Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (24)

Двадесет и трета глава

Къщата растеше не с дни, а с часове. Отначало стигаше до коляното на крокодила. След това — до шията. А след това съвсем го скри заедно с ръчичките. Всички бяха много доволни. Само Чебурашка с всеки изминат ден ставаше все по-тъжен и по-тъжен.

— Какво ти е? — попита го веднъж крокодилът. — Неприятности ли имаш?

— Да — отвърна Чебурашка, — имам неприятности. Канят се да затварят нашия магазин. Никой не купува преоценени стоки!

— Защо си мълчал досега? — отново попита Гена.

— Не исках да ви тревожа с дреболии. Стигат ви и вашите грижи.

— Хубави дреболии! — възмути се крокодилът. — Добре, ще се опитаме да ти помогнем някак.

— Измислих! — извика той след пет минути. — В колко се отваря твоят магазин?

— В единадесет.

— Добре! Всичко ще бъде наред!

На следващия ден първото, което стори крокодилът, беше да помоли да го пуснат от работа. Вместо него в зоологическата градина дежури колегата му Валери.

А самият Гена и всички останали приятели, които бяха свободни тази сутрин, два часа преди отварянето се събраха пред входа на магазина на Чебурашка.

Гена, Галя, Дима, дългокраката жирафа и самият Чебурашка се въртяха пред вратата, надничаха през прозорците и с нетърпение възклицаваха:

— Кога ще отворят? Кога ще отворят?

Дойдоха управителят на магазина и продавачите.

Те също започнаха да надничат през прозорците на своя магазин и да възклицават:

— Кога ще отворят? Кога най-после ще отворят?

Наблизо мина баба Шапокляк със своята дресирана Лариска. Помисли, помисли и застана на опашката.

Приближи се дребничък дядо с голяма чанта и попита какво ще продават. Шапокляк нищо не каза, а само многозначително сви рамене.

„Сигурно нещо интересно“ — реши дядото и също започна да наднича в прозорците.

С една дума, преди отварянето на магазина опашката достигна катастрофални размери.

В единадесет вратата се отвори и хората се хвърлиха в магазина.

Те купуваха всичко, което им попаднеше под ръка. Би било много жалко да стоят два часа на опашка и да не купят нищо. Само от газени лампи никой нямаше нужда. Всички си имаха електричество.

Тогава управителят на магазина намери бои и написа:

Хайде на газените лампи!!!

Проджабата — в двора.

Има много, затова — по две на глава!

Начаса всички купувачи хукнаха към двора и започнаха да разграбват лампите. Тези, които си купиха, бяха много доволни от себе си, а тези, за които не стигнаха, много се огорчиха и ругаеха ръководството на магазина.

Що се отнася до баба Шапокляк, тя се сдоби с два чифта — за себе си и за своята Лариска. Тези лампи и досега са си при нея. Както се казва — за черни дни.