Иън Банкс
Играчът на играчите (17)

17.

— Ако желаеш, сега можеш да извикаш кораба — каза Флер-Имсахо. Гъге гледаше екрана. Всъщност той наистина щеше да извика „Ограничаващ фактор“, но само за да обсъди сегашното си доста лошо положение в играта, а не да хленчи и да моли да го спасява. Гъге остави без внимание внушението на летящия робот.

Беше нощ. Денят бе минал лошо за него. Бермоя бе играл блестящо, новинарските агенции предаваха цялата партия. Беше обявена за класическа и Гъге — отново с Бермоя — заемаше водещо място в новините наред с Никозар, който продължаваше да прегазва противниците си.

Вечерта след партията Пекуил, все още с вързана ръка, се приближи до Гъге с унил, почти почтителен вид и му каза, че до свършване на играта над модула ще стои специален страж. Пекуил бил сигурен, че Гъге е честен човек, но при физически залог винаги дискретно наблюдавали играчите. В случая с Гъге това се вършело от антигравитационен кръстосвач в горните слоеве на атмосферата — един от ескадрилата, която постоянно патрулирала в космоса над Гроасначек. Модулът не трябвало да напуска покрива-градина на хотела.

Гъге се чудеше как се чувства сега Бермоя. Беше забелязал, че когато декларира намерението си да играят на физическа опция, апексът каза „трябва“. Гъге уважаваше стила на игра на апекса и поради това и самия Бермоя. Той се съмняваше, че магистратът има голямо желание да използва опцията, но положението бе станало сериозно за самата империя. Тя смяташе, че досега Играчът на играчите трябваше да бъде победен и основаваше стратегията си на преувеличената заплаха, която представляваше той за тях. Евентуалната му победа щеше да се превърне в малка катастрофа за империята. Носеха се слухове, че в Имперското министерство на игрите вече се търкаляли глави. Бермоя бил издал необходимите заповеди. Гъге трябвало да бъде спрян.

Гъге беше проверил каква щеше да е съдбата на апекса, ако при съществуващото положение, колкото и да беше невероятно, загубеше той, а не Гъге. Апекското скопяване означаваше трайно изваждане на яйчниците и на обръщащото се влагалище на апекса. Като мислеше какво би станало, ако спокойният, величествен магистрат изгуби партията, Гъге разбра, че е направил грешка, като прие физическата опция. Дори ако спечелеше щеше да стане причина друго същество да бъде осакатено. Ако Бермоя загубеше, това щеше да бъде край за него. Той щеше да изгуби кариера, семейство, всичко. Империята не разрешаваше регенериране или подмяна на загубени при облог части от тялото. За магистрата загубата щеше да бъде завинаги и може би фатална. Самоубийствата в такива случаи не бяха непознати. Може би щеше да е най-добре, ако Гъге загубеше.

 

 

Проблемът беше в това, че Гъге не искаше да загуби. Не чувстваше никаква лична неприязън към Бермоя, но отчаяно желаеше да спечели тази партия и следващата, и по-следващата. До този момент той не бе разбрал колко възбуждаща е играта „Азад“, играна в нейната родина. Макар технически да беше същата игра, която бе играл на „Ограничаващ фактор“, цялостното чувство при игра на мястото, където трябваше да се играе, бе съвсем различно. Сега той разбра… сега научи защо империята беше оцеляла благодарение на играта. „Азад“ създаваше неутолимо желание за повече победи, повече власт, повече територия, повече господство…

Флер-Имсахо остана тази вечер в модула. Гъге се свърза с кораба и обсъди безнадеждните си позиции. „Ограничаващ фактор“, както обикновено, видя някои невероятни изходи, но тях той самият вече ги бе открил. Освен това установяването на тяхното съществуване беше едно нещо, а използването им в играта съвсем друго. Така че от кораба нямаше голяма полза.

Гъге се отказа да анализира играта и попита „Ограничаващ фактор“ какво би могъл да направи, за да облекчи залога, ако — колкото и да беше невероятно — той спечели и магистратът бъде изправен пред хирурга. Отговорът беше „нищо“. Облогът е направен и той остава в сила. Никой от двамата не може да направи нищо. Трябва да играят до края. Ако и двамата откажат да играят, тогава и върху двамата ще бъдат наложени санкции.

