Лорън Сейнт Джон
Тайната на малкия залив (25)

25.

— Лора Марлин и Калвин Редфърн са най-добрите съседи, за които човек може да мечтае! И дума не давам да се издума против тях! Много са привързани един към друг, ама нищо чудно, нали тя е сираче, пък той е изгубил жена си при трагични обстоятелства. Много от хората тук имаха подозрения за него, особено като пристигна в Сейнт Айвс целият раздърпан и с несвестен поглед, но изобщо не ме изненадва, че е бил най-видният детектив в Шотландия. Има нещо така сурово и съсредоточено във вида му. А пък Лора, сърцето й е голямо колкото цяла Англия. Ами че нали тя прибра трикракото куче на Барбара Карсън, когато никой друг не го искаше — и ето, вижте как й се отплати то! Говори се, че щели да му дадат някакъв кучешки медал. А пък семейство Мухтар… От самото начало казвах, че не са стока, ама кой ли ме слуша. Това е заради изрусените коси и ярките дрехи. Хората си мислят, че не съм с всичкия си. „Хич да им нямате вяра на тия Мухтарови!“, предупреждавах аз. „Може и да предлагат най-пресните плодове и зеленчуци, ама кроят нещо, така да знаете!“ Каквито бяха близки с госпожа Уеб — само това ми стигаше да разбера какво представляват. Някоя чайка да вземеш, щеше да е по-добра икономка. Ама пък „Северна звезда“ да се окаже прикритие за внос на деца роби — чак такова злодейство не съм очаквала! Слава богу, че Тарик си намери приятел като Лора. Аз им бях посредникът, ще знаете. Веднъж Тарик ми даде парче от гоблен с тигър на него…

Лора потисна кикота си, докато тя и Скай се измъкваха през задната порта на госпожа Крабтрий на уличката зад „Океански изглед“. Никой от репортерите не ги забеляза. Не спираха да звънят на вратата на къщата им от предишния следобед, когато Лора се прибра от болницата, но тя не им обръщаше внимание. Само позира за снимка с Тарик и Скай за интервюто, което даде на Ерин, сервитьорката от „Закуска като слънце“, която беше стажант-репортер в местния вестник.

— Скай е истинският герой, не аз или Тарик — каза тя на вуйчо си. — Ако не беше той, и двамата да сме станали храна за рибите. А и ти си герой, че разгада кода в невидимото писмо.

— Скай е много специално куче и си спечели от мен кучешки бисквитки и галене за цял живот, задето спаси теб и Тарик. Но нито аз, нито полицията щяхме да имаме какъвто и да е шанс да заловим Монаха, Баракудата, Мухтар и останалите, ако ти и Тарик не бяхте свършили такава отлична детективска работа — отговори й Калвин Редфърн. — Месеци наред не успях да открия нищо. Бившите колеги от полицията доста ме подкачат за това, че две единайсетгодишни хлапета са се оказали по-хитри от мен, а и за това, че съм си взел за икономка член на „Асовете“. Но и вие с Тарик сте герои, Лора. Ако не бяхте рискували живота си да спасите онези деца, те щяха да се издавят или в най-добрия случай ги чакаше мизерен живот и тежък труд. Робството е било премахнато преди близо сто и петдесет години, но колкото и да е шокиращо, роби има и до днес. Ако бандата беше постигнала целта си, ти, Тарик и другите деца щяхте вече да работите като роби в нелегална работилница. Те са искали да ми отмъстят, като отвлекат племенницата ми. Щеше да им работиш без пари, да учиш децата на английски и да правиш гоблени, които да продават на баснословни цени. На момчетата и момичетата от Бангладеш щяха да им кажат, че разноските по прехвърлянето им в Англия и издръжката им надхвърлят онова, което изкарват с труда си. Само дни след стъпването си на тези брегове вече щяха да са заробени до живот.

Лора помълча, спомняйки си заканите на господин Мухтар на брега. На косъм й се размина тази кошмарна съдба.

— А сега какво ще се случи с децата? — попита тя.

— Група местни бизнесмени ще им осигурят безплатна двуседмична почивка в Сейнт Айвс. След това ще ги върнат в Бангладеш на семействата им. Една местна благотворителна организация ще се погрижи и те, и родителите им да бъдат освободени от дълговете им и да получат нов старт в живота. И най-важното: основан е фонд за образованието на всяко едно от децата.

Той се надигна от масата и пусна още няколко късчета месо в паничката на хъскито.

