Иън Банкс
Играчът на играчите (15)

15.

Играта на Гъге срещу Ло Уесекиболд Рам предизвика голям интерес. Пресата, заинтригувана от този странен чуждоземец, който отказва да говори пред нея, изпрати най-упоритите си репортери и оператори, които да хванат и най-незначителната промяна в израза на лицето и да направят обектът да изглежда грозен, глупав или жесток (за предпочитане и трите едновременно). Някои оператори смятаха чуждоземната физиономия на Гъге за предизвикателство, други за голяма риба в малък басейн.

Голям брой фенове върнаха билетите си за други игри, за да могат да наблюдават тази, галерията за гостите не можеше да побере желаещите, макар че мястото за срещата беше променено от първата зала, където Гъге бе играл по-напред, в голяма палатка, издигната само на два километра от грандхотела и имперския дворец. Палатката побираше три пъти повече хора от залата и въпреки това беше препълнена.

Както обикновено Пекуил пристигна сутринта с кола на Бюрото и отведе Гъге в парка. Апексът вече не се опитваше да застава пред камерите, а отпъждаше тълпата, за да направи път за Гъге.

Представиха Гъге на Ло Уесекиболд Рам. Той беше нисък, дебел апекс с военна стойка и с по-набръчкано лице, отколкото бе очаквал Гъге.

Рам игра бързо и проницателно по-леките игри. През първия ден завършиха почти наравно. Гъге разбра колко силно се бе концентрирал чак вечерта, когато заспа пред екрана. Спа почти шест часа.

На следващия ден изиграха още две от леките партии, но играта продължи, по споразумение, до вечерната сесия. Гъге почувства, че апексът го проверява, опитва се да го измори или най-малкото да разбере докъде се простират границите на неговата издръжливост. Щяха да играят всичките шест по-леки игри преди трите главни и Гъге вече знаеше, че срещу Рам напрежението е много по-голямо, отколкото при играта срещу деветте други противника.

След голяма борба, почти в полунощ, Гъге завърши с малка преднина. Той спа седем часа и се събуди навреме, за да се приготви за срещата на следващия ден. Насили се да се разсъни с помощта на популярната в Културата секреция за закуска „Хоп“ и беше малко разочарован, като видя, че Рам изглежда толкова свеж и енергичен, колкото и той.

Тази игра протече като позиционна война, проточи се цял следобед, а Рам не предложи да продължат вечерта. Гъге обсъжда с кораба два часа играта, после изличи всичко от ума си и гледа известно време предавания по каналите на империята.

Имаше развлекателни и познавателни програми, както и комедии, новини и документални филми. Той търсеше съобщения за неговото представяне. Нямаше, но еднообразните игри през деня не заслужаваха голямо внимание. Гъге виждаше, че информационните агенции стават все по-малко благоразположени към него и се чудеше дали не съжаляваха, че го бяха защитили в първата партия, когато противниците му се съюзиха срещу него.

 

 

През следващите пет дни новинарските агенции имаха още по-малък късмет с „чуждоземеца Гъгий“ (еечианският език не беше като марейнския, затова произнасяха името му неправилно). Той завърши по-малките игри наравно с Рам, след това го победи на Оригиналната дъска, макар че на даден етап беше по-назад и загуби с малка разлика на Формиращата дъска.

Медиите внезапно решиха, че Гъге е заплаха за империята и за нейното благополучие и започнаха кампания за изгонването му от Ее. Обвиняваха го, че е в телепатична връзка или с „Ограничаващ фактор“ или с летящия робот, наричан Флер-Имсахо, че използва отвратителни дроги, които държи в дяволския си кабинет и склад с наркотични средства, в който живее на покрива на грандхотела. Освен това заявяваха — сякаш бе новооткрит факт, — че можел да произвежда дроги в собственото си тяло (което беше вярно), като използва жлези с вътрешна секреция, извадени от малки деца посредством ужасни и фатални операции (което не беше вярно). Ефектът от тези дроги бил, че го превръщали или в суперкомпютър, или в чуждоземен сексманиак (а според някои дори и в двете).