— Джъно Гъге — каза нетърпеливо корабът. — Искам да зная какво трябва да направя, ако утре нещата тръгнат зле.

Гъге сведе поглед. Беше очаквал този въпрос.

— Искаш да кажеш дали желая да дойдеш и да ме измъкнеш оттук, или да изтърпя наказанието си и после да ме вземеш с опашка и нищо друго между краката, а след това да чакам всичко да израсте отново? — Гъге не се опита да скрие сарказма в гласа си.

— Повече или по-малко това имам предвид — отвърна корабът с малко закъснение. — Проблемът е там, че макар да очаквам по-малка врява, ако твоите гениталии бъдат извадени, аз ще трябва да ги подменя или унищожа. Ако империята реши да им направи пълен анализ, ще получи достъп до твърде много информация за нас.

Гъге почти се засмя.

— Да не искаш да кажеш, че моите топки са нещо като държавна тайна?

— На практика е така. Във всеки случай, дори ако допуснеш да те оперират, ще раздразним империята.

Когато закъснелият сигнал пристигна, Гъге още мислеше. Той изви език в устата си и напипа миниатюрната бучка под меката плът.

— Ах, по дяволите — каза накрая. — Следи играта. Ако загубя, ще се опитам да се задържа колкото се може по-дълго. Някъде, където и да е. Тогава ела. Отмъкни ни оттук и предай моите извинения на „Контактната секция“. Ако се огъна… да става каквото ще. Ще видя как ще се чувствам утре.

— Много добре — отвърна корабът.

Гъге седеше, поглаждаше брада и си мислеше, че ако не друго, поне има право на избор. Но ако не беше намерението да премахнат доказателството и може би да предизвикат дипломатически инцидент, щеше ли „Контактната секция“ да е така сговорчива? Нямаше значение. След този разговор той знаеше в сърцето си, че волята му за победа е прекършена.

Корабът имаше още новини. Току-що бил получил сигнал от Чамлис Амалк-ней. Обещавал скоро да изпрати по-дълго съобщение, но засега просто го осведомяваше, че Олз Хап най-сетне успяла. Постигнала „Пълна мрежа“. Един играч от Културата — най-после — постигнал най-големия успех в „Покосен“. Младата дама била гордостта на Чиарк и на играчите от Културата. Чамлис вече я бил поздравил от името на Гъге, но очаквал и той лично да го стори. Пожелаваше му успех.

Гъге изключи екрана. Известно време остана загледан в празното пространство, без да е сигурен какво трябва да знае или мисли, или помни, или дори да бъде. За миг тъжна усмивка докосна едната страна на лицето му.

Флер-Имсахо стоеше във въздуха над рамото му.

— Уморен ли си, Джъно Гъге?

Той се обърна към летящия робот.

— Какво? Да. Малко. — Гъге се изправи, протегна се. — Съмнявам се обаче, че ще спя много.

— Така си и помислих. Питам се дали ще искаш да дойдеш с мен.

— За какво, да гледаме птици? Не мисля, роботе. Все пак ти благодаря.

— Всъщност нямах предвид нашите пернати приятели. Когато излизам нощем, не винаги отивам да ги наблюдавам. Понякога посещавам различни части на града. Отначало ходех, за да видя какви видове птици може да има там, но по-късно, защото… е, защото.

Гъге се намръщи.

— Защо искаш да дойда с теб?

— Защото може да се наложи утре бързо да се махаме оттук, а на мен ми се струва, че ти много малко познаваш града.

Гъге махна с ръка.

— За ми показа достатъчно.

— Съмнявам се, че ти е показал онова, което имам предвид. Има различни неща за гледане.

— Не ме интересуват забележителностите на града, роботе.

— Забележителностите, които имам предвид, ще са ти интересни.

— Сигурен ли си?

— Повече от сигурен. Мисля, че те познавам достатъчно добре, за да съм уверен. Моля те, ела, Джъно Гъге. Няма да съжаляваш, кълна се. Ела. Ти каза, че няма да можеш да спиш, нали? Тогава какво ще изгубиш, ако дойдеш? — Полетата на летящия робот бяха в нормалния си зелено-жълт цвят — тихи и контролирани. Гласът му беше нисък, сериозен.

