Крис Муни
Да помним Сара (49)

47.

В продължение на два часа Майк следва Тери. Отначало на север, по Деветдесет и трета, а сетне по Осемдесет и девета, пак в същата посока, като прекосява голяма част от Ню Хампшир, за да навлезе във Върмонт, без изгледи да спре.

Проследяването е трудна работа. В случая още по-трудна, защото помежду им няма други автомобили. В момента се движат по тих, двулентов участък от магистралата, обточен от двете страни с дървета, а волвото е доста напред, но все още в полезрението му и все така поддържа стабилна скорост от сто и пет километра в час. Тери не натиска газта нито веднъж. Или не бърза закъдето се е запътила, или не иска да превишава позволената скорост от страх да не я спрат.

Какво си намислила, Тери, дяволите да те вземат!

И каква връзка има то със Сара? Докато кара, въпросът жужи в главата му и търси отговор.

Майк поглежда стрелката на резервоарите. Първият е почти изпразнен, но, слава Богу, вторият е пълен. Тери ще трябва да спре по някое време да зареди. Досега трябва да й е останал приблизително четвърт резервоар.

Телефонът звъни. Нанси.

— Извинявай, задето се обаждам с такова закъснение, но моят компютърен специалист едва сега приключи с анализа на телефонните разговори на Тери Ръсел. Няма регистрирани обаждания от или до Аризона. Нито от домашния, нито от мобилния телефон. Фибромиалгията също се оказва лъжа. Проверих медицинската база данни и останах на сухо.

— А волвото на кого е?

— На някой си Антъни Лънди. Има къща в Медфорд. Женен, с две деца, бивш полицай, пенсиониран преждевременно преди шест години — още не знам защо. За него разбрах две неща. Първо: задържан е за нарушаване на обществения ред. Това е станало, след като се е пенсионирал и, забележи, причината е участие в незаконен протест пред някаква клиника за аборти.

Най-напред странната реакция на Тери, а сега и тази информация за нейния приятел.

— Второ — продължава Нанси, — този тип е голям чистофайник. От половин час го наблюдавам с бинокъл. В момента търка стените в жилището на Тери. Мисля да го наема за моя апартамент.

— Може да й помага за пренасянето. Когато се изнасяш от някое жилище, трябва да го оставиш в приличен вид. — Майк го казва, без да е напълно убеден в думите си.

— Или пък, ако си някой като Тед Бънди и почистваш най-внимателно къщата и колата, за да не оставиш улики.

— За какво?

— Тъкмо това ще установим. Тери какво прави?

— Кара.

— Тая работа наистина започва да намирисва. Дръж се за нея и гледай да не я изтървеш — поръчва Нанси и затваря.

Топлото слънце, което го приветства тази сутрин, си е отишло, скрито зад тъмносиви облаци. Майк вижда как волвото изчезва отвъд хоризонта. Дава малко газ, за да скъси дистанцията.

Към Канада ли се е запътила?

Скоро ще стане ясно.

Майк вижда пред себе си дълъг, празен участък от пътя. От волвото няма и помен.

Обзема го паника. Далеч напред, от дясната страна се вижда бензиностанция на „Мобайл“ и „Бъргър Кинг“. Ако не е спряла там, значи е поела по изхода след бензиностанцията.

Провери най-напред нея.

Натиска газта до дупка и влита в паркинга на „Мобайл“. Нека да е тук, моля ти се Господи, нека не е поела през изхода…

Волвото е спряло пред една от помпите за пълно обслужване. Няма представа дали тя е в колата, или не. Може да е отишла до тоалетната или пък да хапне нещо. Но колата е нейната — вече вижда номера.

Майк прави маневра и спира пред колонка, разположена през три реда от тази на Тери, с мисълта, че и той би могъл да зареди, след като няма представа още колко време възнамерява Тери да продължи пътуването. Не може да се каже, че камионетката е напълно скрита, но Тери ще трябва да погледне назад, за да я забележи. Тъкмо е заредил до половината, когато я забелязва да излиза през главната врата на „Бъргър Кинг“, с книжна торбичка и шише сода в ръце. Не може да го види. Върви, обърната с гръб към него, и докато я гледа как бавно приближава колата си, Майк забелязва, че вече не се оглежда, както направи пред дома си. Изглежда спокойна. Това е добре. Качва се във волвото и пали двигателя.

Майк изчаква един миг, за да й даде известна преднина, и когато сам влиза в камионетката, забелязва, че Тери отново е спряла, този път, за да говори от един телефонен автомат. Майк завива, насочва се към противоположния край на паркинга и спира недалеч от компресорите. Вижда как Тери окачва слушалката и се връща при колата.

Само че не потегля.

Изтичат две минути. Стават пет. Тери си е все така там.

Може би си яде обяда.

Или пък очаква някого.

Ето ти нова мисъл. При това плашеща. Ако Тери наистина очаква някого, какво да направи той, когато този човек или хора се появят? Не може да следи повече от един.

Да алармира полицията.

И как? Здрасти, казвам се Майкъл Съливан. Баща на Сара Съливан, момиченцето, дето изчезна преди пет години. От вас искам да дойдете и арестувате Тери Ръсел, медицинската сестра на Франсис Джона.

И защо да го правим, господин Съливан?

Защото тази жена се държи много странно. Най-напред ме излъга, а сега е взела чужда кола и пътува през Върмонт, един Бог знае накъде. Може би към Канада. Току-що говори с някого от автомат. Не знам с кого, но знам, че си има мобилен телефон. Крайно подозрително, не мислите ли?

Може нейният телефон да няма покритие на това място.

Или пък може това да има нещо общо с Джона и Сара. Защо иначе ще взема колата на приятел и ще тръгва с нея към Канада?

Разбираме ви, господин Съливан. Може ли да се възползваме от случая, за да ни съобщите гръдната си обиколка? Не бихме желали някой пациент да се почувства некомфортно в наша усмирителна риза.

Сериозно ви говоря.

Разбира се. Понякога гласовете в главата ви могат да бъдат крайно убедителни. А когато пристигне линейката, господин Съливан, да не вземете да се притесните. Една инжекцийка, лекичко убождане и всички тия гадни гласове ще млъкнат. Та, къде, казахте, се намирате?

В момента Тери е сама.

Да си опита ли късмета още сега, или да изчака?

Майк грабва телефона, излиза от камионетката и се затичва.