Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (26)

Човекът с черната маска отива на разходка

Джеймс поднови запаса с гориво, мушна под седалката няколко кутии консерви и потегли. Отиде в селото, спря край пощата и изпрати телеграма на Бинджер. После се отби в ковачницата, която едновременно служеше и за гараж. Сложните му искания не можеха да бъдат изпълнени от работника. Впрочем, той предварително знаеше това.

— Най-добре е да пратите автомобила на поправка в Горш, господин Морлек. Много малко разбирам от тези скъпи машини, за да се заема с поправката им.

Спунер проследи Морлек и веднага след заминаването му отиде в работилницата да попита за какво е идвал Морлек.

— Кормилото му не работи добре — обясни механикът — и аз го посъветвах да направи основен ремонт на машината. Тогава той отиде в Горш при един механик.

Доволен, Спунер бързо се върна при сержанта си и му съобщи тази новина. Когато се мръкна, Джеймс се върна у дома си с автобуса, който свързваше Горш и Крейз. И това не убегна от очите на наблюдателния Спунер.

Скоро след връщането на Джеймс пристигна и Бинджер, който носеше със себе си малко куфарче.

— Бинджер, имам за вас една поръчка, която много ще ви зарадва — обърна се към него Морлек. — Трябва всеки ден да седите на този стол, без да правите нищо. Можете да спите и денем. Надявам се, че ще изпълните най-добросъвестно заръката ми.

Бинджер, чието лице се изопна при споменаването на поръчката, засия, като чу, че трябва да безделничи.

— Аз съм много мързелив, господарю — призна си той, — но на моите години се остарява бързо. Особено след дълга военна служба. Надявам се, че сега сте захвърлили тази работа?

— Какво трябва да захвърля според вас? — попита Джеймс.

— Разбиването на каси, господарю.

Внезапно Бинджер забеляза новия предмет.

— Вие обичате музиката?

Джеймс погледна големия грамофон, който беше купил преди няколко дни.

— Да. А сега слушайте, Бинджер: Трябва най-грижливо да изпълнявате нарежданията ми. Довечера в десет часа ще заемете поста си край вратата ми. Изберете си най-удобното кресло. Няма да ви се сърдя дори ако заспите. Но никой не трябва да влиза в стаята ми. Разбрахте ли ме? Не желая да ме безпокоят.

— Ако дойдат детективи…

— Детективи? — учуди се Бинджер.

— Да. Тази порода се е навъдила в Крейз. Сега са двама тук. Но не вярвам да ни безпокоят. Все пак, ако дойдат след десет часа вечерта, вие не трябва да ги пускате по никакъв начин. Освен ако ви покажат заповед за обиск. Но много се съмнявам да имат такава заповед. Разбрахте ли ме?

— Да, господарю. Няма ли да заповядате по-късно да ви донеса кафе?

— Не, нито кафе, нито каквото и да било друго. Ако ме безпокоите или ми пречите, ще бъдете веднага уволнен.

Вечерта Джеймс вечеря обилно. Слугите пак се бяха върнали и той отново можеше да се нахрани така, както отдавна не беше го правил. В девет и половина той каза на Кливер да си легне. После обиколи цялата къща и градината и се запъти към външната врата. На пътя нямаше никой. Само в далечината се виждаше малко червено огънче, което равномерно пламваше и пак угасваше. Това беше запалената цигара на единия детектив.

Като се върна в кабинета, той завари Бинджер край вратата, удобно разположил се в едно кресло и завит с одеяло. Слугата бе започнал дежурството си.

— Лека нощ, Бинджер — каза му Морлек и заключи след себе си вратата на кабинета.

