Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remembering Sarah, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Крис Муни. Да помним Сара

ИК „Колибри“, София, 2011

ISBN: 978-954-529-920-9

История

  1. — Добавяне

16.

В първия петък на всеки месец Бавния Ед се събира с неколцина приятели от автомобилния сервиз за покер. Майк се отбива в гаража и след десетминутен разговор със собственика разбира къде ще се съберат играчите в осем вечерта.

Изкарва колата от гаража с една ръка върху волана, докато с другата набира номера на Бил.

— Как мина процедурата? — Същия следобед са му правили вазектомия.

— Минали са четири часа, а карантийките ми са още с размер на пъпеш — отвръща Бил. — Минимален оток — дръжки. Можеш ли да ми донесеш още лед?

— Разбира се. Нещо друго?

— Седем литра и половина обезмаслено мляко. Грейс току-що лисна последното в легена — по-добре не питай. А, и една опаковка против киселини. Пати готви пуйка за вечеря.

— До скоро.

— Побързай. Около мен гъмжи от кандидати за лудницата.

Майк кара към центъра. Дори сега, при най-усмихнато слънце, тук имаш мрачното усещане на забрава. Магазинът за електроника, в който господин Демпсън поправяше видеа и телевизори, е закрит — една от неизброимите жертви на моловата култура: защо ти е да го поправяш, като можеш да го метнеш на боклука и да си купиш нов и по-хубав? Пък и по-бързо става.

Магазинът за обувки също не е в състояние да предложи ниските цени на мола и е принуден да пусне кепенците завинаги. Преди две години пожар изтърбушва покритата пързалка, където е водил Сара на няколко тържества за рождени дни, ведно с разположената в съседство празна сграда на „Тъкани Кюисак — световноизвестни от 1912-а насам“, както гласеше фирмената табела едно време. „Странд“, старото кино, където е ходил с майка си и в което води Сара да гледа „Извънземното“, също е за събаряне. Единствената оцеляла сграда е на обществената библиотека. Когато е в добро настроение, Лу ги докарва тук и Майк, седнал до него върху парадното стълбище, слуша дрънканиците му как, ако му се върне само половината време, прекарано в тичане по жени, спокойно ще прехвърли стотака.

Бакалницата на Колет също върви към закриване. Догодина с положителност ще се е превърнала в един от ония лъскави супермаркети, брънка на някоя известна верига, комплектувана с аптека и пункт за проявяване на филми. Околността се променя непрекъснато и никой не забелязва или, по-скоро, на никого не му пука.

Майк решава да купи едно-друго и за себе си, след като бездруго е дошъл. Спира пред щанда за млечни продукти, където се натъква на отец Конъли, издокаран в джинси и горнище от анцуг с качулка. Изучава предлаганите кисели млека. Майк понечва да свърне встрани. Късно е обаче. Отецът го е засякъл.

— Майкъл.

Защо изглежда толкова неспокоен? И защо гледа над рамото ми? Майк се извръща. Франсис Джона сочи с пръст кутия портокалов сок, докато с другата ръка се подпира на бастуна си. Край него стоят двама костюмирани юнаци — бодигардовете му. И двамата са масивни и яки. Единият, с бръсната глава, взема кутията, за да я прибере в количката. Другият е нисък, късо подстриган и с диамантена обеца на лявото ухо. Погледът му е прикован върху Майк.

— Хайде, господин Съливан — проговаря остриганият, — правилата са ви известни.

Майк не помръдва, вижда как Джона откъсва очи от кутията със сок и смъква от лицето си кислородната маска.

— Чу какво ти каза човекът — свисти Джона. — Махай се.

Съзнанието на Майк е изцяло запълнено от образа на Сара, чието зрение, ужасяващо размътено без очилата — опитва да се освободи от непознатите ръце, които искат да я опипват.

— Нарушаваш условията на пробацията — заявява Джона. — Разполагам с телефон, а също и със свидетел. Нали така, отче Конъли? Хайде, Чъки, обади се където трябва.

Отец Джак хваща Майк над лакътя.

— Остави го на Божията милост — пошепва той.

Джона навлажнява устни с език, а погледът му пламти.

 

 

Реджи Демпсън все така си живее в онова ранчо, в което е отраснал заедно с трите си сестри и тяхната майка, Лудата Алис — жена, която караше децата си да спят с увити в алуминиево фолио глави, за да не могат кръжащите всяка нощ над къщата НЛО да прочетат мислите им. Хондата на Бавния Ед, боядисана в цвят шампанско, е паркирана в алеята отпред.

В десет без четвърт Майк паркира отсреща, гаси двигателя на камионетката, вади пакет цигари, запалва и зачаква.

След половин пакет време, в десет и половина, Бавния Ед се показва на вратата и масивната му фигура започва да подскача по стълбите, докато маха за довиждане на Реджи. Майк пали двигателя и смъква прозореца, докато Бавния Ед приближава колата си.