Мъжът присви очи.

— Какво си намислил, роботе?

— Моля те, моля те, ела с мен, Гъге. — Роботът отлетя към предната част на модула. Гъге стоеше и го наблюдаваше. Той спря до вратата на дневната.

— Моля те, Джъно Гъге. Кълна се, няма да съжаляваш.

Гъге вдигна рамене.

— Да, да, добре. — Той поклати глава. — Хайде да идем да поиграем.

Гъге последва летящия робот към предната част на модула. Там имаше помещение с два антигравитационни велосипеда, антигравитационни апарати и някаква друга апаратура.

— Сложи един антигравитационен апарат, моля те. Аз се връщам след секунда. — Летящият робот остави Гъге да се приготви. Малко след това се появи с дълго, черно наметало. — Сега облечи това, ако обичаш.

Гъге си сложи наметалото. Флер-Имсахо дръпна качулката над главата му и я завърза. Лицето на Гъге беше скрито отстрани и плътно засенчено отпред. Антигравитационният апарат не се виждаше под плътното наметало. Светлините на помещението намаляха и изгаснаха. Гъге чу нещо да се движи. Погледна и видя точно над себе си каре от слабо светещи звезди.

— Ако нямаш нищо против, аз ще управлявам твоя апарат — прошепна летящият робот. Гъге кимна.

Издигнаха се бързо. Не се спуснаха отново както очакваше, а продължиха да летят в топлия и задушлив въздух в тъмната нощ. Наметалото тихо се ветрееше около тялото му. Градът представляваше плетеница от светлини — като безкрайна площ от разпръснато сияние. Летящият робот беше малка, тиха сянка до рамото му.

Летяха над града, над пътища и реки, над големи сгради, куполи и кули, от които струеше светлина, над потръпващи ленти от тъмна вода, просторни тъмни затревени паркове и градини. Накрая започнаха да се спускат.

Кацнаха между две тъмни сгради без прозорци. Краката му стъпиха в калта на алеята.

— Извинявай — каза летящият робот и се пъхна под качулката до лявото ухо на Гъге. — Тръгни натам — прошепна той. Гъге тръгна по алеята. Той се спъна в нещо меко и още преди да го обърне разбра, че е тяло. Погледна отблизо парцаливия вързоп, който малко се размърда. Човекът се бе завил в окъсани одеяла, положил глава на мръсен чувал. Гъге не можеше да разбере от какъв пол е. Парцаливите дрехи нищо не подсказваха.

Гъге отвори уста да проговори.

— Шт — изшътка летящият робот. — Това е просто един от онези безделници, за които говореше Пекуил. Изгонен от земята си. Пиян е. На това се дължи част от вонята. Останалата е от самия него. — Едва тогава Гъге усети силната смрад, издигаща се от спящия човек. Той почти се задави.

— Остави го — прошепна Флер-Имсахо.

Напуснаха алеята. Гъге се спъна в двама други заспали. Улицата беше тъмна и миришеше на нещо. Предположи, че е храна. Малко хора се движеха.

— Спри за малко — обади се летящият робот. — С това облекло ще минеш за минейски ученик. Само гледай да не ти падне качулката. И не стой изправен.

Гъге направи както му каза роботът.

Под мъждивата, оскъдна, трепкаща светлина на редките улични лампи видя нещо, което приличаше на подпрян на една стена пиян. Между краката на апекса имаше кръв, по главата му се виждаше тъмна, кървава рана. Гъге спря.

— Не си прави труд — прошепна му роботът. — Той умира. Вероятно е участвал в бой. Полицията рядко идва тук. И едва ли някой ще извика бърза помощ. Очевидно е обран, така че онзи, който ги извика, ще трябва да плати лечението от джоба си.

Гъге се огледа, но не видя никого наблизо. Клепките на апекса леко трепнаха, сякаш се опитваше да погледне. После трепкането спря.

— Ето — каза тихо Флер-Имсахо.

Гъге продължи да върви. От горните етажи на един мрачен жилищен блок в далечния край на улицата проехтяха писъци.

