Вал Макдърмид
Владения на мрака (5)

Сряда, 27 юни 2007
Гленротес

Карен почеса глава с химикалката. „Защо все на мен ми се падат такива?“

— Защо започвате да търсите баща си едва сега?

Забеляза как около устата и очите на Миша пробяга сянка на раздразнение.

— Защото съм израснала с убеждението, че е егоистично копеле, стачкоизменник. Постъпката му е откъснала майка ми от естествената й среда. Заради това, което бе направил, ме тормозеха в детската градина и в училище. Не мислех, че човек, който може да зареже семейството си в калта, ще се загрижи особено за внука си.

— Изпращал е пари — каза Карен.

— От време на време по няколко лири — в опит да заличи вината си — отвърна Миша. — Нали ви казах, майка ми отказваше да се докосне до тях, даряваше ги. Никога не съм се възползвала от тях.

— Може би е правил опити да се сдобри с майка ви. Родителите невинаги ни съобщават някои нелицеприятни истини.

Миша поклати глава.

— Не познавате майка ми. Дори сега, когато животът на Люк е заложен на карта, тя не беше много склонна да приеме решението ми да търся баща си.

Според Карен, причината да бъде избягван човекът, който може би държеше ключа към бъдещето на едно дете, изглеждаше доста неубедителна. Но тя знаеше колко упорито се придържаха към убежденията си в едновремешни те миньорски общности, затова предпочете да остави този въпрос настрани.

— Казвате, че не бил там, където се предполагало, че е. Какво се случи, когато отидохте да го потърсите?