Една агенция откри регистрираните в Бюрото на игрите убеждения на Гъге. Те бяха представени като типично нечестни и двусмислени; рецепта на Културата за анархия и революция. Агенциите призоваваха лоялните на императора поданици „да направят нещо“ срещу Културата и обвиняваха Адмиралтейството, че от десетилетия е знаело за тази банда лукави перверзни хора, без очевидно да разкрие кой е техният шеф или напълно да ги унищожи (една смела агенция дори отиде дотам да твърди, че Адмиралтейството няма никаква представа къде точно се намира планетата на Културата). Те се молеха Ло Уесекиболд Рам да срази чуждоземеца Гъгий на Ставащата дъска така решително, както Флотът един ден ще унищожи корумпираната социалистическа Култура. Те подтикваха Рам, ако е необходимо, да използва дори физически средства. Това ще покаже от какво е направен този превзет чуждоземец (може би буквално).

— Сериозно ли е всичко това? — попита Гъге и развеселен отвърна глава от екрана.

— Адски сериозно — отговори Флер-Имсахо.

Гъге се засмя и поклати глава. Той реши, че обикновените хора ще са много наивни, ако повярват на всички тези глупости.

 

 

В края на четвъртия ден от играта на Ставащата дъска Гъге беше сигурен, че ще спечели. Видя Рам разтревожен да разговаря с някои от своите съветници и очакваше апексът да се признае за победен, но той реши да се бори. Съгласиха се да се откажат от вечерната сесия и да подновят играта на следващата сутрин.

Голямата палатка леко шумолеше от топлия вятър, когато Флер-Имсахо се присъедини към Гъге на изхода. Пекуил се грижеше пътят им до колата да бъде разчистен. Тълпата се състоеше главно от хора, които просто искаха да видят чуждоземеца, макар че имаше и няколко шумно демонстриращи срещу Гъге и една по-малка група, която го аплодираше. Рам и съветниците му първи напуснаха палатката.

— Мисля, че виждам Шохобохом За в тълпата — обади се летящият робот, докато чакаха на изхода. Антуражът на Рам още вдигаше шум в далечния край на пътеката, поддържана свободна от две редици полицаи.

Гъге погледна машината, после хванатите за ръце полицаи. Още беше напрегнат от играта, а кръвта му бе наситена с разнообразни секреции. Както се случваше от време на време, всичко, което виждаше, му приличаше на част от игра: начина, по който стояха хората — като фигури, групирани според това кой кого може да вземе или да му повлияе; голямата палатка му заприлича на дъска, разграфена на квадратчета; забитите в земята колчета на енергийни източници, съдържащи загадката на играта и очакващи да заместят някоя изтощена фигура; начина, по който стояха хората и полицията, на внезапно затворени челюсти в някакво кошмарно движение на огромни клещи… Всичко приличаше на игра, всичко виждаше в тази светлина — войнствена метафора в контекста на наложените върху ума му правила на играта.

— За? — Гъге погледна в посоката, в която гледаше летящият робот, но не можа да го види.

Последните от групата на Рам се махнаха от тротоара, където чакаха служебните коли. Пекуил направи знак на Гъге да тръгва. Вървяха между редиците униформени мъже. Камери се насочваха, въпроси се викаха. Започна някакво нестройно скандиране и Гъге видя над главите на тълпата да се развява плакат с надпис: ЧУЖДОЗЕМЕЦО, ВЪРВИ СИ!

— Изглежда не съм им много симпатичен — отбеляза Гъге.

— Така изглежда — съгласи се Флер-Имсахо.

След две крачки (докато разговаряше с летящия робот, Гъге разбра по далечна, свързана с играта аналогия) той щеше да се окаже в близост до… трябваше му още една крачка, за да анализира проблема… нещо лошо, нещо разтърсващо и неприятно… имаше нещо… различно… нещо заплашително в тримата души вляво, покрай които трябваше да мине. Като неизиграни опасни фигури, които се крият в гориста територия… Нямаше представа какво точно беше лошото в тази група, но веднага разбра — както му подсказа чувството му на играч, — че не би поел риска да постави фигура там.

… Друга половин крачка…

… за да разбере, че фигурата, която не иска да рискува, е самият той.

Гъге видя как групата тръгна и се раздели. Той се обърна и интуитивно бързо се наведе. Това беше логичният ответен ход на застрашена фигура с твърде голяма инерция, която не може да спре или да тръгне назад при такава атакуваща сила.