— Някакъв апекс бие жена си. Знаеш ли, че в продължение на цяло хилядолетие се е смятало, че жените нямат никакво влияние върху наследствеността на ражданите от тях деца? От петстотин години вече знаят, че не е така. Сега се използва един вирусен ДНК-аналог. С него се променят гените, с които е оплодена една жена. Въпреки това според закона жените са просто собственост. Наказанието на апекс за убийството на жена е една година тежък труд, докато жена, убила апекс, се измъчва до смърт в продължение на дни. Смърт чрез химикали. Казват, че е най-тежката. Продължавай, не спирай.

Стигнаха до една пресечка с по-оживена улица. На ъгъла стоеше мъж и викаше на диалект, който Гъге не разбираше.

— Продава билети за екзекуция — обясни летящият робот. Гъге вдигна вежди, леко обърна глава. — Говоря съвсем сериозно — добави Флер-Имсахо. Гъге поклати глава, невярващ.

Средата на улицата беше изпълнена с хора. Транспортът — половината с моторна тяга, другата с човешка беше изтласкан към тротоарите. Гъге отиде към края на тълпата. Мислеше, че поради по-голямата си височина ще може да види какво става, но хората му направиха път и го пуснаха да стигне до средата на тълпата.

Няколко млади апекси биеха един стар мъж, проснат на земята. Апексите носеха странна униформа. Гъге разбра по някакъв начин, че не е официална. Те ритаха стария човек със спокойна свирепост, сякаш околните оценяваха артистичността на тяхното изпълнение и неспирния поток от мъчения и физически наранявания, които причиняваха на падналия.

— Ако смяташ, че е представление, се лъжеш — прошепна Флер-Имсахо. — Хората не плащат нищо, за да го наблюдават. Просто бият един старец, вероятно за удоволствие, а тълпата предпочита да гледа, вместо да се опита да спре боя.

Докато летящият робот говореше, Гъге разбра, че е в предния край на тълпата. Двама от младите апекси го погледнаха.

С безгрижен вид Гъге се зачуди какво ще последва. Апексите му извикаха, обърнаха се и го посочиха на другите. Бяха шестима. Те спряха боя — забравили за скимтящия мъж на земята зад тях — и обърнаха глави към Гъге. Един от тях — най-високият — разкопча нещо на тесните си, декорирани с метал панталони, откачи полупровисналото в обърнато положение влагалище и като се ухили, го поднесе първо на Гъге, след това се обърна и го заразмахва към останалите в тълпата.

Нищо повече. Младите апекси, също в такова облекло, се усмихнаха към хората и си тръгнаха. Уж случайно те стъпваха върху главата на свилия се на земята мъж.

Тълпата започна да се разпръсква. Потънал в кръв, старецът остана да лежи на пътя. От ръкава на окъсаното му палто се белееше оголена кост, край главата му се виждаха разпръснати зъби. Стъпалото на единия му крак беше странно обърнато навън.

Старецът простена. Гъге тръгна към него и понечи да се наведе.

— Не го докосвай!

Гласът на летящия робот спря Гъге като каменна стена.

— Ако някой от онези хора види ръцете или лицето ти, мъртъв си. Цветът на кожата ти е неподходящ, Гъге. Чуй ме: всяка година тук се раждат неколкостотин тъмнокожи бебета. Предвижда се да ги удушават и срещу премия да предават телата им в съвета по евгеника, но някои, с риск от смъртно наказание, ги отглеждат и когато поотраснат, избелват кожата им. Ако някой те види, особено с това наметало, жив ще те одерат.

Гъге се отдръпна, наведе глава и тръгна по пътя.

Летящият робот посочи няколко проститутки — повечето жени, — които продаваха сексуалните си услуги на апекси за няколко минути, часове или за цялата нощ. Докато вървяха по тъмните улици, летящият робот му разказа, че в някои части на града имало апекси, загубили крайници, които не можели да си позволят присаждане на ръце и крака, ампутирани от престъпници. Те давали под наем телата си на мъже.

Гъге видя много сакати. Те стояха по ъглите на улицата и продаваха дрънкулки, свиреха на изподраскани, скърцащи инструменти или просто просеха. Някои бяха слепи, други нямаха ръце или крака. Гъге гледаше осакатените хора и почувства, че му се вие свят. Покритата с чакъл улица под краката му като че ли се наклони и надигна; градът, планетата, цялата империя се завъртяха в лудешка плетеница от кошмарни форми, превърнаха се в съзвездие от страдания и болка, адски танц на агония и мъка.

