Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (6)

Пета глава

Сега почти всяка вечер Гена, Галя и Чебурашка прекарваха заедно. След работа те се събираха у крокодила — разговаряха, пиеха кафе и играеха на морски шах. И все пак на Чебурашка не му се вярваше, че най-после и той си има истински приятели.

„Интересно — помисли си веднъж, — ако поканя крокодила на гости, дали ще дойде, или не? Разбира се, че ще дойде — успокояваше се Чебурашка. — Нали сме приятели! Ами ако не дойде?“

За да не си блъска главата напразно, Чебурашка взе телефонната слушалка и позвъни на крокодила.

— Ало, Гена, здравей! — започна той. — Какво правиш?

— Нищо — отвърна крокодилът.

— Знаеш ли какво? Ела ми на гости.

— На гости ли? — учуди се Гена. — Защо?

— Да пием кафе — каза Чебурашка. Това беше първото нещо, което му хрумна.

— Добре — каза крокодилът, — с удоволствие ще дойда.

„Ура!“ — едва не извика Чебурашка. Но си помисли, че в това няма нищо особено. Един приятел отива на гости при друг. И не е необходимо да се вика „ура“, а преди всичко да се погрижи да го посрещне колкото е възможно по-добре.

Затова каза на крокодила:

— Само че, моля те, вземи със себе си чашки, защото в къщи нямам никакви съдове.

— Добре, ще взема. — И Гена започна да се приготвя.

Но Чебурашка му се обади отново:

— Знаеш ли, оказа се, че нямам и кафеник. Моля те, вземи твоя. Видях го в кухнята.

— Добре, ще го взема.

— И още една малка молба. По пътя се отбий в магазина, че и кафето ми се е свършило.

Скоро Чебурашка се обади още веднъж и помоли Гена да донесе и една кофичка.

— Кофичка ли? Защо ти е?

— Разбираш ли, като идваш насам, ще минеш покрай чешмата, та да налееш вода, за да не излизам от къщи.

— Добре — каза Гена, — ще донеса всичко, каквото ме помоли.

Скоро той се появи пред Чебурашка, натоварен като носач на гарата.

— Много се радвам, че дойде — посрещна го домакинът. — Само че аз не мога да правя кафе. Никога не съм се опитвал. Ще го направиш ли ти?

Гена се хвана на работа. Събра дърва, накладе малък огън пред кабината и сложи кафеника. След половин час кафето бе готово. Чебурашка беше много доволен.

— Е, как е? Добре ли те нагостих? — попита той крокодила, когато го изпращаше.

— Кафето беше великолепно — отговори Гена. — Само че ще те помоля нещо. Ако ти се прииска пак да ме почерпиш, не се срамувай, ела в къщи. Кажи ми с какво искаш да ме нагостиш — с чай, с кафе или просто с обяд. В къщи има всичко. И ще ми бъде много по-удобно. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се — каза Чебурашка. Наистина, малко се наскърби от това, че Гена му направи забележка. Но все пак беше много доволен. Та нали днес самият крокодил му бе на гости!