Проехтяха изстрели. Тримата се втурнаха към него през ръцете на двама полицаи, като неочаквано раздробена съставна фигура. Той се хвърли напред и се претърколи, което, разбра с известно задоволство, беше почти идеален физически еквивалент на подтичваща фигура от игралното поле, хвърляща се да завърже лек нападател. Гъге усети два крака да го газят, не силно, след това почувства тежест и силни шумове над себе си. Върху краката му падна нещо.

Беше като събуждане.

Бяха го нападнали. Имаше светкавици, експлозии, хора се спуснаха към него.

Той се бореше под топлото, животинско тегло над себе си — онзи, в когото се бе спънал. Хората крещяха. Полицията се раздвижи. Видя Пекуил да лежи на земята. За също беше там: стоеше и гледаше доста объркан. Някой пищеше. Флер-Имсахо никакъв не се виждаше. Нещо топло се просмукваше през чорапите на краката му.

Гъге се измъкна изпод притисналото го тяло, неочаквано отвратен от мисълта, че лицето — апекс или мъж, не можеше да каже — може да е мъртво. Шохобохом За и един полицай му помогнаха. Все още се чуваха много викове. Хората се разотиваха или бяха прогонвани, мястото на случката се опразваше. На земята лежаха тела, някои облени в светла, червено-оранжева кръв. Гъге се изправи на крака.

— Добре ли си, Играчо на играчите? — попита го За и се усмихна.

— Да, мисля, че съм добре — отвърна Гъге. По краката му имаше кръв, но от цвета й личеше, че не е негова.

Флер-Имсахо се спусна от небето.

— Джъно Гъге! Добре ли си?

— Да. — Гъге се огледа. — Какво стана? — попита той Шохобохом За. — Видя ли какво стана? — Полицаите бяха извадили пистолетите си и се бяха скупчили около мястото на инцидента. Хората се разотиваха, фоторепортерите бяха прогонени с викове от полицията. Петима полицаи държаха някого на земята. Двама апекси в цивилни дрехи лежаха на пътеката. Спънатият от Гъге беше в кръв. Над всяко тяло стоеше по един полицай. Двама други се грижеха за Пекуил.

— Онези тримата те нападнаха — каза За и кимна към двете тела на земята и третия под купчината полицаи. Гъге чу някой сред останалата част от тълпата високо да ридае. Репортерите крещяха въпросите си.

За отведе Гъге при Пекуил, Флер-Имсахо се суетеше и жужеше над главите им. Пекуил лежеше по гръб с отворени очи и мигаше. Един полицай отряза подгизналия с кръв ръкав на униформеното му яке.

— Добрият Пекуил застана на пътя на един куршум поясни За. — Добре ли си, Пекуил? — попита весело той.

Пекуил слабо се усмихна и кимна.

— Междувременно — продължи За, прегърна Гъге през раменете и се огледа, — твоят храбър и умен летящ робот надмина скоростта на светлината и излетя на двайсет метра нагоре.

— Просто се издигнах високо, за да мога по-добре…

— Ти падна — продължи За, все още без да гледа към Гъге — и се претърколи. Всъщност помислих, че са те улучили. Успях да ударя един от онези хора по главата и мисля, че полицията застреля другия. — За обърна глава към купчината хора отвъд полицейския кордон, откъдето се чуваше ридание. — Някои от тълпата също пострадаха от предназначените за теб куршуми.

Гъге погледна един от мъртвите апекси. Главата лежеше върху рамото му под прав ъгъл спрямо тялото. Щеше да изглежда неестествено за почти всеки хуманоид.

— Да, този ударих — кимна За, проследил погледа на Гъге. — Мисля, че е било малко силничко.

— Повтарям — започна Флер-Имсахо, като летеше пред Гъге и За, — просто се издигнах нависоко, за да…

— Да, радваме се, че се спаси. — За отпъди с ръка жужащия летящ робот като голямо досадно насекомо и поведе Гъге напред, където един апекс в полицейска униформа сочеше към колите. От съседните улици към небето се извисяваха стенания.