Минаха покрай ослепителни магазини с цветни парцалаци, с лекарства и алкохол, сергии с религиозни статуетки, книги, артефакти и церемониални принадлежности, павилиони, където се предлагаха билети за екзекуции, ампутации, мъчения и изнасилвания — главно на победени на „Азад“ с телесни залози — и амбулантни търговци, продаващи лотарийни билети, каталози на публични домове и нелицензирана дрога. Мина наземна кола, пълна с полиция — нощен патрул. Няколко от амбулантните търговци се разбягаха уплашени в съседните алеи, а два павилиона, когато продавачите видяха колата, бързо затвориха и веднага след като отмина, отново отвориха.

В един малък парк намериха апекс с двама раздърпани мъже и една болна на вид жена, завързани за дълги каиши. Той ги караше да изпълняват различни номера, които те непрекъснато бъркаха. Струпани около тях хора се смееха на нескопосаните им изпълнения. Летящият робот обясни, че триото почти сигурно са луди и няма кой да плаща за техния престой в психиатрия, поради което са лишени от гражданство и продадени на апекса. Те погледаха малко трогателните раздърпани същества, опитващи се да се изкачат по стълбовете на уличните лампи или да направят пирамида, след това продължиха. Летящият робот го осведоми, че един от всеки десет души, покрай които минаваха, през живота си трябва да бъде лекуван от психическо разстройство. Тази цифра била по-голяма за мъжете, отколкото за апексите и още по-висока за жените. Същото се отнасяло и за самоубийствата, които били незаконни.

Флер-Имсахо го отведе в една болница. Обясни, че е типична. Както целия район, тя била приблизително средно голяма за по-голям град. Издържала се от дарения. Голяма част от персонала работел без да му се плаща. Летящият робот допълни, че всички ще го вземат за пастор, дошъл да види някой от паството си. Във всеки случай персоналът бил твърде зает, за да отделя време за проверка на всеки дошъл на това място. Гъге вървеше из болницата като зашеметен.

Имаше хора без крайници, като видените на улицата, други със странен цвят на кожата или покрити със струпеи и рани. Някои бяха мършави като скелети: кости и опъната върху тях сива кожа. Имаше такива, които лежаха и се мъчеха да си поемат дъх или шумно повръщаха, пъшкаха или пищяха. Видя хора все още в кръв, очакващи да бъдат превързани, прегънати надве и храчещи кръв в малки купички, видя завързани за метални легла да си блъскат главите в железата, а от устите им се точеха лиги.

Навсякъде имаше хора: на легла, на койки, на матраци. И нетърпима миризма на гниеща плът, на силно дезинфекционно средство и на телесни отпадъци.

— Средно лоша нощ — каза летящият робот. — Болницата е малко по-пълна от обикновено. Неотдавна са се завърнали няколко кораба с ранени в една успешна за империята война. А и това е денят, в който хората са получили заплати, не трябва да ходят на работа утре, по традиция излизат да пийнат и се сбиват.

После машината започна да съобщава данни за смъртността сред децата, средната продължителност на живота по пол, видовете заболявания и преобладаващите в различните обществени слоеве средни доходи, безработицата за дадени райони, такси за раждане и смърт, санкции за аборт и незаконно раждане. Тя говори за законите, отнасящи се до различните видове прелюбодеяние, за благотворителни фондове и религиозни организации, кухни за безплатна супа и общежития за безплатно нощуване, и клиники за първа помощ, цитираше числа и статистики, и отношения, от които Гъге нямаше намерение да запомни нито едно. Той просто обикаляше из сградата. Стори му се, че посещението продължи часове. Тогава видя врата и излезе.

Озова се в малка градина в дъното на болничния двор — тъмна, прашна и безлюдна, — оградена от всички страни. Жълта светлина от мрачните прозорци осветяваше сивата трева и напуканите плочки. Летящият робот каза, че имало още неща, които искал да му покаже — мястото, където спят хората без всякакви доходи. Смятал, че може да го вкара като посетител и в затвора…

— Искам да се връщаме. Сега! — извика Гъге и отметна качулката.

