Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (9)

Трите хиляди фунта на Хамон

На другата сутрин Джоана стана рано и побърза да закуси. Но когато се накани да стане от масата, в трапезарията се втурна развълнуваният Хамон. Той беше по чорапи. Презрамките на панталоните му висяха. Пижамата му беше измачкана. Небръснатото му лице трепереше от злоба и недоволство.

— Къде е Стефънс? — завика той. Но като съобрази, че външният му вид и езикът му не отговарят на един възпитан човек, промени рязко поведението си. — Извинявайте, — учтиво каза той — но аз съм много развълнуван. Обраха ме тази нощ.

Девойката скочи от мястото си и с широко отворени очи погледна Хамон.

— Да не са откраднали и обувките, и палтото ви? — иронично попита тя.

Хамон се изчерви.

— Аз току-що забелязах кражбата — отговори той, като се извиняваше. — Някой ми е откраднал портфейла, в който имаше три хиляди фунта. Това е работа на Морлек. Но аз ще го пипна! Тази свиня няма да ми се изплъзне…

— Колко жалко, че крадецът не е взел и някои изрази от богатия ви речник! — студено забеляза девойката.

Всъщност тя съвсем не беше тъй равнодушна към станалото. Значи Морлек все пак се е върнал и е проникнал в къщата! Тя напразно се мъчеше да разбере случилото се. Междувременно бълващият проклятия Хамон излезе, като остави Джоана сама с мислите си. В това време се изясни картината на произшествието. Неизвестният грабител влязъл в къщата през прозореца и успял да се вмъкне в две стаи на замъка. Промъкнал се и в стаята на Хамон и измъкнал изпод възглавницата му портфейла с три хиляди фунта, а на излизане си позволил една шега — изпразнил револвера на Хамон, който лежал на нощната масичка. Куршумите на този револвер по-късно бяха открити на килима.

— Най-разумно би било — обърна се лорд Крейз към успелия да омръзне на всички Хамон, — ако се обърнете към полицията и й съобщите за станалото.

— Не, не желая — възрази Хамон. — Нямам доказателства за виновността на Морлек.

— Но нали вчера сам твърдяхте, че полицията отдавна го подозира? — намеси се Джоана в разговора.

— Аз имах предвид нещо друго — възрази Хамон. — Казах само, че в полицията има хора, които отдавна го следят. Но това още не значи, че местната полиция подозира за деянията му. Например моят приятел Марборн отдавна го следи. Убеден съм, че намесата на местната полиция само би развалила работата. При това Морлек е много хитър, за да пази откраднатото в собствения си дом. По-късно ще отида при него и ще се опитам да поговоря с него.

И като чу, че Джоана високо се изсмя, злобно я погледна.

— Извинявайте, но това звучи много забавно. Пострадалият лично ще се обясни с крадеца. Това се случва само в романите.

— Страхувам се, че всичките ви предположения за нашите съседи са измислици — отбеляза лордът. — Всичко това е по-просто, отколкото предполагате. Ако той е наистина крадец, трябва да се обърнете към властта и да го арестуват. Ако не е крадец, а обикновен чифликчия, сте отговорен за думите си. Във всеки случай много глупаво е било от ваша страна да държите в себе си толкова много пари. — И лордът погледна часовника си. — След половин час заминавам за града. За съжаление нямам възможност да ви поканя да дойдете с мен, защото в автомобила могат да пътуват удобно само двама души. А Джоана при това смята да вземе със себе си цял куп пакети.

— Ах, вие заминавате за града? — разочаровано произнесе Хамон. — Аз мислех, че ще останете тук до края на седмицата.

— Нима не ви казах за това? — подзе лордът. — Утре ще се състои голям търг, на който бих искал да присъствам. А Джоана трябва да отиде на зъболекар. Ако желаете, останете тук. Аз по никакъв начин не искам да развалям плановете ви.

— Кога ще се върнете? — попита Хамон.

— По всяка вероятност най-рано след месец.

— Хамон е много забележителна личност, но ми действа на нервите — облекчено въздъхна лорд Крейз, когато автомобилът му излезе на пътя. — Значи това е домът на нашия загадъчен съсед? — каза той, като минаха покрай Стария дом. — Впрочем как изглежда той?

— В него няма нищо, което да бие на очи.

В този миг шофьорът рязко завъртя кормилото, защото от вратата излезе голям черен автомобил, в който седеше господин Джеймс Морлек. Като забеляза автомобила на лорд Крейз, той също завъртя кормилото и насочи колата към самия край на пътя, като едва не се обърна в рова. С тази маневра той успя да избегне сблъскването и да направи път на Крейзовата машина.

— Едва се отървахме от нещастието — успокояващо отбеляза лордът. — Значи ето какъв е този загадъчен Джеймс Морлек! Но според мен твоето описание съвсем не отговаря на действителността. Той прави по-скоро неприятно впечатление. Не бих се учудил, ако чуя, че на съвестта му лежи някое убийство.

— Аз не съм оценявала качествата му като автомобилист — възрази Джоана.

Силен клаксон прекъсна по-нататъшния им разговор. Черният автомобил на Морлек ги изпревари. Загадъчният съсед мина, без дори да ги погледне. Джоана разгледа автомобила и позна марката му. Тя бе италианска и една от най-скъпите в Европа. Както изглежда, Джеймс Морлек не се скъпеше, когато се отнасяше за личните му удобства.