— Ах, ето ги момчетата — възкликна За, когато риданията се преместиха към парка, а от небето се спусна голяма оранжево-червена въздушна каравана и сред облак прах кацна в тревата до тях. Брезентите на голямата палатка се разлюляха от въздушната струя. От караваната изскочиха тежковъоръжени полицаи.

Последва някакво объркване дали да отидат в колите, или не. Накрая ги върнаха обратно в голямата палатка, където взеха показания от тях и от някои други свидетели. От новинарските репортери конфискуваха две камери.

Навън двете мъртви тела и ранения нападател бяха натоварени на въздушната каравана. Пристигна и въздушна линейка за Пекуил, който беше леко ранен в ръката.

Накрая Гъге, За и Флер-Имсахо напуснаха голямата палатка. Закараха ги в хотела с полицейски самолет, а в парка пристигна наземна линейка да откара ранените при нападението двама мъже и една жена.

 

 

— Хубав малък модул — отбеляза Шохобохом За и се отпусна на един фотьойл. Гъге също седна. Шумът от отдалечаващия се полицейски самолет проникваше в модула. Преместиха се в друга част на модула и жуженето от Флер-Имсахо стихна.

Гъге си поръча напитка от модула и попита За дали би желал нещо.

— Модуле — каза За, изтегна се във фотьойла и заговори със замислен вид, — бих желал двойна доза стейъл и изстудено вино от черен дроб на шунгустериански уорп-уинг като основа, с глътка бяло ефлир-спин в пюре от каскало и с печени уейдбери отгоре, сервирани в осмотична купа с тройна сила типролик или най-близкия заместител.

— Мъжки или женски уорп-уинг? — попита модулът.

— На това място? — засмя се За. — По дяволите, и от двете.

— След минутка.

— Чудесно. — За потри ръце и погледна Гъге. — И така, оцеля, Играчо на играчите! Браво!

Гъге погледна недоумяващо За.

— Да, както виждаш. Благодаря.

— Не се вживявай много. — За махна с ръка. — Всъщност доста ме развесели. Съжалявам само, че убих човека.

— Ще ми се да можех и аз да се отнеса така великодушно — каза Гъге. — Но той се опита да ме убие. Да ме застреля. — Мисълта да бъде застрелян му се стори особено ужасна.

— Е — вдигна рамене За, — не съм сигурен, че има значение дали ще бъдеш убит с куршум или с лазерен лъч. И при двете просто си мъртъв. Във всеки случай още съжалявам за онези хора. Бедните копелета, те просто си вършеха работата.

— Вършели си работата? — възкликна озадачен Гъге.

За се прозина, кимна и се изтегна на удобния фотьойл.

— Да. Те са от тайната полиция или от Девето бюро, или от някоя подобна служба. — Той отново се прозина. — Е, в медиите ще бъдат представени като недоволни граждани… макар че могат и да се опитат публично да ги обесят… но това е малко вероятно… — За се усмихна и вдигна рамене. — Във всеки случай могат да опитат. Формално.

Гъге се замисли.

— Не — поклати глава той накрая. — Не разбирам. Нали каза, че тези хора са полицаи? Как…

— От тайната полиция, Джъно.

— … Но как полицията може да бъде тайна? Аз мислех, че една от причините полицаите да са униформени е да бъдат лесно идентифицирани и да действат като сила за поддържане на реда.

— Боже Господи — изпъшка За и сложи ръце на лицето си. После ги свали и погледна Гъге. За пое дълбоко дъх. — Правилно… Е, тайната полиция има за задача да подслушва какво говорят хората, когато не се страхуват от униформата и ако човек каже нещо, може и да не е противозаконно, но нещо, което те смятат за опасно за империята, го отвличат и го разпитват, и — като правило — го убиват. Понякога ги изпращат в наказателна колония, но обикновено ги изгарят или ги хвърлят в една стара шахта. Атмосферата тук е наситена с революционна страст, Джъно Гъге, и по улиците на градовете полицията има свои уши. Тази тайна полиция върши и други неща. Днес на теб ти се случи едно от тези „други неща“. — За вдигна рамене. — От друга страна мисля, че не е изключено наистина да са били гуляйджии или недоволни граждани. Само че не са избрали най-добрия начин… Ето за какво е тайната полиция. Знай го от мен. Ах!

