Грег Рука
Търсачът (24)

24.

— Махай се оттук, по дяволите! — изсъска Мур. Противогазът промени тембъра му, който прозвуча странно и доста страшно.

— Върви да се шибаш! — не му остана длъжен полковникът. — Аз съм част от тази мисия и възнамерявам да я изпълня докрай. А ти забравяш, че без мен изобщо нямаше да си тук!

Мур понечи да отговори нещо, но Ноулс вдигна ръка и многозначително почука по стъклото на часовника си. Можехме да натикаме полковника обратно в кабината, но това означаваше, че ще бъде заклещен някъде между етажите в момента, в който захранването бъде изключено. Бихме могли да го отпратим надолу по стълбите, но трябваше един от нас да го съпроводи чак до долу, за да бъдем сигурни, че няма да се върне. Появи се в адски неподходящо време. Или в най-подходящото…

Мисловните процеси на Мур явно бяха подобни на моите.

— Ще стоиш настрана, да те вземат мътните! — изръмжа той.

Уат се ухили и зае позиция срещу мен, стиснал колта с две ръце. Мур поведе групата по коридора, отново заемайки полуклекнала поза.

Уат се разкашля на метър от вратата. Обърнах се. Правеше върховни усилия да се овладее, а лицето му беше бяло като оголена кост. Тримата британци замръзнаха на място.

В апартамент 2608 вече знаят, че сме тук, помислих си аз.

Полковникът с усилие преглътна и успя да се овладее. В капана на противогаза бях в състояние да чувам само собственото си дишане, което ми се стори прекалено шумно. Гумата залепна за кожата ми, а по лицето ми се плъзнаха първите капки пот.

Страхотно, няма що! Очаквах всеки момент очилата ми да се плъзнат към върха на носа и да престана да виждам. Нагласих автомата в здравата си ръка, а с пръстите с шината подпрях отдолу за допълнителна стабилност.

Екипът на Мур наближаваше края на коридора, подминавайки номер 2606. Пред вратата на 2608 се разделиха. Ноулс остана вдясно, а Дени и Мур се прехвърлиха от другата страна. Сержантът вдигна ръка над главата си и я сви в юмрук.

В следващия миг осветлението изгасна и светът се превърна в черна дупка.

В апартаментите около нас настъпи видимо раздвижване.

Включи се аварийното осветление, но то беше прекалено слабо, за да освети коридора. Юмрукът на Мур падна, а ритникът на Ноулс улучи вратата почти едновременно с движението му. В продължение на една дълга секунда получих възможност да се наслаждавам на безупречното провеждане на операцията. Това проникване го бяха репетирали хиляди пъти, а може би и десетки хиляди. Между действията на тримата имаше абсолютен синхрон, всеки знаеше мястото и задълженията си и ги изпълняваше безупречно.

Подметката на Ноулс влезе в съприкосновение с вратата малко над топката на бравата. Добре премереният ритник изкърти планката с ключалката и вратата отхвръкна на пантите си. Предпазната верига издаде рязко металическо пропукване и се откъсна от улея. В момента, в който тялото на Ноулс се възползва от инерцията да отскочи назад и встрани, мястото му беше заето от Дени. Приведен почти до пода, рейнджърът прелетя през прага, придвижвайки се по диагонал, от ляво на дясно. Готовият за стрелба автомат беше насочен напред. Още преди да се приземи във входното антре, той беше последван от Мур, който обаче остана прав и побърза да се залепи за стената. Лявото му рамо само се плъзна покрай рамката, тялото му ловко се завъртя и се озова вътре.

Отлично изпълнено диагонално проникване, казах си аз. Сега беше ред на Ноулс да смени позицията си — отново по диагонал, и стрелбата можеше да започне.

Но Уат провали всичко. Още преди Ноулс да се помръдне, той нададе дрезгав вик и се втурна напред, подмина екипа и връхлетя в тъмния апартамент. Крещеше като луд, подканяше някого — май онази гадна трътка, да се прицели добре и да го гръмне… По-скоро усетих, отколкото чух звуците откъм вътрешността на апартамента. Вратата на 2606 започна да се отваря в мига, в който се понесох напред. Нямах време за размисъл, не можех и да се спра. Стрелнах се навътре и протегнах ръце да хвана полковника. Усетих как шевовете на корема ми болезнено се пропукват. Той крещеше, че жена му е курва, която ще направи най-добре да го убие веднага. Ръцете ми го докопаха за раменете и го дръпнаха надолу, тежестта на тялото ми свърши останалото. Паднахме на пода, преобръщайки някакви мебели. Той спря да вика в момента, в който стрелбата започна.

Осветлението беше слабо. Претърколих се по гръб, оглеждайки се за заплахата. Тъкмо навреме, за да зърна силуетите на Мур и Ноулс, които се проснаха на пода в антрето, а миг по-късно откъм коридора засвяткаха изстрели. Дени бе успял да се скрие зад вратата и откри огън. Втори, по-дълъг откос проникна през отвора на вратата. Стъклото зад гърба ми се пръсна на хиляди късчета, едновременно с това долових ругатнята на Мур. Аварийното осветление над вратата за стълбището беше достатъчно, за да видя как Харди изблъсква Даяна през нея. Стерит ги прикриваше. Вдигнах автомата и се прицелих, но полковникът изруга и блъсна ръката ми. Видях как Стерит чупи стъклото на противопожарната аларма и дърпа ръчката надолу. Сградата се изпълни с пронизителния вой на сирени.

Миг по-късно рамката на вратата зееше празна. Стерит бе последвал хората си надолу по стълбите.