Линуд Баркли
Няма време за сбогом (22)

21

— Не думай — рече тя. — Учудващо развитие.

— Да, вярно е — отвърна той.

— Виж ти. Само като си помисля, че говорихме за нея.

— Знам.

— Страхотно съвпадение, след като ти си там.

— Да.

— Така й се пада.

— Знаех, че няма да се разстроиш, когато ти кажа, но мисля, че трябва да изчакаме два дни за следващия етап.

— Така ли? — Тя знаеше, че го беше учила на добродетелта да не бърза, но изведнъж стана нетърпелива.

— Погребението ще бъде утре. Нужна е сериозна подготовка за такова нещо, а тя няма други роднини да уредят церемонията.

— Ясно.

— Сестра ми ще бъде заета да урежда нещата, затова може би трябва да изчакаме всичко да свърши.

— Разбирам, но искам да направиш нещо за мен.

— Да?

— Нещо дребно.

— Какво?

— Не я наричай „сестра ми“.

— Съжалявам.

— Знаеш какво изпитвам.

— Добре. Аз само… Тя е…

— Не ми пука.

— Добре, мамо. Няма да се повтори.