Линуд Баркли
Няма време за сбогом (26)

25

— Понякога не се обаждаш, когато те очаквам — каза тя, — и ми се струва, че ще полудея.

— Извинявай — отговори той. — Имам добра новина. Мисля, че се започва.

— Чудесно. Какво казваше Шерлок Холмс? Играта е в ход. Или беше Шекспир?

— Не съм сигурен.

— Е, направи ли го?

— Да.

— Но ще останеш още, за да видиш какво ще стане?

— Убеден съм, че ще влезе в новините.

— Бих искал да мога да го запиша.

— Ще донеса вестници.

— Много ще се радвам.

— Няма повече репортажи за Тес. Вероятно това означава, че не са открили нищо.

— Трябва да сме благодарни за късмета си.

— Съобщиха и нещо друго по новините. За изчезналия детектив. Онзи, който… беше нает.

— Смятат ли, че ще го намерят?

— Трудно е да се каже.

— Не е необходимо да се тревожим за това. Малко си нервен.

— Вероятно.

— Мисля, че това е най-трудното и рискованото, но когато събереш всичко накуп, ще видиш, че си заслужава. И щом моментът настъпи, ще се върнеш и ще ме вземеш.

— Знам. Той няма ли да се чуди къде си и защо не ходиш да го видиш?

— Той почти не говори. Губи сили. Може би му остава месец. Достатъчно е.

— Мислиш ли, че ни обича?

— Обича само нея. — Тя не се опита да прикрие огорчението си. — А тя какво е направила за него? Грижи ли се за него? Чисти ли му? И кой реши най-големия му проблем? Той не ми благодари за нищо. С нас се отнесоха лошо. Лишиха ни от истинско семейство. И сега търсим справедливост.

— Знам.

— Какво искаш да ти приготвя, когато се върнеш у дома?

— Кейк с моркови?

— Разбира се. Това е най-малкото, което може да направи една майка.