Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (17)

Шестнадесета глава

След няколко дни вечерта Гена свика малко съвещание.

— Може да не е съвсем тактично това, което искам да кажа — започна той, — но все пак ще го кажа. Много ми харесва това, което ние с вас правим. Просто чудесно го измислихме! Но откакто така чудесно измислихме всичко това, нямам мира! Даже нощем, когато всички нормални крокодили спят, аз трябва да ставам и да приемам посетители. Така не може да продължава! Непременно трябва да намерим изход!

— Струва ми се, че вече намерих — каза Чебурашка. — Само че се страхувам, че няма да ви хареса!

— Какъв е?

— Трябва да построим нов дом. Това е всичко!

— Вярно — зарадва се Гена. — А старият ще закрием!

— Временно ще го закрием — поправи го Галя. — А после отново ще го открием в новия дом!

— И така, с какво ще започнем? — попита Гена.

— Преди всичко трябва да изберем място — отговори Галя. — А след това трябва да решим с какво ще го строим.

— Мястото е лесно — каза крокодилът. — Зад къщата ми има детска градина, а до нея малка площадка. Там ще строим!

— А с какво?

— Разбира се, с тухли!

— А откъде ще ги вземем?

— Не зная.

— И аз не зная — каза Галя.

— И аз също не зная — каза Чебурашка.

— Слушайте — изведнъж предложи Галя, — хайде да позвъним в Бюро справки!

— Хайде — съгласи се крокодилът и веднага вдигна телефонната слушалка. — Ало, Бюро справки! — рече той. — Бихте ли ни казали къде можем да намерим тухли? Искаме да построим малка къщичка.

— Момент — отговори Бюро справки. — Нека да помисля. — А после каза: — С въпроса за тухлите в нашия град се занимава Иван Иванович. Така че идете при него.

— А той къде живее? — попита Гена.

— Той не живее — отговори Бюро справки, — той работи. В голямото здание на площада. Довиждане.

— Какво пък — каза Гена, — да вървим при Иван Иванович! — И извади от гардероба най-елегантния си костюм.