Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (21)

Двадесета глава

Всеки път баба Шапокляк излизаше късно вечер от къщи за нощните си разбойничества. Тя рисуваше мустаци по афишите и плакатите, разсипваше боклука от кошчетата и от време на време стреляше с въздушен пистолет, за да плаши нощните минувачи.

И тази вечер тя излезе от къщи и тръгна из града с питомната си мишка Лариска.

Реши да мине първо през строежа на новия дом, за да въведе там поредния безпорядък.

Когато приближи до оградата, видя следния надпис:

ВНИМАНИЕ! ЗЪЛ ЧЕБУРАШКА!

„Интересно — помисли си бабата, — кой е този зъл Чебурашка? Трябва да погледна!“

Дощя й се да открехне портичката и да погледне вътре. Но щом направи това, пръчката, подпряна отвътре, веднага падна и силно я чукна по носа.

— Безобразници! — разкрещя се бабата. — Разбойници! Ще ви дам да се разберете! Ще видите вие! — И като пъхна питомната си мишка подмишница, затича към зоологическата градина.

В главата на баба Шапокляк вече бе узрял страшен план за отмъщение. Тя знаеше, че в зоологическата градина живее много зъл и глупав носорог на име Пиленцето. В неделя бабата го хранеше с гевреци, опитвайки се да го опитоми. Носорогът беше изял цели пет геврека и Шапокляк смяташе, че вече е съвсем питомен. Тя искаше да му заповяда да отиде на строежа, да накаже този „зъл Чебурашка“ и да изпочупи там всичко каквото може.

Вратите на зоологическата градина бяха затворени. Без да му мисли много, бабата прескочи оградата и тръгна към клетката на носорога.

Носорогът, разбира се, спеше. Като спеше, той, разбира се, хъркаше. А хъркаше толкова силно, че да се чудиш как спи при такъв шум.

— Ей ти, ставай! — каза му бабата. — Има работа за тебе!

Но Пиленцето нищо не чуваше.

Тогава тя започна да го бута с юмрук по хълбока през пръчките на решетката. Това също не даде никакъв резултат.

Наложи се бабата да намери дълга пръчка и с пръчката да налага носорога по гърба.

Най-после Пиленцето се събуди. Той беше много ядосан, че са го събудили. И разбира се, вече не помнеше за никакви изядени гевреци.

А Шапокляк отвори вратичката и с вик: „Напред! По-бързо!“, затича към изхода на зоологическата градина.

Носорогът се хвърли след нея, но съвсем не защото му се искаше „по-бързо“ и „напред“. Просто много му се щеше да бодне тази проклета бабишкера.

Пред самата врата Шапокляк спря.

— Стоп! — каза тя. — Трябва да отворим вратата!

Обаче носорогът не спря. Както тичаше, той връхлетя върху бабата и така я намушка, че тя за миг прелетя през оградата.

— Бандит! Безобразник! — разкрещя се бабата, като потриваше ударените си места. — Сега ще ти покажа аз!

Но не успя нищо да му покаже: носорогът изби вратата и отново хукна след нея.

— Безделник такъв! — крещеше Шапокляк тичешком. — Сега ще отида в милицията, там ще ти дадат да се разбереш! Там ще те научат тебе!

Но тя съвсем нямаше интерес да тича в милицията: там по-скоро биха научили нея, а не носорога.

Кой знае какво щеше да се случи по-нататък, ако на пътя й изведнъж не беше се изпречило високо дърво. За миг бабата се покатери чак на върха му.

— Всичко е наред! — каза тя, като се настаняваше по-удобно на клоните. — Тук не може да се качи! Ку-ку!

Носорогът се повъртя, повъртя отдолу, а после си намери наблизо една удобна канавка и легна да спи.