Грег Рука
Търсачът (22)

22.

Йоси се появи в шест и половина. Бриджит отскочи до дома си за един душ и смяна на дрехите, с уговорка да се върне в осем. Ерика я гледаше как си тръгва, но не каза нито дума. Доколкото усещах, двете отдавна вече нямаха какво да си кажат.

Мур и хората му не се появиха. Точно в седем смених Дейл и заех позиция до вратата, а Натали и Ерика започнаха да играят на дама в хола. От време на време оглеждахме през прозорците. Шевовете върху челото на Йоси бяха почистени и изглеждаха далеч по-добре. Кожата около тях беше започнала да придобива здрав розов цвят. Аз вдигнах ризата си и му показах белега на корема.

— Моят е по-хубав — рече той.

— За теб всичко е състезание — усмихнах се аз.

— Казвам, че моят е по-хубав, нищо повече.

Откъм хола долетя някакво тропане — сякаш нещо твърдо беше паднало на пода.

— Престани! — извика гласът на Ерика.

Възпрях Йоси с ръка и се насочих натам. Ерика се беше свила на дивана и гледаше лошо, а Натали явно беше ошашавена. Дъската за дама лежеше на пода, а около нея бяха разпръснати пуловете.

— Ти мамиш! — задъхано каза Ерика. В очите й се четеше омраза.

— Не…

— Ти мамиш, ти не играеш честно шибаната игра! — извика момичето.

Натали ме погледна и леко поклати глава.

— Иди при Йоси — помолих я аз.

Натали стана и излезе. Ерика не помръдна.

Изчаках известно време, после се наведох, вдигнах дъската и започнах да събирам пуловете.

— Какво стана?

— Тя мамеше! Нарочно се остави да я победя!

— Откъде знаеш?

— Има начини да се разбере! Нали знаеш, че си личи?

— Може би го е направила несъзнателно — подметнах аз и започнах да слагам пуловете обратно в кутията.

— Напротив!

Напълних кутията, сложих капака и седнах на стола на Натали.

— Не съм глупава! — процеди през стиснати зъби Ерика. — Знам какво става!

— Никой не е казал, че си глупава.

— Мама е наела онези мъже — обяви тя. — Защото иска да съм при нея.

— Така е.

— Все същото, нали? Аз пак нямам право на глас, пак не мога да взема решение, защото съм малка! Това означава, че не мога да се владея, че не мога да планирам шибаните си ходове!

— Би било прекрасна игра — уверих я аз.

Ерика изруга в отговор.

— Не искаш да отидеш при майка си, така ли?

— Ти искаш ли?

— Аз не.

— Дори ако тя те помоли?

— Не.

— Дори ако ти каже, че още те обича?

— Не.

Ерика замълча.

Бриджит се появи отново в осем часа и седем минути с кашонче газирана вода и шест сандвича от съседния деликатесен магазин.

— Ето я кучката! — извика Ерика и аз моментално настръхнах.

— Здрасти, боклуче! — отвърна Бриджит.

Ерика се усмихна. Едва тогава загрях, че в обръщенията им има повече закачка, отколкото злоба. Бриджит тръгна към кухнята и Ерика я последва. Продължиха да си разменят обиди, после изведнъж избухнаха в смях.

— Какво стана току-що? — обърнах се към Натали.

От погледа й ясно пролича, че никога няма да разбера тайните токове, които протичат между две жени.

— Искаш ли да се прибереш у дома? — попитах.

— Мога да остана.

— Колко време си будна?

— От вчера. Но съм добре.

Йоси цъкна с език и Натали му хвърли укорителен поглед.

— Искам да се прибереш у дома — рекох. — Почини си и се върни утре към десет.

— Мога да остана.

— Знам, че можеш, но сега е време за почивка. Иди да се наспиш, защото утре ми трябваш свежа.

Натали се поколеба, но в крайна сметка кимна с глава.

— Ще се върна в осем.

— Добре.

Написа на листче телефона на Кори, надникна в кухнята да каже лека нощ и се отправи към вратата. Йоси и аз я взехме на прикритие, докато излезе на улицата, после се върнахме на поста. Малко по-късно Ерика и Бриджит излязоха от кухнята и всички заедно хапнахме сандвичи. Аз заредих още една кафеварка, а Бриджит остави Ерика пред телевизора и ме последва в кухнята за една бегла целувка.

— От доста време не сме го правили — подхвърли тя.

— Поне десет часа — кимнах аз. — Какво става между теб и Ерика?

— Ами май започваме да се разбираме…

— Виждам. Кой предложи примирието?

— Сутринта като влязох в стаята да я видя, тя ми се нахвърли и започна да ме нарича какво ли не. Не й останах длъжна. В крайна сметка стигнахме дотам, че аз казах какво не харесвам в нея, а тя — какво не харесва в мен. Знаеш ли, че ме смята за префърцунена позьорка?

— Май ми спомена нещо подобно — кимнах аз.

Бриджит извади кутийка ментови бонбони и я разклати.

