Реджиналд Хил
Диалози на мъртвите (23)

Глава двадесет и първа

— И какво ще правиш сега? — попита Рай.

— Ако знаех какво да правя, нямаше да седя тук и да ти развалям почивката — отвърна Хат.

Веднага трябваше да отиде при Далзийл или поне при Паскоу, та дори и при Уийлд. Да разтовари себе си от подозренията, да ги накара те да поемат отговорността — нали точно затова получават по-големи заплати, нека си ги заслужат тогава. Всъщност той нямаше защо да посочва никого — просто щеше да им даде копия от имейлите на Джакс Рипли, които сестра й му бе дала и да ги остави те да си извадят заключенията. Вместо да направи така обаче, той бе отишъл в управлението, разбра че Джордж Хедингли е все още в отпуск по болест и си наложи да мисли, че нищо лошо няма да стане, ако забави топката.

Но не стана и нищо хубаво. Първият човек, когото видя в управлението на другата сутрин, бе Хедингли. Бе много различен човек от отпуснатата и добродушна личност, бавно и без сътресения насочена към тихото пристанище на пенсията и почти неузнаваема като сексатлета, описан в имейлите. Джакс бе писала на сестра си, че за първи път забелязала интереса на GP на една пресконференция, хващайки го как я гледа — не като сексуален хищник, а с копнежа на малко момченце, което стои пред сладкарницата и единствената сметка, която си дава е, че не може да си позволи лукса да влезе. Тя поизостанала малко след другите и когато той я попитал: „Какво мога да направя за вас, госпожице Рипли? Да ви дам нещо, върху което да си поблъскате главата?“, тя отговорила: „Да, всъщност точно така. Да поблъскам малко моето писенце в главата на вашето патенце“, след което млъкнала и загледала как вените му изпъкват и лицето му придобива такъв наситено червен цвят, че си помислила да не би връзката им да свърши още преди да е започнала. Но тези симптоми, както скоро разбрала с голямо удоволствие, били просто външен израз на такава силна сексуална възбуда, че цялото му тяло се превръщало в една огромна ерогенна зона.

Сега внушителната му фигура като че ли се бе свила в себе си, дрехите висяха като на закачалка върху увисналите рамене и той изглеждаше с десет години по-стар, отколкото преди това.

Лесно беше да се проследи свлачището на емоциите му, което го бе влачило през последните десетина дни. Най-напред шока от разкритията на Рипли по телевизията и страха, че участието му в тях ще излезе наяве. После смъртта й — втори шок, придружен отначало от силна вълна облекчение, последван почти веднага от една още по-силна вълна на отвращение от самия себе си затова, че е могъл да потърси — макар и за миг — утешение в смъртта на човек, с когото е бил толкова интимен. След което си бе тръгнал към къщи, към сигурността и непретенциозността на домашния комфорт, от които вероятно е очаквал да го лишат всеки момент. Сигурно тогава му се е струвало невъзможно подробното разследване на работите на Рипли, довели до убийството й, плюс естественото желание на Далзийл да узнае кой е издавал поверителна информация, да не доведат бързо Дебелака до прага му. И тогава край на всичко. Сбогом пенсия… брак… репутация… Сбогом на планирания от него следпенсионен живот…

А сега, след погребението на Джакс Рипли, у него вероятно отново се надигаше надежда, че въпреки греховете му, всичко ще се оправи. Най-малкото му се е струвало, че е по-добре да дойде на работа и да види какво става.

Бе поздравил Хат така, сякаш бе блудния син, след което се бе осведомил за хода на следствието по начин, който бе хем сондиращ, хем колеблив, като човек, който се страхува, че може да има рак, но не смее да зададе директен въпрос на лекаря си.

Накрая Хат се бе престорил, че има спешна работа и бе излязъл. Трябваше да сподели с някого и почти без да мисли, изведнъж се улови, че набира номера на библиотеката. Отначало му се стори, че Рай като че ли бърза и е леко ядосана. Страхувайки се, че може да му затвори без много приказки, той побърза да каже:

— Извинявай за безпокойството, но ти ми каза, че би искала да те държа в течение за Уърдман.

— Уърдман? Да не би…? Искаш да кажеш…? Слушай, ако ти се пие кафе, ще си взема почивката по-рано и ще го пия в „Хал“.

Където и бяха седнали на същата масата на балкона, както по-рано.

