Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Редакция
- maskara (2015)
- Източник
- detstvoto.net
Издание:
Едуард Успенски. Крокодилът Гена и други приказки
Руска. Първо издание
Издателство Отечество, 1983
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Георги Нецов
Рисунки: Г. Калиновски
Коректор: Цанка Попова
История
- — Добавяне
Първа глава
Едно време в една гъста тропическа гора живеело много забавно зверче. Наричали го Чебурашка. По-точно отначало, докато живеело в тропическата гора, никак не го наричали. Нарекли го Чебурашка по-късно, когато напуснало гората и се срещнало с хората. Нали хората дават имена на животните. Те са казали на слона, че е слон, на жирафата — че е жирафа, на заека — че е заек.
Но ако беше помислил, слонът и сам би могъл да се досети, че е слон. Името му е толкова просто! А какво да каже звярът с такова сложно име като хипопотам? Върви се сети, че не си хи-по-там, нито по-по-там, а именно хи-по-по-там.
Така и нашето зверче — то никога не се беше замисляло как се казва, а просто си живееше в далечната тропическа гора.
Веднъж се събуди рано сутринта, сложи лапи отзад и тръгна да се поразходи и да подиша чист въздух.
Както си се разхождаше, изведнъж край голямата овощна градина видя няколко сандъка с портокали. Без да му мисли много, Чебурашка скочи в един от тях и започна да закусва. Изяде цели два портокала и така преяде, че му беше трудно да се движи. Затова си легна да спи направо върху плодовете.
Чебурашка спеше дълбоко и разбира се, не чу как дойдоха работниците и заковаха всички сандъци.
След това натовариха портокалите заедно с Чебурашка на един кораб и ги изпратиха на далечно пътешествие.
Дълго пътуваха сандъците по морета и океани и най-после се озоваха в магазин за плодове в някакъв много голям град. Когато ги отвориха, в един от тях почти нямаше портокали, а само Чебурашка — дебел-предебел.
Продавачите измъкнаха Чебурашка от каютата му и го сложиха на масата. Но Чебурашка не можеше да седи на масата — прекалено дълго бе прекарал в сандъка и му бяха изтръпнали лапите. Той седя, седя, оглежда се наоколо и изведнъж взе, че се пречебураши от масата на стола.
Но и на стола не се задържа дълго — пак се пречебураши. На пода.
— Гледай го ти, Чебурашка такъв! — каза управителят на магазина. — Никак не го свърта на едно място!
Така нашето зверче разбра, че се казва Чебурашка.
— Какво да те правя сега? — попита управителят. — Не мога да те продавам вместо портокали, нали?
— Не зная — отговори Чебурашка. — Каквото искате, това ме правете.
Наложи се управителят да вземе Чебурашка под мишница и да го занесе в градската зоологическа градина.
Но там не го приеха. Първо, зоологическата градина беше препълнена и второ, Чебурашка се оказа съвсем неизвестен на науката звяр. Никой не знаеше къде да го настанят: при зайците ли, при тигрите ли, или може би при морските костенурки.
Тогава управителят отново взе Чебурашка под мишница и се запъти към един свой далечен роднина, също управител на магазин. В този магазин се продаваха преоценени стоки.
— Какво пък — каза управителят номер две, — този звяр ми харесва. Прилича на бракувана играчка. Ще го взема при мене на работа. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда — отговори Чебурашка. — А какво трябва да правя?
— Трябва да стоиш на витрината и да привличаш вниманието на минувачите. Разбра ли?
— Разбрах — каза зверчето. — А къде ще живея?
— Къде ще живееш ли?… Ами може и тук! — Управителят показа на Чебурашка, една стара телефонна кабина пред входа. — Това ще бъде твоят дом!
Така Чебурашка остана да работи в този голям магазин и да живее в тази малка къщичка. Разбира се, тя не беше най-красивата в града. Но затова пък Чебурашка винаги имаше под ръка телефон-автомат и можеше да звъни, на когото си иска, без да излиза от къщи.
Всъщност засега нямаше на кого да се обажда, но това никак не го тревожеше.