— Не е хубаво да пиеш и караш, полицай Зуковски. Дай да те хвърля до вас.

— Обади се на Мерик — отвръща Бавния Ед, докато отваря вратата на автомобила.

— На шефа ти май му е невъзможно да си вдига телефона.

— Сигурно се страхува да не го подхванеш отново за Джона.

— Да не би Мерик да знае нещо ново?

— Ти го каза — не аз.

— Стига глупости, Ед, само питам дали няма нещо ново. Сигурно знаеш нещичко.

— Както вече казах, питай Мерик.

— Чувам, че човекът, на когото си възложил наблюдението над къщата на Джона, трудно оставал буден. Дано това не стигне до ушите на репортерите.

Бавния Ед застива, а после се дотътря до камионетката и обляга едната си ръка върху покрива й, преди да приближи лице до прозореца.

— Нямам нищо против теб, Съли. Винаги съм те мислел за мъж на място и поради тази причина ти помогнах първия път. Казах ти, че наблюдаваме тоя тип, Джона, заради миналото му и промяната на името още преди да се завърне из тия места. Казвах ти го като на приятел, а ти за благодарност отиде и се направи на Уайът Ърп, помниш ли?

— Никога не съм споделял с Мерик какво си говорим с теб.

— Но той знае, че излиза от отдела. И, я познай, след това на кое ченге му закачиха микрофон на задника?

— Колко пъти още искаш да ти се извиня? Тогава пиех — вече не.

— Не говоря за пиенето. Говоря за твоя проблем с овладяването на гнева. А оная нощ на верандата при Джона? Какво става? Ще те изслушам с удоволствие.

— Наблюдаваш къщата му от дома на онова хлапе, нали? Нийл Зоненбърг. Видял си снимките на уебстраницата.

Бавния Ед не казва нищо.

— Прегледах онлайн списанието на момчето. Каква част от него е редактирана от самия Мерик?

— Нито дума. Хлапето го е направило, за да впечатли приятелчетата си.

— Защо тогава страницата е свалена?

— Ти да не искаш да видиш тия снимки по вестниците или по телевизията?

— Минаха вече две седмици, а не съм чул и дума по въпроса.

— Мерик си скъсва гъза от бачкане, Майк, това е Светата истина.

— А пък аз съм на ръба на силите си, много моля.

Бавния Ед барабани с пръсти по покрива на камионетката, докато дъхът му пуши в нощния въздух.

— Дай ми нещо сигурно, за да знам, че напредвате по случая, и няма да ви се пречкам повече, Бог ми е свидетел.

Бавния Ед престава да тропа с пръсти и просва другата си ръка над покрива.

— Честна дума?

— Честна дума.

Бавния Ед мисли известно време и проговаря:

— Мерик поддържа връзка с един профайлър от ФБР. И двамата са на мнение, че единственият начин да развържат езика на Джона е да му представят доказателства. Нали разбираш, да му покажат, че измъкване няма.

— Че няма, няма — той умира.

— Ето какво си мисля. След като Мерик се сдобие с неопровержимо доказателство, ще предложи на Джона избор — или ни казва каквото знае за момичетата, или ще догние в затвора. А той се насира при тази мисъл. Е, коя възможност, смяташ, ще предпочете?

— Имате ли вече резултатите от лабораторните анализи?

— Само предварителни. Ударението е върху „предварителни“. След като момчетата там си свършат работата, Мерик ще хване Джона за гушата.

— За какъв период от време говорим?

— Зависи от лабораторията.

— Горе-долу?

Бавния Ед се замисля за миг и казва:

— Ако питаш мене, бих казал още седмица. Максимум.

— Дотогава той ще бъде труп.

— Това не можеш да знаеш.

— Виждал ли си го напоследък? — пита Майк, а в съзнанието му изниква образът на Джона от магазина — намъкнати върху клечки дрехи.

— Тия серии „От местопрестъплението“, дето ги гледаш по телевизията, са чиста заблуда. Не можеш да събереш веществени доказателства и да обработиш ДНК за час-два.

— Разполагате ли с ДНК?

— Не съм казвал подобно нещо. Виж сега, нашата цел е да накараме Джона да проговори и съм почти убеден, че ще го постигнем. Опитай да повярваш и ти.

Майк отпуска едната си ръка над волана и поглежда напред.

— Не е честно.

Бавния Ед продължава:

— Ако Джона не бе се обадил на 911, ако някой го бе видял да оставя кръста на онова място или пък го бе засякъл с якето на Сара в ръце, работата би изглеждала съвсем другояче. Може би щеше да признае начаса. Де да го знам. Но ние разиграваме само ония карти, с които разполагаме.

— Имам предвид начина, по който всичко живо се отнася към Джона, все едно е истинско човешко същество.

— Правим каквото можем, Съли.

Майк си мисли пак за случката в магазина. Чупката, бе казал Джона. И Майк се подчинява, все едно му е кучка.

— Искам да гори жив, Ед. Кълна се в Христа — тоя кучи син ще гори жив.