Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (26)

Двадесет и пета глава

Ето че къщичката е вече почти готова. Остава съвсем малко. Трябва само да се боядиса отвън и отвътре. По този въпрос между приятелите възникнаха разногласия.

Крокодилът Гена беше зелен и смяташе, че и къщичката трябва да бъде зелена. Защото този цвят е най-приятен за окото. Кафявата маймунка Мария Францевна смяташе, че най-приятен за окото е кафявият цвят. А длъгнестата Анюта непрекъснато настояваше, че най-красив е жирафовият цвят. И ако направят къщичката такава, всички жирафи в града ще бъдат много благодарни на строителите.

Накрая Чебурашка предложи всеки да си избере по една стена и да я боядиса така, както иска.

Къщичката стана чудесна. Всичките и стени бяха различни: едната — зелена, другата — кафява, третата — жълта на черни петна. А четвъртата стена се преливаше във всички цветове на дъгата. Нея я боядисва двойкаджията Дима. Той нямаше любим цвят и затова топеше четката си във всички кофи по ред.

— Знаеш ли — каза Галя на Чебурашка, — ние с Гена решихме, че ти трябва да произнесеш приветствено слово при откриването на дома.

— Страхувам се, че няма да мога — отвърна Чебурашка. — Никога не съм произнасял речи!

— Нищо, ще се справиш — успокои го Галя. — Трябва само да се поупражняваш. Сега ще ти кажа едно малко стихотворение, а ти си се разхождай и непрекъснато си го повтаряй. Ако го повториш, без да се запънеш, значи, ще можеш да произнесеш всякаква реч.

И тя му каза една кратка скороговорка, която беше запомнила от малка:

Мишка на ошаф от лани

двеста мишчици покани.

И захрупали, горките —

изпочупиха зъбите.^[1]

— Това е много лесно стихотворение — реши Чебурашка. — Веднага ще го повторя. И той издекламира:

Миска на осаф от лани

двешта мисцици покани.

И жахрупали, горките —

ижпошупиха жъбите.

„Не — помисли си той, — нещо не го казвам както трябва. Защо «миска» и защо «осаф»? Нали правилно е да се каже «мишка» и «ошаф». Я да опитаме отначало!“

Мишка на ошаф от лани

започна той правилно,

двеста мисцици покани,

също почти правилно. Но по-нататък се получи ето какво:

и жахрупали, горките —

ижпошупиха жъбите.

„Какво ше полушава? — разсърди се Чебурашка. — Не мога две думи да швържа. Жнаши, трябва повеше да ше упрашнявам!“

И той се упрашнява, упрашнява цяла нощ!