— Добре! — съгласи се летящият робот и дръпна отново качулката над главата му. Те полетяха нагоре. Продължиха известно време да се издигат, след което се отправиха към хотела и модула. Летящият робот не каза нищо. Гъге също мълчеше и наблюдаваше голямата галактика от светлини — градът, който минаваше под краката им.

Върнаха се в модула. Когато слязоха, вратата на покрива се отвори. С влизането им тя отново се затвори и лампите светнаха. Гъге остана неподвижен за малко, докато летящият робот свали от него наметалото и антигравитационния апарат. Когато остана без него, имаше странното усещане за голота.

— Искам да ти покажа още нещо — обади се летящият робот. Той отиде в дневната на модула. Гъге го последва.

Флер-Имсахо висеше в центъра на стаята. Екранът беше включен. Показваше апекс, който прави любов. Чуваше се музика.

— Това е специален императорски канал — обясни летящият робот. — Първо ниво, средна степен на защита. — Сцената се смени, после пак се смени и всеки път показваше малко различна сексуална активност — от солова мастурбация до групов секс, включващ всичките три азадиански пола.

— Достъпът до този канал е ограничен, кодиран — обясни летящият робот. — Случайни лица не се допускат. На пазара обаче се продава декодираща апаратура. Сега ще видим малко от каналите на второ ниво. Те са предназначени за държавната администрация, военния, религиозния и горния търговски ешелони.

Екранът за кратко се замъгли, а след това се изчисти и се появиха още азадианци, почти голи или оскъдно облечени. Акцентът падаше отново върху сексуалността, но с друг елемент на онова, което ставаше. Много от хората носеха странни и неудобни на вид дрехи, а някои бяха завързани и ги биеха или бяха поставени в различни абсурдни положения, докато правеха с тях любов. Жени, облечени в униформи, се разпореждаха с мъже и апекси. Гъге разпозна някои от униформите. Бяха като тези на офицерите от императорския флот. Други приличаха на по-обикновени стилизирани униформи. Някои от апексите бяха облечени в мъжки дрехи, други в женски. Имаше апекси, заставени да ядат собствените си или на друг изпражнения или да пият урина. За тази практика изглежда особено ценни бяха фекалиите на чуждоземци. Мъже и апекси проникваха в усти и ануси на животни и чуждоземци. Чуждоземци и животни бяха увещавани да се съвокупяват с различни полове и обекти — някои обичайни, други специално направени, — използвани като заместители на полови органи. Във всяка сцена имаше елемент на… Гъге предположи господство.

Той не беше много изненадан, че империята крие картините от първото ниво. Един народ, който толкова държи на ранг, протокол и достойнство, може основателно да иска да ограничи такива неща, колкото и те да се смятат за безобидни. Второто ниво беше нещо различно. Смяташе, че то разкрива нещо от играта „Азад“ и разбираше защо управляващите се чувстват неловко. При второ ниво удоволствието не беше от гледането как други се наслаждават и идентифицирането с тях, а наблюдаването как хората са унижавани, докато други изпитват удоволствие за тяхна сметка. Първото ниво беше за секса, от който империята безуспешно търсеше начин да се отърве.

— Сега ще видиш трето ниво — каза летящият робот.

Гъге гледаше екрана.

Флер-Имсахо гледаше Гъге.

Очите на мъжа блестяха на светлината от екрана, свободните фотони се отразяваха от ореола на неговите ириси. Отначало зениците му се разшириха, после се свиха — станаха като главички на топлийки. Летящият робот очакваше широко разтворени, покрити с влага очи, мускулите около тях да трепнат, клепачите да се затварят, мъжът да поклати глава и да се обърне назад. Нищо такова не се случи. Екранът държеше погледа му прикован към трепкащата си повърхност, сякаш безкрайно малкото налягане на излъчваната от него в стаята светлинна енергия по някакъв начин се беше обърнало и засмукало гледащия в него човек.

В дневната, над нейните фотьойли, канапета и ниски масички, ехтяха писъци. Писъци на апекси, мъже, жени, деца. На моменти замлъкваха. Всеки инструмент и всяка част на измъчваните хора издаваха собствен звук: кръв, ножове, кости, лазери, плът, триони за рязане, химикали, пиявици, глисти, вибрационни пистолети, дори фалоси, пръсти и нокти. Всичко издаваше собствен звук — контрапункт на темата от писъци.