— Аз съм фалшива и глезена позьорка, която гони единствено външния ефект — промърмори тя, вслушвайки се в потракването на бонбоните. — Това за външния ефект не го оспорвам… — Отвори кутийката и лапна четири-пет ментолки наведнъж.

— А ти какво каза за нея?

— Казах й, че е егоистка, която непрекъснато се самосъжалява и прекалено залага на секса. Казах й, че те ревнува от мен, което е прекалено смешно, защото е само на петнайсет, а аз не съм…

— И по тази причина си разменяте обиди с удоволствието, с което хората си правят комплименти?

— Трябваше й цял ден, за да вземе решение да се държи нормално, но това си е в реда на нещата. Честността е най-добрата политика.

 

Към девет часа Бриджит попита Ерика иска ли да изиграят една партия дама и момичето прие. Кори се върна в десет. Готвехме се да направим програмата за нощното дежурство, когато Йоси рязко измъкна пистолета си и изръмжа:

— Отпред спира кола! Двама излизат, шофьорът остава на място.

Кори също извади оръжието си и безшумно прекоси коридора. Аз се дръпнах назад и с крайчеца на окото си видях как Бриджит премята ръка през раменете на Ерика.

— Къде да я заведа?

— В банята — отвърнах.

— Но това е сержант Мур! — изрази протест Ерика.

Кимнах, но с поглед наредих на Бриджит все пак да изпълни заповедта.

Кори се беше изправил зад ъгъла на коридора, хванал пистолета си с две ръце. Минах покрай него и зърнах Йоси до един от прозорците. На вратата се почука и аз свих юмрук. Йоси вдигна ръка, аз кимнах с глава, извадих пистолета си и тръгнах към вратата, придържайки се към стената. Човекът навън не можеше да види нищо през шпионката, но ако бях блокирал с тяло светлината в нея, той бързо щеше да се ориентира за местоположението ми. Оставаше само едно — да натисне спусъка…

Този „Смит и Уесън“ в ръката ми беше необичайно тежък, с прекалено дебела ръкохватка. Вдигнах го с две ръце, изпитвайки сериозно неудобство от шината около счупените ми пръсти. Искрено се надявах да не се стигне до стрелба. Йоси ме гледаше, без да мигне, в очакване на сигнала. Вратите са странно нещо, но още по-странно е отношението на хората към тях. Зададеш ли въпрос от едната страна на заключената врата, винаги ще получиш отговор от другата.

— Кой е? — попитах аз.

— Мур, да те вземат мътните! И Дени е с мен. Отваряй!

Кимнах на Йоси и той предпазливо надникна иззад завесата.

— Хайде отваряй, че бързаме! — извика Мур.

Йоси кимна и свали оръжието си.

Аз издърпах резетата, отдръпнах се встрани и казах:

— Можете да влизате…

Вратата рязко се отвори и на прага се появи сержант Робърт Мур, следван по петите от рейнджър Дени. Зад тях видях част от джипа „Чероки“, паркиран до тротоара с изключени светлини и работещ мотор. Зад волана чакаше Ноулс. Озовал се в антрето, Дени хукна по коридора, без да обръща внимание на Кори и пистолета му. Мур се извърна към мен. Чертите на лицето му бяха изострени от вълнение.

— Открихме копелдаците! — обяви той тържествуващо.

— Къде?

— Държат един апартамент в Трайбека — от онези, които ги дават под наем за кратки срокове. На лицето му се появи тържествуваща усмивка: — Отиваме да ги очистим!

— Сигурен ли си?

— Уат е успял да ги види отблизо и каза, че Даяна и…

— Уат ли? — изгледах го аз и поклатих глава.

— Да. Не знам как го е направил, но именно той ги откри и ми се обади.

Дени се върна, преметнал през рамо две големи брезентови раници.

— Всичко е наред, шефе.

— Занеси ги в колата — заповяда Мур. — Остани при Ноулс, пригответе си оръжието.

Дени кимна и се изниза навън. И на неговото лице грееше тържествуваща усмивка.

— Уат още ли е там?

— Седи и дебне, да не би да тръгнат нанякъде — кимна Мур.

— И Даяна е в този апартамент, така ли?

— Всички шибаняци без изключение: Стерит, Пъркинс, Кокс, Харди, Даяна! Куп боклуци, събрани на едно място, Атикъс! — Каза го нетърпеливо, очевидно раздразнен от бавната ми реакция.

Мамка му, изругах наум.

Мур се обърна и тръгна към изхода. Погледнах към Йоси, който бавно поклати глава — беше наясно какво ще последва. Мур, Дени и Ноулс щяха да проникнат в сградата и да фиксират апартамента до момента, в който бъдат сигурни, че всички пиленца са в гнездото. После ще взривят входната врата и ще засипят вътрешността на апартамента с дъжд от куршуми. Което означава, че ще бъдат убити всички, които се намират там.

Включително Даяна.

Не можех да позволя това, нямах право да лишавам Ерика от майка.

— Обади се на Дейл да дойде веднага — наредих на Йоси. — Ерика да бъде в максимално осигурено помещение, а ако някой се опита да влезе — стреляй на месо!

След тези думи се обърнах и хукнах подир Мур.