Реджиналд Хил
Диалози на мъртвите (2)

Дума тайна тихо шепнеш ти

и клонка цъфнала ми даваш.

Събуждам се, но няма цвят

и твойта дума съм забравил.

Хари Хайне^[1] (1800–1856)

Страхувам се, че има смразяваща тайна,

скрита в думите твои

(и при всеки завой на мисълта изниква череп),

като анатомична останка

открита в разкопана трева,

всред камъни, коренища и пълзящи влечуги,

чиито раздвоени езици съскат:

„Убийство…“

Томас Лавъл Бедоуз^[2] (1803–1849)