Новините за Четвъртия Диалог още не бяха разгласени, но сигурно и това скоро щеше да стане. Поне така се уверяваше Хат, докато шепнешком изясняваше подробностите на Рай. Нейният интерес и факта, че шепнешком означаваше да доближат глави един до друг, правеше риска от справедливия гняв на Далзийл — ако узнаеше, разбира се — да изглежда нещо далечно и несъществимо. Рай го бе подбутвала с въпроси и после, след като научи всичко, което искаше да узнае, тя сложи ръка върху неговата, стисна я леко и каза:

— Благодаря.

— За какво?

— Че ми се доверяваш.

— Няма проблем — отвърна той. — Всъщност, ако имаш още някоя и друга минута, има още нещо, което искам да ти доверя.

Той й бе обяснил дилемата без всякакви предисловия за дискретност. Тя го изслуша без да го прекъсва, попита дали може да види имейлите, прочете ги, повдигайки вежди — вероятно на най-нецензурните места — след което зададе въпроса си:

— И какво ще правиш сега?

И в отговор на отговора му се усмихна и каза:

— Нямаше да дойда, ако си бях помислила, че ще ми я развалиш. Виж какво, не ми е работа да продавам краставици на градинар, но първата ти работа не е ли да провериш да не би той да го е направил?

— Моля?

— Да не би той да е убил Джакс Рипли, за да й затвори устата. Нали точно затова сестра й се е обърнала именно към теб? — Тя се облегна назад, вперила поглед в изражението на лицето му, после продължи: — А-а, да, разбирам. Ти автоматически си отхвърлил тази възможност. Този твой колега може да е всякакъв извратен боклук, но щом е ченге, значи не може да бъде убиец.

— Чакай малко сега, аз го познавам, а ти — не. Честно ти казвам, няма начин…

— Няма начин — изимитира го подигравателно. — Мислех, че всичко това вече си го чувал безброй пъти от съпруги, майки, бащи, братя, съпрузи, приятели.

— Да, но… — Той млъкна, подреди си мислите и подхвана наново: — Добре, права си. Пак мисля, че детектив инспектора няма нищо общо със смъртта й… не, чакай, не защото го познавам, а просто защото няма начин той да е Уърдман, а именно Уърдман е убиеца на Джакс. Добре, ще кажеш, че той е видял Диалозите и би могъл да ги имитира, но това важи само до убийството на Рипли, защото не искаш, вярвам, да ми кажеш, че той е убил и съветника Стийл, нали?

Рай, дъвчейки хапката кроасан, преглътна и отвърна:

— Човек може да надебелее с теб. Искам да кажа, успявам да си отворя устата само ако трябва да слагам нещо за ядене в нея, докато ти в това време ми казваш какво искам или какво не искам да кажа.

— Извинявай — каза той. — Но разбра какво искам да кажа, нали?

— Може би. Добре, наистина изглежда слабо вероятно, макар Стийл и Рипли като че ли съзаклятничеха нещо, не мислиш ли? И може твоя детектив инспектор да си е помислил, че Джакс го е посветила в малката им тайна. Но това няма значение. Това, което искам да кажа е, че ти първо трябва да елиминираш тази възможност, за да ти остане само решението дали да го издадеш или не. Той не ти е приятел, нали?

— В никакъв случай.

— И е нямал нищо против да остави оня йоркширски йети, когото наричаш свой шеф, да си мисли, че поверителната информация я изнасяш ти, нали така?

— Не знам дали е знаел за това — каза Хат.

— Ето пак почваш със защитата. Какво толкова те интересува какво ще стане с тоя тип? Мамил е жена си, мамил е и колегите си. Прилича ми точно на боклук, който трябва да си получи заслуженото.

Тя го загледа предизвикателно.

Той поклати глава и каза:

— Не, не е боклук. Работи като полицай вече трийсет години и по всички показатели е бил добро ченге. Дебелия Анди да го е пратил по дяволите още много отдавна, ако не е бил. И сега идва края на кариерата му и вероятно си е помислил като какво ли ще бъде с това малко хубаво пиленце, наполовина на неговата възраст, което само му се тика в ръцете…

— Значи тя е виновна?

— Никой не е виновен, но ти вече прочете имейлите. Човека прекрачва във втората половина на живота си, отдават му се последни шансове, наречи го както щеш, но той просто е бил примамка. Колкото до нещата, които й е разказвал… е, не може да се каже, че от тях е зависел живота на планетата.

