Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (16)

Една щастлива минута в живота на Стефънс

Лорд Крейз се събуди и слезе да вечеря в съвсем безгрижно настроение. Джоана му разказа за посещението на Лидия и намеренията й.

— Боже господи! — извика той извън себе си. — Как можа да кажеш такова нещо?

— Исках само да я наплаша — отговори девойката.

— Нима не можеше да постигнеш това по друг начин? Как ти хрумна да казваш, че си сгодена за касоразбивач? Или наистина си се сгодила за него? — недоверчиво попита той дъщеря си.

— Не, не, не съм сгодена за него — побърза да успокои баща си тя.

— Слава богу — промърмори лордът, като си изтри челото. — Помислила ли си какъв шум ще вдигнат вестниците? „Девойка от висшите кръгове на обществото се омъжва за касоразбивач.“.

— Аз и не помислих за това — смутено измънка Джоана.

Лорд Крейз удовлетворено млъкна. Най-сетне и той веднъж излезе прав в домашен спор.

— Възможно е Морлек да се сметне за обиден. Кой знае, може би тези касоразбивачи да се гнусят от нас, провинциалните аристократи?

— Стига сте се шегували, татко — умолително каза Джоана.

След вечеря Хамон посети лорд Крейз.

— Няма ме вкъщи — побърза да каже лордът, като узна за идването му, и излезе.

Джоана влезе при Ралф в салона.

— Какво значи всичко това? — рязко попита той. Обикновено Ралф правеше много неприятно впечатление, но сега Джоана потрепери, като го погледна. Очите му горяха от злоба, а долната челюст нервно потреперваше.

— Така значи, вие познавате Морлек!? Значи вие сте Джейн Смит? — извика той и тръгна към девойката. Спокойствието на Джоана само разпали гнева му. — Джоана, аз ви казах, че вие сте единствената жена на света, за която искам да се оженя. Аз по-скоро ще ви убия, отколкото да ви дам на някой друг. Няма да се успокоя, докато не узная, че той вече не е между живите.

Джоана дори не мигна. Само гледаше разгневения Ралф. В погледа й се четеше единствено презрение.

— Всичко онова, което разказах на сестра ви, беше безобидна шега — каза девойката. — Може би не трябваше да й казвам, че съм сгодена, но нейното поведение и разговорът ми подействаха на нервите. Тя е съвсем нетърпима със своите разкази за аристократическите си познанства във франция.

След това повика Стефънс и каза:

— Стефънс, бъдете така добър да изпратите господин Хамон до вратата. Занапред нас ни няма вкъщи за него нито в града, нито в имението ни.

Стефънс ниско се поклони на господарката си и решително посочи вратата на Ралф. Това беше най-щастливата минута в живота на стария домоуправител.