Крис Муни
Да помним Сара (15)

13.

Барът се намира на края на града, близо до Челси, и много удачно е наречен „Последна възможност“. Мястото всеки път му напомня за една черно-бяла рисунка, която бе видял отдавна в някакъв катехизис, още докато учеше в енорийското училище — душите, на които им е отказан достъп до небесния рай, се гърчат от болка върху болнични легла. Те не изглеждат много по-различно от постоянните посетители на този бар. Сбирщина изгубени души, гневни и отритнати, решени да използват всеки получен цент от социалните служби, пенсията за инвалидност или някаква друга помощна програма, за да го изхарчат по кръчми с мъждиво осветление и постоянна воня на фасове.

Барманът е млад, в началото на двайсетте, с бръсната глава и блуза без яка и ръкави, явно предназначена да показва на света подобните на бодлива тел жили, които кръстосват бицепсите му.

— Един „Джак Даниълс“ и наливна добавка за разреждане — казва Майк.

— Каква да бъде добавката?

— Все ми е тая.

Едно питие. Това е всичко, което иска, едно пикливо питие. Нормалните хора се прибират след работа, след като са се бъхтили цял ден, и се отпускат с помощта на едно питие — тяхната отплата за тежкия труд. Само едно, за да успокои нервите и потъне в сън. Няма начин надзорникът му да тръгне по проверки в тоя час.

Барманът се обръща и оставя бърбъна и наливната бира върху тезгяха. Майк е устремил поглед към концентрата, прокарва език по предните си зъби.

Изпълнен си със самосъжаление.

Да речем, че е така. Е, и? Какво лошо има в това да се отдаде на минутка самосъжаление? И от къде на къде ще е длъжен да се съобразява с един куп правила, докато онова лайно може да ходи където си иска?

Майк вдига малката чаша и я поднася към устните. Миризмата на пиячката го удря в ноздрите.

Само едничко. Едно малко, за да му помогне да заспи, и после — у дома.

Едното ще стане две, а после три и четири, след това пет, а накрая ще се натряскаш като пън, за да седнеш зад волана и подкараш към Джона. Искаш да обърнеш тази чашка — добре, но поне бъди откровен пред себе си.

Майк оставя стъклената чашка върху бара, откопчава мобилния от колана и набира номера, който знае наизуст.

— Известна ли ти е разликата между чистилище и живот?

— Отче Джак? — отвръща Бил с натежал от сън глас. — Кълна се, не съм се пипал по лошото място.

— Намерили са якето на Сара върху Хълма. — Майк поема дълбоко дъх и преглъща. — Нахлузено върху кръст.

— Къде си?

— Блещя се в един „Джак Даниълс“ и халба наливна в „Последна възможност“.

— В тая дупка? Господи, Съли, ако си решил да изпускаш влака, направи го поне със стил.

— Видях го тази вечер.

— Кого?

— Джона — отвръща Майк и разказва на Бил останалото.

— Значи Бавния Ед ти е пуснал гювеч — отсъжда Бил. — Той е добро момче. Дойде да види майка ми, когато беше в болницата.

Майк съзерцава капчиците влага, които се стичат по запотените стени на халбата. Откъм другия край на линията се чува звук като от захлопната врата на кола, а след това стартира двигател.

— Да си го избиеш от главата, Съли.

— Цял час вече, а все така ми се ще да го убия.

— Остави тази работа на оная с косата. Не си струва труда.

— Джес се мести в Ню Йорк.

— Всичко живо напуска Белхам. Чуй това. Тази вечер, след пиесата, завеждам цялата тайфа в оная кръчма на Шеста магистрала да лапаме стекове. И на кого налитам? Бам Бам и новото му гадже, Надин. Виждал ли си я?

— Още не.

— По-тъпа е от Ана Никол Смит.

— Това е невъзможно.

— Тя е убедена, че свинското расте като гъбите. Май сбирката за мача на „Патриотите“ другата неделя отпада. Бам планира неочакван излет до Аризона. И знаеш ли защо?

— Не ми се вярва да е заради Големия каньон.

— Ще се пробва на спа. Надин иска от него да свали няколко кила, та ще го води за цяла седмица на процедури. Ще яде палачинки от витаминозно тесто на закуска, ще го учат на йога, ще го мажат с кал и търкат с камъни, ще му правят клизми с кафе.

Майк върти малката чаша с два пръста.

— Хората правят всякакви идиотщини, когато са влюбени — отбелязва той, като си мисли за преселването на Джес. Сигурен е, че поне отчасти това има някаква връзка с нов мъж в нейния живот.

— Тлъстото копеле ходило даже да му избелват зъбите. Викам му: „Бам, що не си купиш две шишенца коректор за хартия, та да си боядисваш с него зъбите, както правеше в единайсети клас?“

Майк пуска сух смях.

— Смешна работа, нали? А Надин? Само се блещеше в мене. Мога да се закълна, че ако има някаква мисъл в главата, тя прилича на канарче в празна стая. Дръж се, Съли, пече съм почти при тебе.