Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (13)

Джеймс Морлек пада в капана

В петък вечерта над Лондон падна гъста мъгла. След вечеря Джеймс Морлек започна разсеяно да преглежда вечерните вестници. Бинджер си отиде по-рано от друг път и получи заповед да не идва в продължение на три дни, защото господарят му се готвеше да иде в имението си.

В съседната стая стояха готовите куфари. Но поради мъглата Джеймс бе принуден да отложи заминаването. Край входа чакаше автомобилът. Морлек се приближи до прозореца и огледа улицата.

— Въпреки всичко ще замина — каза той, като се обърна към Ахмед.

В това време телефонът зазвъня. Той се приближи до него, вдигна слушалката и чу непознат развълнуван глас:

— Господин Морлек ли е на телефона?… Обаждам се от Блекхет. Бинджер е прегазен от автобус. Заведоха го на Грандфилд гардънс 12. Може би ще дойдете да го видите?

— Сериозно ли е ранен? — бързо запита Морлек.

— Надали ще остане жив… Аз съм доктор Гронджер.

Джеймс затвори слушалката и веднага тръгна към Блекхет. Либер, който продължаваше да следи квартирата на Морлек, го видя как излезе от вкъщи и побърза да телефонира на Марборн.

— Той излезе — каза той по телефона. — Десет часа и пет минути.

— Сам ли?

— Да. Качи се на автомобила си. Стори ми се, че много бърза.

Марборн остави слушалката и излезе от ресторанта, в който от един час чакаше съобщение от Либер. На улицата го чакаха Слоун и Коли.

— Не трябва да губим нито минута. Коли, време е вече да влезете в къщата.

Автомобилът ги закара в Блекхет. Марборн даде последни упътвания на Коли.

— Влезте с взлом на първия етаж. Можете дори да счупите една витрина, в която се пазят скъпоценности. За това няма да отговаряте. След като изпълните задачата си и обитателите на къщата се събудят, побързайте да се измъкнете.

Коли потъна в мрака.

— Струва ми се, че планът ни е много прост — обърна се Слоун към началника си. — Морлек е много хитър, за да падне в този капан. Той сигурно ще отиде направо в квартирата на Бинджер и ще го намери там съвсем здрав.

— А аз ви казвам, че ще дойде тук. Познах по гласа му, че е много развълнуван. Но, както виждате, автомобилът вече пристига — с тези думи Марборн дръпна спътника си в сянката на един вход.

Автомобилът се приближи и спря до №12. Това беше четвъртата къща от ъгъла. Джеймс скочи от автомобила и влезе в градината пред къщата. Но внезапно се спря, защото му хрумна, че пред къщата няма червен фенер, който да показва, че тук живее лекар. Върна се на улицата и провери номера. Като се увери, че не е сгрешил, престана да се колебае и се запъти към вътрешния вход. Когато се качи по стълбата, чу гърмеж, последван от бързи стъпки.

Чувствайки инстинктивно опасността, той се спусна надолу по стълбата. Но точно на вратата някой силно го удари и той се сгромоляса на земята като отсечено дърво.

Като дойде на себе си, видя, че лежи на дървен креват и някой му превързва главата. Отвори очи и се опита да стане.

— Лежете мирно! — решително каза докторът и той се подчини.

Джеймс се намираше в килия. Как беше попаднал тук? Той смътно си спомни, че го бяха ударили. Главата го болеше и ръцете му не се движеха свободно. Като ги погледна, той видя белезници.

— Как попаднах тук? — запита той.

— Полицейският инспектор ще ви даде всички необходими сведения — отговори докторът, като привършваше превръзката.

— Охо, виж каква била работата! — мрачно прошепна Морлек. — Чакай да видим какви обяснения ще ми даде. А как е Бинджер? — И като се опита да се усмихне, прибави: — Цялата тази история мирише на измислица. А инспекторът сигурно се казва Марборн.

— За това ще попитате него самия — уклончиво добави докторът и излезе, като заключи след себе си вратата.

Джеймс с големи усилия се надигна на леглото и започна да мисли за случилото се. Джобовете му бяха празни. Явно бе, че бяха успели да го претърсят. Ключалката издрънча и прекъсна мислите му. На прага се показа тържествуващо усмихнат Марборн.

— Е, Морлек, най-после успях да ви пипна!

— Виждам, че трябваше да ви подаря тогава кибритницата си — студено отбеляза Джеймс. — Ако знаех, че искате да ме издебнете и да ме ограбите, щях да ви избавя от излишни грижи.

— За каква кибритница говорите? — възмути се Марборн. — Зная само, че този път успях да ви пипна на местопрестъплението. Аз съм инспектор Марборн — продължи той, като премина в официален тон — и ви обвинявам, че се опитахте да извършите кражба с взлом на Грандфилд гардънс 12. Обвинявам ви още, че носите огнестрелно оръжие и инструменти за влизане с взлом. Освен това ви обвинявам за ограбването на Депозитната банка и за ограбването на Коупти банк на 12 август през нощта.

— Не смятам за нужно да ви прекъсвам — забеляза Джеймс. — Продължавайте декламацията си.

Детективът учудено го погледна.

— Вашият интерес сигурно ще се разпали, ако ви кажа, че успях да арестувам и съучастницата ви Джейн Смит.

Джеймс силно се засмя.

— Това е просто невероятно! Много ще ми бъде приятно да се запозная с нея. А арестувахте ли нашия общ приятел Хамон?

— Вие знаете, че нямам никакви основания да арестувам господин Хамон — отговори Марборн. — Или имате някакво обвинение срещу него?

Джеймс помълча малко и каза:

— Обвинявам го в умишлено убийство, а вас в това, че му помогнахте да скрие престъплението си.

Инспектор Марборн не можа веднага да отгатне мисълта му.

— Какво искате да кажете с това? — запита той. — Умишлено убийство?

— Още не ми е съвсем ясно доколко сте осведомен за всичко това — спокойно продължи Джеймс. — Но в деня, когато уловя Хамон, ще държа и вас отговорен.

— Ще уловите Хамон? — учуди се Марборн. — Нима се готвите да постъпите в полицията?

— Това е съвсем излишно. Толкова ниско няма да падна.

Полицаят се разгневи и каза:

— Сега вървете и се полюбувайте на онова, което намерихме при арестуването ви.

Той заведе Морлек в канцеларията и му посочи масата. На нея бяха поставени един револвер, черна маска, връзка шперцове и други подобни инструменти.

— И всичко това у мен ли намерихте? Сигурно съм скрил тези работи в джоба на жилетката си? — иронично забеляза Джеймс.

— Някои неща открихме в джоба на палтото ви, а останалите бяха скрити под седалката на вашия автомобил — отговори детективът. — Признавате ли, че всичко това е ваше?

— Съвсем не. Единственото нещо, което носех със себе си, беше златен часовник с верижка. Но не го виждам тук. Предполагам, че сте го конфискували за вашите лични нужди. Освен това носех малко пари — около петдесет фунта. И те са изчезнали. Сигурно също сте ги задържали за себе си?

— Парите и часовникът се пазят на друго място — намеси се Слоун. — Напразно обвинявате инспектора.

— Откъде да знам? — И като посочи стегнатите си в белезници ръце, Морлек попита: — Нима това е необходимо?

Сержантът взе ключа и свали белезниците му. След това пак заведоха Морлек в килията му.