— Но Скай е истински герой. Ако не беше той, щях да платя най-високата цена за това, че си имам племенница, която прилича на мен.

* * *

Лора вървеше към училище, ухилена до уши. Днес беше последният ден преди ваканцията. Скай, който подскачаше до нея, имаше почти същото изражение. Минувачите хвърляха весели погледи към момичето с щръкнала като бодли руса коса и неговото трикрако хъски, които се гонеха по плажа. Статията на Ерин за приключенията им щеше да се появи в утрешния брой на вестника, така че още никой не ги разпознаваше и не разискваше чудодейното им избавление.

— Ти си най-доброто куче на света! — възкликна Лора и спря поне за стотен път да прегърне Скай. — И най-страхотното е, че си мое куче!

Както й разказа вуйчо й, когато се върнал с полиция у дома преди две вечери, Скай виел като бесен. Вуйчо й моментално се сетил, че Лора е отвлечена.

Но след това разследването се забавило с няколко часа, защото, макар и да видял бележките на Тарик върху леглото на Лора, Калвин Редфърн не обърнал внимание на невидимото писмо. Взел го за празен лист хартия. Едва към три през нощта му хрумнало, че може би на него има нещо. Докато разчете писмото, децата вече били в тунела, а приливът го бил направил непроходим. Единственото, което им оставало да направят, било да отидат в околностите на вече запечатания изход на тунела и да чакат дали някой няма да се покаже.

В четири и десет се появил автомобил с Джо, госпожа Уеб, господин и госпожа Мухтар. Сложили им белезниците още преди да успеят да изключат двигателя. Оказало се, че господин Мухтар бил най-обикновен, почтен търговец, преди жена му да се пристрасти към луксозния живот и разточителното харчене. След като били на ръба да загубят дома и магазина заради дълговете си, те прибегнали до отчаяни мерки, за да се сдобият с пари. Господин Мухтар попаднал на „Асовете“ в Бангладеш, докато се опитвал да се сдобие с фалшив паспорт за Тарик. Тогава им споменал за идеята си да направят нелегална работилница за гоблени и персийски килими в Корнуол, като използват евтин детски труд. Те го запознали с госпожа Уеб, която наскоро била пристигнала в Сейнт Айвс да шпионира Калвин Редфърн, и така планът им започнал да се оформя. След първите двайсет деца щели да последват още много.

Вече се зазорявало, когато Баракудата, Монаха и Дино, целите мокри, се измъкнали от тунела, като взривили запечатания изход с динамит. Те също били арестувани. Когато си признали, че са изоставили двайсет и две деца в наводнения тунел, едва удържали Калвин Редфърн да не ги удуши със собствените си ръце.

През цялото това време Скай ставал все по-неспокоен.

— Тъкмо си мислех да го заключа в полицейската кола, когато ми хрумна, че може би знае или чува нещо, което ние не можем — обясни вуйчо й. — Тръгнахме след него и той ни заведе при друга част от старата мина, отвъд хълма, край който ви търсехме. Там заварихме всички тези мършави, премръзнали, ужасени деца да надничат в една шахта. Скай стигна дотам преди всички. За мой ужас, той подмина децата и се хвърли право в шахтата. Как е оцелял, не мога да си представя, но ако не беше той, надали щяхме да ви открием. Той преплува през плетеницата от тунели и ви извлече, теб и Тарик, на една суха издатина на скалата. Благодарение на невероятната му храброст и сила спасителите успяха да намерят и двама ви.

— Какво ще стане сега? — попита Лора. — Какво ще стане с Тарик? Ще трябва ли да се върне в Бангладеш?

— Това зависи от имиграционните служби, но предполагам, че ще му разрешат да остане в Англия, ако иска — в знак на благодарност от британското правителство за помощта му в спасяването на двайсет деца и залавянето на Мухтар и няколко членове на „Асовете“. От полицията ще се застъпят за него. Междувременно му предложиха приемен дом — семейството, което държи ветеринарната клиника на Сейнт Айвс. Единият от тях е от Бангладеш. Те са чудесни хора и съм сигурен, че ще се грижат добре за него.

Единственото, което се въртеше в главата на Лора, докато влизаше в училище, беше: „Ако Тарик остане в Сейнт Айвс, той и Скай ще са ми най-добрите приятели и тримата ще се забавляваме страхотно. Ще бъде супер!“.

