайва; да надрасне себе си; да не обръща внимание; да надживее случващото се; да премисли всичко… И тогава Клео намигна на Джаксън. Не защото го харесваше, а напук на Мелъди, която го харесваше.

Пук.

Без предупреждение черупката на Мелъди се счупи, но вместо да се сгромоляса в лепкава каша пред очите на всички, тя избута Клео от пътя си, стигна с няколко крачки до Дюс, дръпна го към себе си, успя някак да намери устните му и…

Всеобщ вик на изненада й даде да разбере, че това не бе сън. После устните на Дюс, вече веднъж гланцирани от Клео, се отпуснаха и отвърнаха на целувката й. След това до нея достигна и миризмата на коженото му яке. А накрая отвори за миг очи и видя отражението си в очилата му с половината училище зад гърба й…

Тя наистина го целуваше!

Мелъди се отдръпна. Но вместо да помисли за поздравленията, които щеше да получи от Хейли и Бека, уважението на съучениците си, унижението, което сигурно бе причинила на Клео, или дори вредата, която може би бе нанесла на себе си, единственото, за което можеше да мисли, бе Джаксън и доколко го интересуваше това.

— Браво! — изреваха Бека и Хейли. За пръв път, откакто спря да пее, някой я аплодираше.

— Съжалявам — рече нежно Мелъди на Дюс.

— Аз пък не — рече той с усмивка.

— Не беше зле — с бавни и отмерени движения Клео започна да аплодира импровизираното изпълнение. — Следващия път пробвай да не изглеждаш толкова скована — опита се да запази спокойствие, но влажните й очи я издадоха.

Мелъди не отговори, а с поглед претърси ръцете на Клео, за да открие цветята на Джаксън. Но в отрупаните й с пръстени ръце нямаше нищо, освен гняв. Джаксън си бе отишъл.

— Добре ли си? — попита Клео Дюс, сякаш бе станал жертва на нападение. Изражението й бе напрегнато. Воюваше за своя самец с решителността на бикоборец.

— Н-не знам — Дюс потърка загорялото си чело, леко замаян. — Какво стана? — подпря се на стената, сякаш се страхуваше да не падне.

Той можеше да целува, но не можеше да се преструва.

— Може ли да направите малко място? — избухна Клео и разпръсна гъмжилото от зяпачи.

Мелъди излезе навън. Отчаяно се нуждаеше от свеж въздух. Но вместо да я лъхне свежест в лицето, навън я посрещна тежка, лепкава мъгла, която покриваше паркинга. Редица от фарове осветяваха мокрия асфалт в различни цветове, докато чистачките неуморно се бореха с проливния дъжд. Но не прогизналите дрехи измъчваха Мелъди. Дори не ги усещаше.

— Мелъди, чакай малко — извика Бека, джапайки надолу по стълбите с жълтите си ботуши и Хейли до себе си.

Мелъди спря неочаквано. Не заради Бека, а защото в локвата до подгизналите й маратонки имаше нещо, заради което си струваше да спре.

— Ох! — изпъшка Бека.

Хейли дишаше тежко.

Мелъди стоеше мълчаливо.

Всичко, което имаше да се казва, бе казано в двете думи, издълбани в цветчетата на букета от счупени керамични цветя.

За Мелъди.