Вал Макдърмид
Владения на мрака (36)

Събота, 30 юни 2007
Нютън ъв Уиймс

— Знаех, че по този начин я излагам на опасност. Още тогава го осъзнах — въздъхна тежко Грант. — И все пак продължавах да се надявам, че ако нещо се обърка и не успеем да си я върнем, ще се появи някой, някой, който е видял нещо.

— Но това не се случи — думите й не бяха въпрос, а констатация.

— Не, не се случи — той се извърна и погледна Бел. Изражението му беше озадачено. — Така и никой не се появи. Не се яви свидетел на самото отвличане. Никой не бе забелязал къде са ги държали. В полицията не се обади дори един очевидец с убедителни сведения. О, разбира се, появиха се обичайните откачалки. Имаше и хора, които искрено вярваха, че могат да помогнат. Но след съответното проучване всички възможности отпадаха.

— Това ми се струва странно — каза Бел. — Обикновено все се появява нещо. Дори да е в резултат на някакво сдърпване между крадци.

— И аз мисля така. Но детективите като че ли не го намираха за странно. И все пак винаги съм се питал как похитителите успяха да извършат всичко това, без да бъдат забелязани дори от един-единствен свидетел.

Бел се замисли.

— Може да не е имало сдърпване между крадци именно защото не са били крадци.

— Какво искате да кажете с това?

— И аз не съм съвсем наясно — отвърна тя колебливо.

По лицето на Грант се изписа раздразнение.

— Точно в това е проблемът с този случай — той тръгна обратно към лендроувъра. — Никой нито за момент не е бил сигурен в нещо, по дяволите. Единственото, което е сигурно, е, че дъщеря ми е мъртва.