Крис Муни
Да помним Сара (47)

45.

Майк тъкмо излиза от паркинга на „Маккензи“, когато клетъчният зазвънява.

— Когато за последно проверявах, нямах партньор — съобщава Нанси.

— Беше заета днес и реших да помогна малко.

— Ако имах нужда от помощ, щях да те помоля още снощи. Няма защо да се бъркаш и…

— Нанси, имай предвид, че никак не съм в настроение за подобни приказки.

Откъм другия край се чува шум от дълбока въздишка, след което Нанси казва:

— Казваш, че тя пощуряла, когато научила за абортите.

— Имаше нещо такова.

— Разкажи ми дума по дума, без да пропускаш нищичко.

Следващите няколко минути Майк разказва за случилото се у Тери.

— Доста бурна реакция — отсъжда Нанси накрая.

— Жената е католичка с голямо К. Носи кръст на показ.

— И аз съм католичка.

— Но не и с голямо К. Има огромна разлика, повярвай ми.

— Въпросът е, че не бих подивяла така пред чужд човек. Друго?

— Казах ти, че се мести в Аризона.

— Заради фибромиалгията ли?

— Отчасти. Останах с убеждение, че има нещо общо с приятелката й.

— Тя как се казва?

Майк се замисля.

— Не си спомням.

— Господи!

— Какво значение има? Тя не е сред заподозрените, Нанси.

— Задръж малко. Ти снощи поиска ли от мен да ровя, или не?

— Да…

— Работата ми е да се срещам с хора, да им задавам въпроси, да търся слаби места в техните версии. Ако нещо куца, ако не се връзва, тогава задълбавам още навътре. Ще ме оставиш ли да си свърша работата, или искаш да ме заместиш?

— Не искам — казва Майк през зъби. — Карай нататък.

— Добре тогава. Тери спомена ли още нещо за Джона?

— Не. Всъщност подчерта дебело, че не познава тази страна от неговата личност.

— Така ли каза? Това ли са точните й думи?

— Каза горе-долу така: „Относно онази страна на отец Джона, която е отговорна за случилото се с момичетата и за скритите под пода на спалнята му неща — нямам ни най-малка представа.“

— Казала е, че нещата са оставени под пода на неговата спалня.

— Точно така каза.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Такава информация не е излизала нито в печата, нито по телевизията.

Майк не следи новините напоследък.

— Може да го е чула от Мерик.

— Мерик няма да тръгне да обсъжда подобни неща с нея.

— Но с мен го направи.

— Не е същото. Направил го е, за да те убеди по-лесно… — Нанси млъква изведнъж.

— Да ме убеди в това, че всичко е свършило ли? Това ли искаше да кажеш?

— Кога е говорила за последно с Мерик?

— Нямам представа. Да се върна ли да я питам?

— Не, но след като гориш от желание да си играеш на частен детектив, ще я наглеждаш, докато пристигна у тях. Не си отлепяй гъза от седалката на камионетката и се обади, ако тръгне да излиза. Не искам да ми изчезне, преди да съм говорила с нея. Ще бързам.