Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (3)

Господин Хамон настоява

Фердинанд Кърстън, лорд Крейз, беше висок, вглъбен в мислите си човек и имаше само едно желание — никой да не го безпокои. Цял живот той се опитваше да избягва неприятностите. И това желание му струваше много пари. Върху имота му лежаха голямо количество задължения. Но самият той нямаше нужния опит да ръководи собствеността си. Неочаквано в кръга на познатите му изплува един много любезен търговец и финансист, който простря любезността си дотам, че прие да води делата и сметките му с кредиторите и банките. Лорд Крейз се зарадва много от този обрат на задълженията му. Отстъпи на финансиста правата над имението и с това успя не само да се освободи от кредиторите си, но и да разполага с известен наличен капитал.

В дадения момент лорд Крейз седеше в библиотеката си и прелистваше каталог, когато без предварителна уговорка влезе гостът му.

— Здравейте, Хамон — каза лордът без особена радост. — Закусихте ли вече?

— Джоана не беше вкъщи — отговори Хамон.

— Тя сигурно е закусила навън.

Хамон взе един стол и се настани срещу лорда.

— Мислили ли сте някога какво може да се случи, ако случайно умрете? — попита той.

— Не, за това не съм мислил. Не, не — бързо добави лордът. — Винаги посещавах църковните служби, макар да знаех, че събирането на църковния десятък е доста тежко за нашите стопанства. Но все пак не мисля, че райските врати ще се затворят за мен.

— Ах, не говоря за това! Мислили ли сте какво ще стане с рода Крейз?

— Титлата ще я наследи Джоана. По закона на нашето семейство титлата може да се даде и на жена — неохотно поясни лордът. — Но защо ме питате за това, драги? Ако Джоана иска да задържи замъка и имението, трябва да се омъжи за вас. Аз лично не бих имал нищо против такъв брак. И по-рано се е случвало да попадат в нашето семейство много своеобразни типове. Моята прабаба например е имала дървен крак.

Господин Ралф Хамон се престори, че не забелязва оскърблението, което съдържаше тази забележка. Той съвсем не мислеше да се впуска в разсъждения за качествата на Крейзовите прадеди.

— Джоана може да не иска да се омъжи за мен, но затова пък вие имате силно влияние върху нея — отбеляза той.

Лорд Крейз свали очилата си.

— Вие мислите, че аз имам голямо влияние върху дъщеря си? В такъв случай се заблуждавате, драги. Тя не взема под внимание съветите ми и дори нещо повече, склонна е да действа срещу напътствията ми. Трябва да ви призная, че съм лош съветник. Нека тя постъпва, както обича. Покойната й майка винаги се водеше от това правило.

— Да предположим за момент, че Джоана ми откаже — продължи Хамон и мрачно изплю края на пурата си. — Вие имате влияние върху нея и трябва да й поговорите.

Лордът се облегна на креслото си. Целият този разговор му беше неприятен.

— Добре, ще поговоря с нея — раздразнено каза той. — Но съвсем забравих да ви кажа, че не можете да получите това имение. Наскоро се запознах с документите и видях, че то е било заложено в Митлендската банка. Преди месец е изтекъл срокът на падежа и банката продала имението на много забележителен човек на име Джеймс Лексингтън Морлек. А какво ще предприеме той, съвсем не…

— Морлек!

Крейз учудено погледна събеседника си. Неприветливото лице на Хамон стана още по-мрачно.

— Морлек? Нима Джеймс Лексингтън Морлек? Но той в тези райони ли живее? Да не би той да е същият този американец, за когото ми разказвахте преди няколко дни?

Хамон произнесе всичко това бързо и несвързано. Това голямо количество въпроси умори лорда и той замислено затвори очи.

— Не зная кой е той… Само чух, че споменаха името му. Но какво ви е, Хамон?

— Нищо — рязко го прекъсна финансистът, но веднага прибави с по-учтив тон — моля ви се, поприказвайте с Джоана!

И с тези думи излезе от библиотеката.

* * *

Джоана беше в стаята си, когато я повика баща й. Тя отиде при него в библиотеката и го завари, както винаги, над каталозите.

— Джоана, бих искал да поговоря с теб за нещо — започна той. — Моля ти се, бъди колкото се може по-любезна към господин Хамон.

— Нима той се оплака от мен?

— О, не! Но пак ми говори за своето намерение да се ожени за теб. Право да си кажа, съвсем не зная на какво мнение си за това.

— Ти искаш да ти кажа мнението си? — попита тя.

Но лорд Крейз решително поклати глава.

— Не, не, моля ти се, не се впускай в дълги разкази. Те само ще ме уморят. Знаеш всичко. Знаеш, че аз му продадох целия имот: замъка, имението, къщата в Лондон…

— И всичко ли продаде на господин Хамон?

Той не отговори, а само кимна с глава.

— Всичко. Ако не се омъжиш за него, ще наследиш от мен малко пари. Прости ми моята откровеност.

— Така и предполагах.

— Във всеки случай, когато навършиш двадесет и четири години, ще наследиш богатството на баба си. За щастие, аз не можах да се разпоредя с него, макар на няколко пъти да се намирах в много притеснено положение. Но тези нотариуси и адвокати излязоха много упорити и неотстъпчиви — той за миг се замисли. — Та какво ще кажеш за този брак?

Тя се усмихна.

— Аз предполагах, че той не ти е много симпатичен — продължи старият лорд. — Това е всичко, за което исках да поговоря с теб… Я ми кажи, ти знаеш ли го този Морлек?

Ако в този момент я беше погледнал, той сигурно щеше да забележи, че девойката цялата се изчерви. Но старият лорд бе много заинтересован от каталога си, за да обърне внимание на тази подробност.

— Какво каза, татко?

— Когато споменах за него в присъствието на Хамон, той много се смути. Кой е този Морлек?

— Човек! — отговори кратко девойката.

— Колко е интересно това! — отбеляза лордът и отново се задълбочи в каталога си.