— Изобщо не си и помисляй пак да ми вкарваш в час тази трикрака напаст! — тросна й се господин Гилбърт. — Имаш ли представа колко време ми отне да оправя папката с учебните планове, които той надъвка?

Лора се върна в реалността, когато видя господин Гилбърт, изправен на вратата на класната стая.

— О, моля ви, господин Гилбърт! — примоли се тя. — Само този път. Нали разбирате, икономката ни се оказа опасна престъпничка, издирвана от полицията, а пък днес вуйчо ми е в залива Сенън и помага на полицията да залови банда крадци на риба, затова вкъщи няма кой да се грижи за Скай. Ама и той много се е променил, откакто го видяхте за последно. Вече е герой. Спаси приятеля ми Тарик и мен от удавяне в един тунел на контрабандисти, след като гангстерите, които ни бяха отвлекли, ни изоставиха там. Той скочи в една минна шахта да ни се притече на помощ и…

— Достатъчно! Добре! — викна господин Гилбърт, като се хвана за главата. — Днес е последният ден от срока, а и усещам как ме хваща мигрена. Нямам сили да споря с теб. Само да ти кажа, че ако беше проявила същото въображение и в съчиненията си по английски, оценките ти щяха да са значително по-високи. Влизай с рошавото си псе и стойте мирно, докато не си чуеш името. Днес ще обсъждаме домашното, което ви дадох преди известно време: „Професията, за която мечтая“. Помниш ли?

Лора седна на предпоследния чин. Скай се настани в краката й. Почти веднага Кевин започна да я замеря с шоколадови фъстъци. Хъскито нададе смразяващо кръвта ръмжене. Замерянето престана веднага.

Едно по едно децата заставаха пред класа и описваха професията на мечтите си. Някои искаха да станат фризьори, козметички или пожарникари. Други искаха да бъдат учени или бизнесмени, които карат ферари. Когато дойде ред на Лора, тя взе Скай със себе си, за морална подкрепа. Той обърна сините си очи към класа и ги загледа царствено.

Господин Гилбърт изгледа смръщено хъскито и я подкани:

— Е, хайде, Лора. Кажи ни каква искаш да станеш, като пораснеш?

Лора си пое дълбоко дъх и каза:

— Искам да бъда прочут детектив. Искам да залавям международни престъпници и да ги предавам на правосъдието.

От класа се разнесе смях. Кевин Рътледж изимитира момичешки глас:

— Искам да бъда прочут детектив!

— Много благородна амбиция, Лора — отбеляза господин Гилбърт, — но аз подчертах, че искам да се спрете на нещо постижимо. Не че не можеш да станеш полицай, например. Това ще ти е съвсем по силите, струва ми се. Представям си как връчваш глоби за превишена скорост или вземаш отпечатъци на крадци. Но да бъдеш детектив е съвсем друго. На първо място, трябва да притежаваш дедуктивни способности, които определено липсват в тестовете ти по математика. Важно е и да си организирана, а както съм забелязал, ти си доста разхвърляна.

— Освен това трябва да си силна и смела! — викна Кевин. — Като мен!

— Виждала съм детективи по телевизията и работата им изобщо не е забавна — обади се Сабрина, едно надуто момиче от първия чин. — Трябва да следиш лоши хора по разни тъмни, страшни места и да бягаш, ако се опитат да те отвлекат или убият.

— Да — съгласи се Джош, — трябва да си готова да рискуваш живота си заради другите.

— И да си супер умна, за да разгадаваш разни улики — подвикна някой друг.

— Там е работата, Лора, че великите детективи трябва да имат необходимите умствени и физически качества, за да могат да надхитрят коварните и опасни престъпници — каза в заключение господин Гилбърт. — А съдейки по това, което пишат вестниците, някои от тези престъпници са извънредно изобретателни.

— Истински чудовища! — промърмори Лора.

— Моля? — попита господин Гилбърт.

Скай наклони глава към Лора, тя протегна ръка и го погали зад ушите. Опашката му затупа по пода на класната стая. Лора почувства толкова силен прилив на щастие, че едва успя да се сдържи да не извика. В раницата си имаше нов роман за Мат Уокър, подарък от вуйчо й. В него той беше написал: „Ако искаш да вървиш по стъпките на Мат Уокър, когато пораснеш, имаш благословията ми“.

Щом до нея бяха любимият й герой — детектив, Калвин Редфърн, Скай и Тарик, нямаше нищо невъзможно за Лора.

Тя тайничко се усмихна.

— Е, поне мога да си мечтая, нали? — прошепна момичето.