Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (4)

Трета глава

На другия ден, късно вечерта, някой позвъни на вратата. На прага стоеше малко, много сериозно момиченце.

— Във вашата обява — каза то — има цели три грешки.

— Не може да бъде! — възкликна Гена; той си мислеше, че те са най-малко осемнадесет. — Какви?

— Първо, думата „крокодил“ се пише с „о“, и второ, как може да сте млад, след като сте на петдесет години?

— Крокодилите живеят по триста години, затова аз съм още съвсем млад — възрази Гена.

— Все едно, трябва да пишете грамотно. Хайде да се запознаем. Казвам се Галя. Работя в детския театър.

— А аз се казвам Гена. Работя в зоологическата градина. Като крокодил.

— Какво ще правим сега?

— Нищо. Хайде просто да си поговорим.

Но в това време на вратата отново се позвъни.

— Кой е? — попита крокодилът.

— Аз съм, Чебурашка! — И в стаята се появи някакво неизвестно животно. То беше кафяво, с големи, ококорени очи и къса пухкава опашка.

— Кой сте вие? — обърна се Галя към него.

— Не зная — отвърна гостът.

— Ама никак ли не знаете? — попита момиченцето.

— Никак…

— Да не сте случайно мече?

— Не зная — каза Чебурашка. — Може и да съм мече.

— Не — намеси се крокодилът, — никакво мече не е. Мечките имат малки очи, а вижте неговите какви са грамадни!

— Тогава може би е кученце? — замисли се Галя.

— Може би — съгласи се гостът. — А кученцата люлеят ли се по дърветата?

— Не, не се люлеят — отговори Гена. — Те обикновено лаят.

— Как?

— Така: ав-ав! — излая крокодилът.

— Не, аз така не мога — огорчи се Чебурашка. — Значи не съм кученце!

— Зная кой сте — отново се обади Галя. — Вие сигурно сте леопард.

— Сигурно — съгласи се Чебурашка. На него му беше все едно. — Сигурно съм леопард.

Никой не беше виждал леопард и затова всички се отдръпнаха настрани. За всеки случай.

— Хайде да погледнем в речника — предложи Галя. — Там всички думи са обяснени, по букви.

(Ако вие, деца, не знаете какво е речник, аз ще ви обясня. Това е специална книжка. В нея са събрани всички думи, които съществуват на света, и се разказва какво означава всяка дума.)

— Хайде да погледнем в речника — съгласи се Чебурашка. — А на коя буква ще гледаме?

— На буквата „РР-РР-РРЪ“ — каза Галя, — защото леопардите РР-РР-РРЪМЖАТ.

— И на буквата „Х“ — добави Гена, — защото леопард (те Х… АПЯТ.

Разбира се, и Галя, и Гена не бяха прави, защото леопарда не трябва, да се търси нито на буквата „РР-РР-РРЪ“, нито на буквата „Х“, а на буквата „Л“.

Нали е ЛЕОПАРД, а не РР-РР-РРЪОПАРД и още по-малко Х… ОПАРД.

— Но аз не ръмжа и не хапя — каза Чебурашка, — значи не съм леопард!…

И после той отново се обърна към крокодила:

— Кажете, моля, ако не разберете какъв съм, няма ли да дружите с мен?

— Защо? — учуди се Гена. — Всичко зависи от вас. Ако се окажете добър другар, ще се радваме да се сприятелим с вас. Така ли е? — попита той момиченцето.

— Разбира се! — съгласи се Галя. — Много ще се радваме!

— Ура! — извика Чебурашка. — Ура! — и подскочи едва ли не до тавана.