Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (25)

Двадесет и четвърта глава

Една неделя Гена се обърна към всички строители:

— Стените на къщичката са почти готови — каза той. — И трябва да решим какъв покрив ще правим?

— Как какъв! — възкликна жирафата. — Та това е много просто! — Тя се наведе, оправи една тухла, която беше лошо поставена, и продължи: — Обикновено покривите се правят от нещо, което не пропуска вода! Впрочем може и изобщо да не се прави покрив!

— Благодаря — каза крокодилът на Анюта. — Сега вече ни стана значително по-ясно. А какво ще каже нашата уважаема маймунка?

Мария Францевна се позамисли за миг, след това извади от джоба си чиста носна кърпа, сложи в нея всичките си съкровища и каза:

— Нищо.

След това внимателно подреди всичките скъпоценности обратно в устата си. Впрочем, напоследък бузите на маймунката забележимо бяха напълнели. Защото новите й познати започнаха да й дават на съхранение различни дребни предмети.

Ако вие случайно сте намерили на улицата ключе от куфар, а все още не сте намерили самия куфар, спокойно можете да дадете ключето си на маймунката. Докато намерите куфара, ключето ще бъде цяло и невредимо.

— Е, какво — продължаваше през това време Гена, — нима никой нищо няма да ни посъветва?

— Може ли аз да кажа? — попита плахото момиченце Маруся. — Струва ми се, че измислих. Около къщичката ни има ограда. А тя вече не ни трябва! От нея може да се направи покрив!

— Ура! — извикаха строителите. — Добре го е измислила!

— Съгласен съм! — каза Гена. — Но в такъв случай ми трябват пирони. — Той пресметна наум. — Горе-долу четиридесет пирона. А откъде да ги вземем?

Всички погледнаха към Чебурашка.

— Щом трябва, значи трябва! — скромно каза той. — Аз ще намеря пирони!

Той помисли малко и затича към покрайнините на града. Там, където се намираше главният градски строителен склад.

Пред вратата на склада седеше главният магазинер, обут във валенки и пушеше цигари „Беломор“.

Чебурашка реши да започне разговора издалеко.

— Слънчицето свети, тревичката зеленее! — каза той. — А на нас страшно ни трябват пирони! Няма ли да ни дадете малко?

— Това, дето зеленее, не е трева — отвърна магазинерът. — Разляла се е боя. А пирони няма. Всяко сандъче ми се води.

— Затова пък как пеят птичките — продължаваше Чебурашка. — Да слушаш, че да се захласнеш! Може пък да намерите някои изостанали? На нас не ни трябват много.

— Де да бяха птички… — въздъхна магазинерът. — Вратата скърца! Няма какво да търся! Нищо излишно нямам!

— Много жалко — каза Чебурашка, — че не скърцат птички. А пък ние строим Дом на приятелството!

— Дом на приятелството ли? — заинтересува се магазинерът. — Е, това вече е друга работа! В такъв случай ще ти дам пирони. От мен да мине, взимай! Само че ще ти дам изкривени пирони. Става ли?

— Става! — зарадва се Чебурашка. — Много благодаря. Само че дайте ми поне и едно изкривено чукче!

— Какво изкривено чукче? — учуди се магазинерът. — Защо ти е?

— Как защо? Да забивам изкривените пирони!

При тези думи даже магазинерът с валенките, който не беше вчерашен, не се сдържа и се разсмя.

— Е, добре, от мен да мине. Ще ти дам прави пирони. А кривите ще си ги изправя! Дръж.

И зарадваният Чебурашка затича към строежа.