Вал Макдърмид
Владения на мрака (1)

Благодарности

Всичко започна, когото Кари Фър („госпожа Шапиро“) се натъкна на странна находка в запустялата къща, намираща се по-надолу на хълма. Семейство Джорджи от Чочола, квартал на Сиена, направиха своите предположения, прекрасната мама Роза ни хранеше като крале и ни учеше като малки деца; Марино Гарафи продължава да отглежда великолепни прасета, и, разбира се, да ги коли. Приятелството, добротата и щедростта на тези хора озаряват моите лета.

Що се отнася до Файф, благодаря на майка ми за нейните спомени; на многото миньори и музиканти, чиито песни и разкази са вплетени в моите спомени от детството; на феновете, които също като мен поддържат отбора „Райт Роувърс“ и ми подсказаха, че е време да напиша отново книга, чието действие да се развива на територията на „кралство“ Файф; и на общността, сред която израснах, пострадала тежко от стачката през 1984 година и нейните последици.

Както винаги, професор Сю Блек прояви щедрост със своите експертни съвети, което ми напомня да подчертая, че грешките са си мои.

Някои от хората, благодарение на които написването на тази книга стана възможно, вече не могат да получат благодарностите ми. Баща ми, Джим Макдърмид, двамата ми дядовци — Том Маккол и Доналд Макдърмид — и двамата миньори, както и моят „почетен“ чичо, Доди Арнолд, отвориха пред мен вратите към света на работниците, свят, чиито изисквания съкратиха живота им.

И накрая, благодарности към екипа, който винаги изисква от мен да направя от книгата най-доброто, на което съм способна — моя издател, Джулия Уиздъм, моя редактор Ан О’Брайън и моя литературен агент, Джейн Грегъри. Не бива да забравям и Кели и Камерън, които проявяват забележително търпение.