Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (23)

Двадесет и втора глава

Сега вече никой не пречеше на строежа.

Но въпреки всичко работата вървеше много бавно.

— Ако продължаваме да строим само тримата — каза веднъж Гена, — ще построим дома най-рано след една година! На всяка цена ни трябват помощници!

— Правилно! — подкрепи го Чебурашка. — И аз даже зная къде можем да ги намерим.

— Къде?

— Сега ще ви кажа. За кого строим нашия дом?

— За тези, които искат да имат приятели!

— Тогава нека да ни помагат! Така ли е?

— Така е! — извикаха Галя и крокодилът. — Идеално си го измислил! Непременно трябва да ги повикаме!

И на строежа се появиха помощници. Дойде жирафата Анюта, маймунката Мария Францевна и разбира се, двойкаджията Дима. Освен това към строителите се присъедини и едно много скромно и възпитано момиченце Маруся, пълна отличничка.

Тя също нямаше приятели, защото беше прекалено плаха и незабележима. Никой даже не сети как се бе появила край къщата и бе започнала да помага. За нейното съществуване разбраха едва на четвъртия или на петия ден.

Строителите работеха до късно вечер. А когато ставаше тъмно, жирафата вземаше фенера със зъби и осветяваше строителната площадка. Само че в никакъв случай не би трябвало да й казвате „благодаря“, защото тя непременно ще ви каже „моля“ и фенерът ще падне на главата ви.

Една вечер се отби някакъв висок риж гражданин с бележник в ръка.

— Здравейте! — каза той. — Аз съм от вестника. Обяснете ми, моля, какво правите тук?

— Строим къща — отговори Гена.

— Каква къща? За какво? — започна да разпитва кореспондентът. — Интересуват ме цифри.

— Къщичката ни ще бъде малка — обясни му крокодилът. — Пет крачки на ширина и пет крачки на дължина.

— Колко етажа?

— Един етаж.

— Да запишем — каза кореспондентът и нещо надраска в бележника си. (През това време жирафата му светеше с фенера.) — По-нататък?

— Ще си имаме четири прозорчета и една врата — продължаваше Гена. — Къщичката няма да е висока, само два метра. Всеки, който иска, може да идва при нас и да си търси приятел. Ето тук, край прозореца, ще сложим работна маса. А тук, до вратата — диван за посетителите.

— Кой работи на строежа?

— Всички ние — показа Гена. — Аз, Чебурашка, жирафата, двойкаджията Дима и други.

— Добре, всичко е ясно! — каза кореспондентът. — Само цифрите ви нещо никак не са интересни. Ще се наложи нещичко да се поизмени. — И той тръгна към изхода. — Довиждане! Четете утрешния вестник!

В утрешния вестник нашите приятели с учудване прочетоха следната бележка:

НОВИНИ

В нашия град се строи интересен дом — Дом на приятелството.

Височината му е десет етажа, ширината — петдесет крачки. Дължината — също.

На строежа работят десет крокодила, десет жирафи, десет маймуни и десет пълни отличника.

Домът на приятелството ще бъде построен в срок.

— Да — казаха десетте крокодила, след като прочетоха бележката, — добре го е поизменил!

— Лъжльо е той! — без заобикалки заявиха десетимата пълни отличника, подсмърчайки. — Виждали сме ги такива!

И всички строители единодушно решиха да не допускат повече високия гражданин до своята къщичка. Даже на разстояние от десет топовни изстрела!