Макар че в къщата имаше електрическо осветление, той запали газена лампа и я сложи на масата. Лампата пръскаше около себе си силна светлина. Той свали абажура, за да усили осветлението. После сложи на масата грамофона, пусна го да се върти и обърна регулатора до най-крайната точка, тъй че плочата на грамофона се завъртя съвсем бавно. Към въртящата се плоча прикрепи изрязана от картон фигурка, която представляваше човек със скръстени на гърба ръце. Газената лампа сложи в центъра на грамофонната плоча. Плочата се въртеше, като караше картонената фигурка да описва кръгове около лампата. Когато минаваше между лампата и прозореца, изрязаната фигурка хвърляше върху прозрачната завеса, явяваща се като екран, грамадна сянка, която напомняше с очертанията си силуета на Джеймс Морлек. Но този път Джеймс не се разхожда дълго време, защото спря грамофона, отиде в спалнята си и се преоблече в черно. След това си наметна един дълъг плащ, който стигаше до петите, и натъпка по джобовете си инструментите и силен електрически фенер. Часът удари десет и половина. В къщата се възцари гробна тишина. Като слезе пак в кабинета си, Джеймс се приближи до вратата и извика на слугата си:

— Бинджер, дежурите ли?

— Да, господарю — чу се отговор.

— Не забравяйте, че не искам да ме безпокоят.

— Слушам, господарю.

Джеймс разбра, че Бинджер вече бе успял да задреме. Младият човек пак пусна грамофона, като провери темпа на движението му, и отиде в спалнята си. После излезе на балкона и се спусна долу. След минута беше вече в градината и незабелязано се промъкна на пътя. Като се криеше в сянката на храстите, стигна до мостчето на реката. Това мостче съединяваше Крейзовия бряг със Стария дом. Точно след десет минути ходене стигна до стоящия от страната на пътя сайвант. Тук го чакаше автомобил.

— Пак не спи — недоволно промърмори Спунер, като се обърна към сержанта. И с прозявка посочи сянката, която минаваше по бялата завеса. — Няма какво да се прави, ще трябва да седим тук цяла нощ.

В същия миг автомобилът откарваше Джеймс към Хай-маркет. Той зави на Уардър стрийт. Тук младият човек спря машината си в дългата върволица автомобили, които чакаха края на представлението. Сам се запъти към Шефтсбъри авеню и повика такси. В същия миг, когато автомобилът се приближи до тротоара, от близкия бар излезе пиян човек и едва не падна в прегръдките на Джеймс.

— Извинявайте — промърмори пияният — малко се скарах… не бяхме на едно мнение по метафизическия въпрос…

Джеймс внимателно погледна пияния и позна в него младия човек, на когото беше дал подслон в онази бурна, дъждовна нощ.

— Слушайте, приятелю, чака ви дълъг път до вкъщи — обърна се той към него, но след това си спомни, че в намеренията му не влизаше да бъде познат.

Обаче пияният не си даваше сметка кой беше събеседникът му. Таксито чакаше. Когато Джеймс забеляза, че наоколо започнаха да се събират минувачи, заинтересувани от поведението на пияния, той бързо го вмъкна в автомобила и заповяда:

— Карайте в Лонг акр.

В този час улиците бяха пусти. В най-тихата част на улицата Джеймс заповяда на шофьора да спре автомобила и свали пияния.

— А сега ще ви дам един добър съвет. Вървете си вкъщи.

— Вкъщи? — с горчивина повтори момъкът. — Аз нямам дом, нямам приятели, нямам жена!

— Може би тъй е по-добре — за жена поне — отбеляза Джеймс, като желаеше по-скоро да се избави от пияния.

— Тъй ли? Така ли мислите? Но аз… аз бих искал да я хвана, след като тя се отнесе тъй с мен. О, аз ще я убия… — бледното му лице се изкриви от злоба, но неочаквано избухна в ридания. — Тя разби живота ми! А аз… зная само малкото й име… и че баща й е лорд! Тя има малко петно във формата на сърце върху ръката.

— Как се казваше… как се казваше девойката, която е разбила живота ви? — пресипнало попита Джеймс.

— Казваше се… казваше се Джоана. Тя разби живота ми… И ако я намеря, ще я убия…