Линуд Баркли
Няма време за сбогом (17)

16

— Мъжете са слаби, с изключение на теб, разбира се, и те разочароват, но по-често жените те предават — заяви тя.

— Знам. Казвала си ми го и преди — отвърна той.

— Съжалявам — иронично отбеляза тя. Не му харесваше, когато говореше така. — Отегчавам ли те, миличък?

— Не. Продължавай. Говореше, че и жените те предават. Слушам те.

— Да. Като онази Тес.

— Да, Тес.

— Тя открадна от мен.

— Ами… — Той мислеше, че не е точно така, но реши, че не си заслужава да спори.

— В общи линии това направи. Парите бяха мои. Тес нямаше право на тях.

— Не ги е похарчила за себе си, а за…

— Престани! Вбесявам се, като мисля за това. И не ми харесва, че я защитаваш.

— Не я защитавам.

— Тя можеше да намери начин да ми съобщи и да оправи нещата.

„И как би могла да го направи?“ — зачуди се той, но не каза нищо.

— Слушаш ли ме?

— Да.

— Искаш ли да кажеш нещо?

— Не, само че… ще бъде трудно, не мислиш ли?

— Понякога не мога да разговарям с теб. Обади ми се утре. Ако дотогава имам нужда от интелигентен отговор, ще говоря на огледалото.