— Но живота на Джакс си е отишъл.

— Тя е поела риск. И наистина пресили нещата. До този момент имахме само два съмнителни смъртни случая, а тя ги представи така, сякаш по улиците вилнее огнедишащ дракон. Не е виновен той, макар да съм убеден, че се самообвинява. Но тъй или иначе, един живот си е отишъл. Струва ли си още един, питам се.

— И как си отговаряш?

Той се ухили и каза:

— Е, сигурно ще ти е приятно да научиш, че ще се вслушам в един отличен съвет, който току-що получих. Ще проверя алибито му за нощта, през която Джакс беше убита и след като разбера, ще знам как да постъпя.

Тя му се усмихна широко и отвърна:

— Знаеш ли, от теб може да стане нещо… Това ли е всичко. Защото работното ми време започна да тече преди малко.

— Кажи им, че се занимаваш с проблеми на един данъкоплатец. Това ще облекчи съвестта ти. А за да облекчи и моята — докато чакаше да те разпита сержант Уийлд в галерията, говори ли с някого?

— Да. Никой не ни беше забранил да говорим, нали? Защо питаш?

— Ами защото когато си се върнала в библиотеката да си прибереш нещата, не посочваш изрично да си видяла някого и се запитах дали, след като си приказвала с някого докато чакаш, си споменала за това твое отиване до библиотеката.

Умът й бе бърз като светкавица.

— За да им дам нещо като алиби, като споменат, че са ме видели там, това ли искаш да кажеш?

— Горе-долу.

Сега вече тя се разсърди и на Хат му стана ясно, че целия му добър подход отива по дяволите.

— За Дик ли става дума? За него, нали?

— Не — възрази той. — Добре де, той каза, че те е видял там, а ти не казваш, че си го видяла…

— Което означава, че лъже? Щом той не е бил там, когато аз съм била, значи е бил в тоалетната и е убивал съветника Стийл, това ли искаш да кажеш? Господи Боже, когато си нарочите някого, пред нищо не се спирате, нали? Нищо чудно, че затворите са пълни с невинни хора, попаднали там от лупингите ви!

Тя се изправи рязко, преобръщайки кафето си и той скочи, за да не го полее, след което бързо каза:

— Идеята е вярна, но сбърка с човека. Става дума за тоя писач Пен, за него искам да разбера. Той казва, че ви видял и теб, и Дий. Обаче никой от двама ви не споменава да го е виждал.

Той видя как гнева се оттегля от лицето й и си помисли, но прояви благоразумието да не се изкаже на глас, че очарователния начин, по който изразява негодуванието си от възможно нарушение на човешките права, не се простира дотам, че да включва и Чарли Пен.

— Да — каза тя бавно, — мога твърдо да заявя, че не съм го забелязала. И пак да, когато си бъбрехме с Дик, докато чакахме да дадем показанията си, Пен се навърташе наоколо, както впрочем винаги. Ама ти да не би наистина да предполагаш, че…

— Не предполагам нищо — пресече я той. — Но трябва да покрием всички възможности и търсим високообразован човек, с болно подсъзнание, който получава удовлетворение като си играе с думи.

— Тогава може би трябва да обиколите всички старчески домове в окръга — забеляза тя, но без да се горещи. — Слушай, трябва да вървя, защото Дик ще ме убие… съжалявам, исках да кажа… ох, по дяволите, и аз станах невротичка като теб. Ще се видим в неделя.

— Добре. Слушай, може да се видим и преди това, да отидем на кино или нещо друго…

— От това, което видях от работата ти до този момент, всяко момиче би проявило лудост да се срещне с теб, където и да било, освен в собствения си уютен апартамент — отвърна тя. — Можеш да ми звъннеш, когато си окончателно и безвъзвратно свободен. Довиждане.

Той я загледа как се отдалечава с високо вдигната глава като прекрасна карета с едва лека извивка в талията, с едва доловим намек за полюшване в задните части.

„О, да, ти си момиче за мен — каза си той, когато тя се изгуби от погледа му.“

Той се извърна да погледне над перилата, готов да сподели обхваналата цялото му тяло топлина с всеки един от забързаните пазаруващи долу.

И погледът му попадна право на гневното лице на Питър Паскоу, който се бе спрял всред потока пазаруващи и вирнал поглед право към него, притиснал телефона до ухото си, му махаше енергично с лявата си ръка да слезе веднага при него.