Появи се поднос с голяма купа в държател. От пенливата, пъстроцветна повърхност на течността се разнасяше приятен аромат. За взе купата.

— Да живее империята! — вдигна тост той и я пресуши на един дъх. После остави празната купа на подноса. — Ооох — възкликна За, подсмръкна, закашля се, избърса очи с ръкава на туниката и замига срещу Гъге.

— Извинявай, ако бавно загрявам — каза Гъге, — но в случай, че онези хора са от имперската полиция, не трябва ли да действат по заповед? Какво става? Да не би империята да иска да ме убие, задето победих Рам?

— Хм — измънка За и се закашля. — Започва по малко да ти се прояснява, Джъно Гъге. По дяволите, мислех, че един играч трябва да притежава малко повече… естествена проницателност… Ти си бебе между хищници… Във всеки случай, да, някой с власт иска да си мъртъв.

— Мислиш ли, че ще се опитат отново?

За поклати глава.

— Прекалено явно ще е. Трябва да са съвсем отчаяни, за да се опитат да го повторят… най-малкото не скоро. Мисля, че ще изчакат да видят какво ще се случи при играта за десет души. Тогава, ако не могат да те провалят, ще накарат следващия ти единичен противник да използва физически средства срещу теб с надежда, че ще се изплашиш. Ако изобщо стигнеш до нея.

— Наистина ли съм такава заплаха за тях?

— Ей, Гъге! Те сега разбират, че са направили грешка, като са те поканили. Преди да дойдеш не са знаели какво представляваш. Говореше се, че си бил най-добрият играч в цялата Култура, че си някакъв декадент, хедонист, че не си работил нито един ден през живота си. Казваха, че си арогантен, напълно убеден, че ще спечелиш, че имаш всякакъв вид нови жлези в тялото си, че си спал с майка си, с мъже… животни, че си половин компютър… После Бюрото видя някои от игрите ти тук и съобщи…

— Какво? — извика Гъге и се изправи. — Какво имаш предвид, като казваш, че са видели някои от игрите ми?

— Помолиха ме да им доставя записи на някои от последните ти игри. Влязох във връзка с „Ограничаващ фактор“ — тези подробности не са ли ти скучни? — и той ми изпрати ходовете на две от твоите последни партии с него. Въз основа на тях от Бюрото казаха, че са повече от щастливи да те приемат да играеш, като използваш твоите жлези за дрога и всичко друго… Съжалявам. Предположих, че преди да ми изпрати ходовете, корабът е говорил с теб. Не е ли?

— Не — отговори Гъге.

— Е, във всеки случай от Бюрото казаха, че можеш да играеш без ограничения. Не вярвам наистина да са имали такова желание — за тях това не е обикновена игра, знаеш, — но все пак сигурно са получили такива нареждания. Императорът искаше да докаже, че въпреки твоите нечестни предимства, ти няма да достигнеш до главната серия. Играта ти през първите два дни срещу свещеника и неговия екип сигурно им е дала основание да потрият ръце от радост, но след това онази неочаквана победа ги попари. Жребият, който те изправи срещу Рам в единичната игра, вероятно също им е изглеждал като добро решение, но сега ти си на път да им се изплъзнеш и те са в паника. — За изхълца. — Поради това са прибягнали до днешната нескопосана работа.

— Значи жребият срещу Рам не е бил случаен?

— Господи, Гъге! — засмя се За. — Разбира се, че не е бил случаен! По дяволите! Нима наистина си толкова наивен? — За седеше, загледан в пода, поклащаше глава и от време на време изхълцваше.

Гъге стана, отиде до отворената врата на модула и погледна града, който блещукаше в сумрака на късната вечер. Дългите сенки на кулите лежаха върху него като разпилени коси на магьосница. Над него се виждаше осветен от червените лъчи на залеза самолет.

През живота си Гъге не се беше чувствал толкова ядосан и разочарован. Още едно неприятно чувство към изживените напоследък, донесени му от играта, която за първи път вземаше на сериозно.

Всички изглежда се отнасяха към него като към дете. Те бяха решили какво трябва и какво не трябва да знае, пазеха в тайна неща, които е трябвало да му кажат, и когато му ги казваха, се държаха така, сякаш през цялото време ги е знаел.

