Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (13)

Дванадесета глава

Гена и Чебурашка тичаха по училищата и разпитваха пазачите нямат ли под ръка кръгли двойкаджии и побойници. Пазачите бяха сериозни хора. Те предпочитаха да говорят за отличниците и възпитаните момчета, а не за двойкаджиите и немирниците. Общата картина, нарисувана от тях, беше следната: всички момчета, които ходят на училище, се учат отлично, вежливи са, винаги поздравяват, всеки ден си мият ръцете, а някои даже и вратовете.

Разбира се, срещаха се и немирници. Но какви немирници бяха това! Един счупен прозорец за цяла седмица и всичко на всичко две двойки в бележника.

Най-после на крокодила му провървя. Той узна, че в едно училище има просто превъзходно момче. Първо на първо — пълен безделник, второ на второ — страшен побойник и трето на трето — по шест двойки на месец! Точно това, което търсиха! Гена записа името й адреса му на едно листче. След това, доволен, тръгна към къщи.

На Чебурашка по не му провървя.

И той намери такова момче, каквото търсеха. Не момче, а съкровище. Оставач. Драка. Бяга от училище. От прекрасно семейство и има осем двойки на месец. Но това момче категорично отказа да дружи с някой, който има по-малко от десет двойки. А и дума не можеше да става, че ще се намери такъв. Затова Чебурашка се върна в къщи разстроен и веднага легна да спи.