Вал Макдърмид
Владения на мрака (32)

Събота, 30 юни 2007
Нютън ъв Уиймс

— Опита се да се престори на смутен, задето ме принуждава да отговоря директно, наглото му копеле, но на мен ми беше ясно, че всъщност се забавлява — каза Грант, натискайки педала на газта, и те излязоха от Колтън ъв Уиймс. — Не ме разбирайте погрешно. По време на цялото разследване Лосън не направи дори една погрешна стъпка. Нямам основания да подозирам, че не е насочил изцяло и докрай усилията си към залавянето на мръсниците, които отвлякоха Катрина и Адам. Но виждах, че нещо у него го кара да изпитва тайно задоволство, че са ми натрили носа.

— А защо се е чувствал така, как мислите?

Грант намали скоростта, когато наближиха портата във високия зид, покрай който се движеха.

— Чисто и просто завист. Няма никакво значение какъв етикет ще й сложите — класова борба, агресивност, чувство за малоценност. Всичко се свежда до едно и също. Не са малко хората, на които им се зловиди онова, което притежавам. — Той отклони колата от пътя и я насочи към широка отбивка. Стената завиваше навътре от двете страни на входа, затворен от висока порта, скована от чернобоядисани греди, подредени така, че да наподобяват подвижната решетка на портите в средновековните замъци. От едната страна в стените бе вградена фасадата на двуетажна къща, изградена от същите блокове от местния червеникав пясъчник, от които бе издигната и стената. Тънките пердета на прозорците бяха спуснати, и шумът на двигателя на лендроувъра не накара нито едно от тях да потрепне.

— А същите тези хора завиждаха и на Катрина. В това има някаква ирония, нали? Хората предполагаха, че Катрина получи такъв блестящ старт в професията си благодарение на мен. Нямаха представа, че тя го постигна напук на мен.

Той изключи двигателя и излезе от колата, хлопвайки вратата зад себе си. Бел го последва, заинтригувана от възможностите да вникне в психиката му, които той — съзнателно или несъзнателно — й даваше.

— А когато става дума за вас? Намирате ли някаква ирония и в насочената към вас завист?

Грант се обърна рязко към нея и я изгледа мрачно.

— Предполагам, че сте направили предварителните си проучвания?

— Така е. Знам, че сте започнали живота си в редова къща в миньорското селце Келти. Че сте изградили кариерата си, започвайки от нищо. Но на няколко места в медийните публикации се намеква, че бракът ви все пак е допринесъл донякъде за шеметното ви издигане.

Бел знаеше, че си играе с огъня, но ако искаше да се възползва от уникалната възможност за пряк достъп до Грант и да я превърне в трамплин за голям скок нагоре в професията, трябваше да проникне под повърхността, да се добере до сведения, за които никой досега не бе подозирал, камо ли пък да се е докоснал до тях.

Гъстите вежди на Грант се свъсиха гневно и за миг тя реши, че ще стане прицел на унищожително яростно избухване. Но после нещо в изражението му се промени. Той положи видимо усилие, но съумя да й отправи крива усмивка, после сви рамене.

— Да, бащата на Мери разполагаше с властта и влиянието, които бяха решаващи за разрастването на бизнеса ми. — Той разпери ръце, подчертавайки признанието си. — Да, това, че я взех за жена, ми се отрази изцяло положително в професионално отношение. Но има и друго, Бел. Моята Мери беше достатъчно интелигентна, за да съзнава, че би страдала, ако се омъжеше за човек, който не я обича. И затова тя избра мен. — Усмивката му бавно избледня. — Не аз направих избора. И по същия начин изборът беше неин, когато реши да ме остави сам. — Той се извърна рязко и тръгна бързо към тежката порта.