Той погледна За, но мъжът седеше спокойно, почесваше се по корема и гледаше разсеяно. После шумно се оригна, усмихна се щастливо и извика:

— Ей, модуле! Включи десети канал!… Да, на екрана. — За стана, отиде пред екрана, скръсти ръце, засвири беззвучно с уста и се усмихна безучастно пред движещите се образи. Гъге наблюдаваше отстрани.

В новините показваха как имперски войници извършват десант на далечна планета. Опожарени градове и села, дълги колони бежанци, бездиханни тела. Имаше и интервюта с разплакани семейства на загинали войници. Показаха и местни жители — космати четирикопитни с хващателни устни, — легнали в калта, завързани или на колене пред портрета на Никозар. Един беше остриган, за да могат хората в империята да видят как изглеждат под козината. Устните им бяха ценни трофеи.

Следващият репортаж показваше как Никозар разгромява своя противник в единична игра. Императорът се разхождаше от единия край на дъската до другия, по едно време подписа някакви документи, а след това отново застана на известно разстояние пред дъската, докато коментаторът ентусиазирано описваше начина, по който беше играл.

После дадоха репортаж за нападението над Гъге. Той се изненада, като видя инцидента на филм. Беше проведено мълниеносно. Неочакван скок, той пада, летящият робот изчезва нагоре, присветвания, За изскача от тълпата, объркване и движение. После лицето му в едър план, Пекуил прострелян пада на земята, един от нападателите е убит. За него се съобщаваше, че е зашеметен, но не е ранен, благодарение на бързата намеса на полицията. Пекуил не беше пострадал сериозно. Бе интервюиран в болницата. Обясняваше как се чувства. Нападателите бяха описани като екстремисти.

— Това означава, че по-късно могат да ги нарекат гуляйджии — обясни За. Той заповяда на екрана да се изключи и се обърна към Гъге. — Видя ли колко бързо се оказах на мястото на нападението? — попита той, усмихна се широко и разпери ръце. — И как се движех? Беше красиво! — За отново се засмя, завъртя се и с танцова стъпка отиде до фотьойла си и седна. — По дяволите, отидох там да видя какви са тези умопобъркани, които са накарали да протестират срещу теб, но, о, чудо на чудесата, радвам се, че отидох! Каква скорост! Шибана животинска грациозност, маестро!

Гъге се съгласи, че За се беше движил много бързо.

— Хайде да го видим още веднъж, модуле! — извика За.

Екранът на модула се подчини. Шохобохом За се смееше и кикотеше, докато наблюдаваше продължаващото няколко секунди действие. Той повтори кадъра няколко пъти, забавено, като ръкопляскаше. След това поръча още пиене. Този път димящата напитка пристигна по-бързо — синтезаторът на модула благоразумно бе запазил гласовия код. Като видя, че За още не възнамерява да си тръгва, Гъге отново седна и поръча закуски. Предложи на За пристигналата с коктейла храна и хрускащи печени уейдбери, но той изсумтя подигравателно.

Гледаха предаванията по императорския канал. За шумно пиеше. Навън едното слънце залезе и в полумрака заблестяха светлините на града. Флер-Имсахо се появи без дегизировката си — За не обърна никакво внимание на този факт — и съобщи, че отива на друг набег над птичата популация на планетата.

— Не мислиш ли, че това нещо прави любов с птиците? — попита За, след като Флер-Имсахо изчезна.

— Не — отговори Гъге и отпи от лекото вино.

За изсумтя.

— Ей! Искаш ли някой път пак да поизлезем? Онова посещение в Дупката беше истинско удоволствие. Аз действително се наслаждавах на него по един особен начин. Какво ще кажеш? Само че този път напълно инкогнито. Ще покажем на тези мухльовци, когато искаме, що за хора сме ние от Културата.

— Не изпитвам такова желание — отвърна Гъге. — Не и след последното преживяване.

— Да не искаш да кажеш, че не ти е харесало? — възкликна изненадан За.

— Не особено.

— Но ние си прекарахме чудесно! Пихме, гипсирахме се, намерихме си момичета — е, един от нас си намери, а ти почти, — бихме се и ги победихме, после избягахме… По дяволите! Какво повече искаш?

