Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (18)

Седемнадесета глава

Иван Иванович седеше зад бюрото в голям светъл кабинет и работеше.

От високата купчина листове на бюрото си той взимаше един, написваше на него: „Разрешавам. Иван Иванович“ и го слагаше отляво.

След това взимаше следващия, написваше: „Не разрешавам. Иван Иванович“ и го слагаше отдясно.

И така продължаваше:

„Разрешавам. Иван Иванович.“

„Не разрешавам. Иван Иванович.“

— Добър ден — вежливо поздравиха нашите приятели, като влязоха в стаята.

— Добър ден — отговори Иван Иванович, без да се откъсва от работата си.

Гена свали новата си шапка и я сложи на края на бюрото. Иван Иванович веднага написа върху нея: „Разрешавам. Иван Иванович“, защото преди това беше написал на някакъв лист: „Не разрешавам. Иван Иванович“.

— Знаете ли, трябват ни тухли!… — започна разговора Галя.

— Колко? — поинтересува се Иван Иванович, като продължаваше да пише.

— Много — припряно се намеси Чебурашка. — Страшно много.

— Не — отговори Иван Иванович, — много не мога да ви дам. Мога да ви дам само половината.

— Защо?

— Имам си такова правило — обясни началникът, — всичко да правя наполовина.

— А защо имате такова правило? — попита Чебурашка.

— Много просто — каза Иван Иванович. — Ако правя всичко до край и разрешавам на всички всичко, ще кажат, че съм прекалено добър и всеки при мене си прави каквото си иска. А ако не правя нищо и на никого нищо не разрешавам, ще кажат, че съм безделник и само преча. А така никой нищо лошо не може да каже за мене. Ясно ли е?

— Ясно — съгласиха се посетителите.

— Та колко тухли ни трябват?

— Ние искаме да построим две малки къщички — изхитрува крокодилът.

— Добре — каза Иван Иванович, — ще ви дам тухли за една малка къщичка. Това прави точно хиляда парчета. Става ли?

— Става — кимна Галя. — Само че ни трябва и камион, за да превозим тухлите.

— Е, не — проточи Иван Иванович, — не мога да ви дам камион. Мога да ви дам само половин камион.

— Но половин камион няма да може да се движи! — възрази Чебурашка.

— Наистина — съгласи се началникът, — няма да може. Е, тогава ще направим така. Ще ви дам цял камион, но ще превозя тухлите до половината път.

— Това се пада точно до детската градина — отново изхитрува Гена.

— Значи се разбрахме — каза Иван Иванович.

И той пак се зае с важната си работа — взе от купчината листче, написа на него: „Разрешавам. Иван Иванович“ и посегна за следващото.