Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (14)

Тринадесета глава

На другия ден мърлявият малчуган, за когото търсеха двойкаджия, се появи отново.

— Какво, намерихте ли? — попита той Галя, както винаги, без да се сети да поздрави.

— Намерихме — отговори Галя. — Струва ми се подходящо момче!

— Първо на първо, непрекъснато бяга от училище — каза крокодилът.

— Това е добре!

— Второ на второ, страшен побойник.

— Прекрасно!

— Трето на трето, шест двойки на месец и освен това ужасен мърльо.

— Двойките са малко — обобщи посетителят. — Останалото е подходящо. Къде учи?

— В пето училище — отговори Гена.

— В пето ли? — с учудване проточи малчуганът. — А как се казва?

— Казва се Дима — отвърна крокодилът, като погледна в листчето. — Пълен безделник! Точно това, което ни трябва!

— „Което ни трябва! Което ни трябва!“ — разсърди се малчуганът. — Съвсем не е това, което ни трябва! Това съм аз самият!

Настроението му веднага се развали.

— А вие нищо ли не намерихте? — попита той Чебурашка.

— Намерих — отговори той, — с осем двойки. Само че той не иска да дружи с тебе, тъй като имаш шест. На него му дай някой, който има десет двойки! Ако получиш десет, сигурно ще се разберете.

— Не — каза малчуганът. — Десет вече е прекалено. По-добре да получа четири. — Той бавно тръгна към изхода.

— Наминавай — извика след него крокодилът, — може нещо да намерим!

— Добре! — каза момчето и излезе.