— Не искам нито повече, нито по-малко. Във всеки случай на мен ми предстоят още партии.

— Ти си луд. Прекарахме си… чудесно. Просто чудесно. — Той положи глава на облегалката и задиша дълбоко.

— За — каза Гъге, наведен напред, хванал брадичка в ръка, подпрял лакът на коляно, — защо пиеш толкова много? Не ти е необходимо. Имаш всички обичайни жлези. Защо?

— Защо? — сепна се За и изправи глава. Той се огледа стреснато, като разбра къде се намира. — Защо? — повтори За и изхълца. — Питаш ме „Защо?“

Гъге кимна.

За се почеса под мишницата, поклати глава и погледна извинително.

— Какво ме попита?

— Попитах те защо пиеш толкова много? — Гъге съчувствено се усмихна.

— А защо да не пия? — За размаха ръце. — Искам да кажа, никога ли не си направил нещо само… само защото? Искам да кажа… това е, хм… израз на съпричастност. Така правят местните, знаеш. Това е техният изход. По този начин се измъкват от безизходицата в славната имперска машина… и от шибаното си важно положение… Всичко това, знаеш, има смисъл, Гъге. Сам го открих. — За умно кимна и бавно се почука с пръст по главата. — Открих го — повтори той. — Помисли си: хората от Културата имат… — същият пръст направи едно въртеливо движение във въздуха — … вградени жлези: стотици секреции и хиляди ефекти, всякакви комбинации, които човек може да поиска и всичко безплатно… но в империята, ах-ха! — Пръстът посочи нагоре. — В империята трябва да се плаща. Бягството от действителността е стока като всяка друга. И това е средството: пиенето. Съкращава времето на реакция, кара сълзите да идват по-лесно… — За сложи два олюляващи се пръста на бузите си… — води по-лесно до юмручни боеве… — За стисна ръце в юмруци, сякаш се готвеше да се боксира… — и — … той вдигна рамене… — накрая те убива. Разбираш ли? — Отново разпери ръце, после ги пусна безсилни на фотьойла. — Освен това — добави неочаквано с уморен глас, — аз нямам обичайните за жителите от Културата жлези.

Гъге го погледна изненадан.

— Нямаш ли?

— Не. Тук това е много опасно. Империята инсценира изчезването ми, а след това ще извърши най-детайлната аутопсия, за която някога си чувал. Ще искат да научат как изглежда един жител от Културата отвътре. Разбираш ли? — За затвори очи. — Трябваше да ми извадят почти всичко и тогава… когато дойдох тук, им позволих да ме подложат на всякакви тестове и да вземат от тялото ми всякакви проби, вместо да предизвикат дипломатически инцидент с изчезване на посланик…

— Разбирам. Много съжалявам. — Гъге не знаеше какво друго да каже. Всъщност той не беше разбрал. — Значи всички онези дроги, които ме съветваше да използвам…

— Предположения и спомени — отвърна За, все още със затворени очи. — Просто се опитвам да се държа приятелски.

Гъге се почувства смутен, почти засрамен.

За отпусна назад глава и захърка.

После внезапно отвори очи и скочи.

— Е, трябва да си тръгвам — заяви той и като че направи върховно усилие да се окопити. Изправи се и се олюля. — Мислиш ли, че можеш да ми извикаш въздушно такси?

Гъге му извика такси. Няколко минути по-късно, след като чрез Гъге получи разрешение от охраната на покрива, машината откара Шохобохом За, който пееше.

Гъге остана на покрива, докато залезе второто слънце, накрая издиктува едно писмо до Чамлис Амалк-ней — благодари на стария летящ робот за гривната-орбита, която все още носеше. Написа писмо и на Йей. И на двамата разказа какво му се беше случило след пристигането. Не се опита да скрие истината за играта или за империята. Чудеше се каква част от тази истина вече бе достигнала до приятелите му. След това анализира някои проблеми върху показаното на екрана и поговори с кораба за предстоящата на следващия ден партия.

Гъге взе оставената от Шохобохом За купа, откри няколко глътки. Помириса ги, поклати глава и каза на подноса да разчисти остатъците.