Последната сцена представяше страдащ от психоза престъпник, предварително инжектиран с голяма доза полови хормони и халюциногени, нож и бременна жена, точно преди нейния термин, заклеймена като враг на империята.

Гъге затвори очи. Запуши с ръце уши. Наведе глава.

— Достатъчно — промълви той.

Флер-Имсахо изключи екрана. Гъге се полюшваше напред-назад на пети, сякаш наистина имаше някакво привличане, някаква изкуствена гравитация от екрана и сега, когато бе престанало, беше загубил равновесие.

— Това е на живо, Джъно Гъге. То се извършва в момента, дълбоко в някоя тъмница в затвора или в някоя полицейска казарма.

Гъге погледна празния екран, очите му все още втренчени, но сухи. Той се взираше, полюшваше се напред-назад и тежко дишаше. Челото му бе покрито с пот. Трепереше.

— Трето ниво е само за управляващия елит. Кодировката му е същата като на стратегическите военни сигнали. Мисля, че разбираш защо. Това не е специална нощ, Гъге, не е садистично-еротичен празник. Тези неща стават всяка нощ… Има още, това беше само представителна извадка.

Гъге кимна. Устата му беше суха. Преглътна с труд, пое дълбоко дъх, потри брада. Отвори уста, но летящият робот заговори преди него.

— Има и нещо друго. Нещо, което крият от теб. До миналата нощ, когато корабът спомена за него, и аз не го знаех. След играта ти с Рам твоите противници също вземат различни дроги. Амфетамини и някои по-силни. Вземат ги венозно или вътрешно. Нямат генно създадени жлези, които да ги произвеждат в организмите им, но повечето определено ги използват. В кръвта на голяма част от хората, с които игра, има повече „изкуствени“ химикали и съединения, отколкото в твоята.

Летящият робот въздъхна. Мъжът продължи да гледа мъртвия екран.

— Това е положението — каза машината. — Съжалявам, ако съм те разстроил с показаното, Джъно Гъге, но не мога да те оставя да мислиш, че империята се състои само от няколко почтени играчи, някаква внушителна архитектура и няколко превъзнасяни нощни клуба. Това, което видя тази нощ, също е империята. И още много, което не мога да ти покажа. Всякакви разочарования, които се отнасят както до бедните, така и до относително богатите, дължащи се просто на факта, че живеят в общество, където човек не е свободен да постъпва така, както иска. Тук журналистът не може да пише онова, което знае, че е истина; докторът няма право да лекува някой болен, защото е от друг пол… милион неща се извършват всеки ден, които не са така мелодраматични и големи като онези, които ти показах, но са част от империята и оказват своето влияние.

Корабът ти каза, че една гузна система не признава невинни. Аз бих казал, че империята признава. Тя признава невинността на малкото дете, например, но ти видя как се отнасят към тази невинност. В известен смисъл тя дори признава светостта на тялото… но само, за да я наруши. Отново всичко се свежда до собственост, до притежание. Вземане и притежаване. — Флер-Имсахо спря, отлетя към Гъге, отиде съвсем близо до него. — Ах, но аз отново ти изнасям проповед, нали? Грешки на младостта. Задържах те до късно. Може би вече си готов за сън. Отдавна е нощ, нали? Оставям те. — Той се обърна и полетя. При вратата отново спря. — Лека нощ, Гъге — пожела му роботът.

Гъге прочисти гърлото си.

— Лека нощ — отвърна той и най-после откъсна поглед от екрана. Летящият робот се гмурна и изчезна.

Гъге седна на фотьойла и заби поглед в краката си. После стана, излезе от модула, отиде на покрива-градина. Настъпваше зората. Градът изглеждаше някак си измит и студен. Много лампи едва светеха. От небесния простор струеше великолепие. Един страж при стълбищната клетка, когото Гъге не можеше да види, се изкашля и разтъпка.

Той се върна в модула и легна. Лежа в тъмнината, затворил очи, обърна се, опита се да заспи. Организмът му не можа да отдели нищо, което да го приспи.

Най-после стана и отиде в дневната, където беше екранът. Гъге накара модула да включи каналите на играта и дълго време, без да мърда или говори и без нито една молекула телесна дрога, разглежда собствената си игра с Бермоя.