Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (27)

Двадесет и шеста глава

Празникът мина много добре. Всички строители се явиха много радостни и елегантни.

Крокодилът Гена облече най-хубавия си костюм и сложи най-хубавата си сламена шапка. Галя беше със своята любима червена шапчица. А жирафата Анюта и маймунката Мария Францевна изглеждаха така, сякаш са дошли направо от ателието за химическо чистене.

Галя, Гена и Чебурашка се качиха заедно на тераската.

— Уважаеми граждани — първа започна Галя.

— Уважаеми гражданки — продължи крокодилът.

— И уважаеми гражданчета — последен произнесе Чебурашка, за да каже и той нещо.

— Сега Чебурашка ще произнесе реч! — завърши Галя.

— Почвай — бутна крокодилът Чебурашка. — Готов ли си?

— Рашбира ше — отговори той. — Сяла нощ ше упрашнявах!

И Чебурашка произнесе реч. Ето я, речта на Чебурашка:

— Е, какво мога да ви каша? Ние всиски шме много радошни! Штроихме, штроихме и накрая поштроихме! Да шивеем ние! Ура!

— Ура! — закрещяха строителите.

— Как е? — попита Чебурашка. — Цудешно ше полуси, нали?

— Цудешно! — похвали го Гена. — Ти ши юнашина!

След това крокодилът тържествено прегриза лентата, вързана над прага, и Чебурашка, под общите аплодисменти, отвори входната врата.

Но щом Чебурашка отвори входната врата, на главата му най-неочаквано падна голяма червена тухла! В главата на Чебурашка всичко се обърка. Той вече не разбираше къде е небето, къде е земята, къде е къщичката и къде е самият той — Чебурашка.

Но въпреки това веднага разбра кой е сложил тухлата над вратата.

— Почакай! — закани се той. — Почакай, Шапокляк такава! Аз ще ти го върна!

А през това време Шапокляк такава стоеше на балкона си в къщи и гледаше с далекоглед как върху главата на Чебурашка израства огромна цицина.

Тя разрешаваше и на своята дресирана Лариска да наднича през далекогледа. И двете бяха безкрайно щастливи.