Иън Банкс
Играчът на играчите (25)

25.

… Не, това не е всичко.

Съществувам и аз. Зная, че бях лош, като не ви разкрих още в началото моята самоличност, но вие може би сте се досетили. И кой съм аз, та да ви отнема удоволствието сами да се досетите? Наистина кой съм аз?

Да, през цялото време бях там. Е, почти през цялото време. Наблюдавах, слушах, мислих и възприемах, и чаках, и както ми беше наредено (или бях помолен), се държах благоприлично. Аз наистина бях там лично или под формата на един от моите представители, моите малки шпиони.

За да бъда честен, ще ви призная, че не знам дали исках нашият Гъге да научи истината. И все още не съм решил. Аз — ние — накрая оставихме това на случайността.

Например: да предположим, че Чиарк Хаб беше разкрил на нашия герой точната форма на кухината в черупката, която бе Морин-Скел, или Гъге сам по някакъв начин беше отворил онзи безжизнен корпус и бе видял… щеше ли той да си помисли, че онази малка, с форма на диск дупка е обикновено съвпадение?

Или щеше да започне да подозира?

Никога няма да разберем. Когато четете настоящето, той отдавна ще е мъртъв. Ще е имал среща с телепортиращия летящ робот и ще е предал своята сила на сърцето на системата, трупът ще е превърнат в плазма в огромното изригващо ядро на слънцето на Чиарк, атомите му ще се издигат и падат сред бушуващите потоци лава на мощната звезда, всяка пулверизирана частичка ще мигрира хилядолетия до онази поглъщаща планети повърхност от ослепителен бурен огън, за да бъдат изпарени там и да прибавят своите собствени малки частички към безсмислената илюминация на заобикалящата нощ…

Ах, станах малко цветист.

Все пак към един стар летящ робот от време на време трябва да се проявява малко снизхождение, нали?

А сега ми позволете да направя заключение.

Това е истинска история. Аз бях там. А когато не бях и не знаех точно какво става — в ума на Гъге, например, — признавам, че без да се колебая съчинявах.

Но все пак това е истинска история.

Как бих могъл да ви лъжа?

Вечно ваш,

Спрант Флер-Имсахо Уу-Хандраен Ксато Трабити

(„Морин-Скел“)