Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (23)

Безуспешна мисия

Лейди Джоана Кърстън! Джеймс не искаше да повярва на ушите си.

— Заблуждавате се — прекъсна я Джеймс. — Тази девойка е госпожица…

— Не, не, това е лейди Джоана Кърстън! И аз много се радвам, че сте такива приятели. Надявам се, че годеницата на брат ми ще помогне да се примиря с Ралф.

— Коя е годеницата на брат ви? — попита Джоана, учудена от нахалството на Лидия:

— Всички знаят, че сте сгодена за него — усмихна се Лидия.

— Това може би знаят само лудите, склонни да си въобразяват много неща. В лудницата ще намерите хора, които не само си въобразяват, но и да вярват, че са роднини на Наполеон Бонапарт — рязко възрази Джоана. — Всъщност аз и баща ми нищо не знаем за такъв годеж.

Лидия вдигна рамене. Тя се помъчи да намери някакво обяснение на Джоаниното присъствие в тази къща и не намери никакъв отговор. Неочаквано се сети, че девойката се намираше при Джеймс и че те двамата са сами вкъщи. Тази мисъл я накара да застане нащрек и да премине в официален тон.

— Сигурно баща ви, лорд Крейз, също е тук? — наивно попита тя.

— Не, баща ми си е у дома — отговори Джоана, като улови мисълта на Лидия. — Леля ми също не е тук, както и нито една от братовчедките ми. И никой не може да ме защити в Стария дом, освен старата печка и съзнанието за собственото ми достойнство.

Лидия вдигна вежди и високомерно погледна девойката.

— Не вярвам Ралф да се съгласи, защото вие…

— Има куп неща, с които Ралф надали ще се съгласи — намеси се Джеймс, като реши да избави Джоана от необходимостта да отбива забележките на Лидия. — Но няма никакъв смисъл да отделяме внимание на Ралф в нашия разговор. Мисля, госпожице Хамон, че няма нужда да намесваме госпожица Кърстън в личните си препирни.

И като се обърна към Джоана, той й подаде ръка.

— Благодаря ви за вниманието към мен. Повярвайте ми, че този път тази официална фраза наистина изразява чувствата ми.

Той предполагаше, че събитията ще смутят Джоана, но тя продължаваше да се владее дотолкова, че той се учуди на присъствието на духа й.

— Бих ви препоръчала да потърсите нови слуги. Най-добре ще бъде, ако слугите ви постъпят на работа утре в два часа.

Джеймс почувства облекчение, като разбра от тези думи, че Джоана ще го посети сутринта. Лидия изпрати с поглед девойката и заговори чак след като Джоана се скри зад входната врата.

— Значи е истина, че лейди Джоана ви е годеница? — запита тя.

Джеймс остана като гръмнат.

— Тя сама ми каза това, но аз предположих, че това беше само шега, за да ме ядоса.

— Моя годеница? Нима тя ви каза това?

Лидия презрително се усмихна.

— Значи това не е вярно. Вие с нея в приятелски отношения ли сте?

— О, да — отговори Джеймс, — ако може да се нарече приятелство вниманието на добрата фея към самотния, напуснат от всички човек.

Тя принудено се усмихна.

— А сега хайде да поговорим сериозно. Нима мислите, че вече не е време да се уредят някак сметките ви с Ралф?

— Той ви е пратил при мен като гълъб на мира? — иронично попита Джеймс. — Ако е тъй, вие сигурно сте дошли с някое предварително приготвено предложение, освен празните уверения в приятелство. Приятелството на Ралф не ми вдъхва особено доверие.

Тя отиде до вратата и я затвори. След това се върна на предишното си място.

— Ралф ми каза, че искате от него нещо, което вече не притежава.

Джеймс намръщи чело.

— Нима го е унищожил?

— Не — отговори девойката. — Попаднало е в чужди ръце.

— В такъв случай защо брат ви е още свободен?

Лидия цялата се изчерви.

— Не разбирам какво искате да кажете с това, господин Морлек. Да не би да мислите, че той трябва да бъде в затвора?

— Да. Честно казано, той трябва да се намира зад решетките — спокойно отговори Джеймс. — Ако документът, за който става дума, наистина е попаднал в чужди ръце, брат ви може да се смята за влязъл в затвора. Естествено, ако новият собственик на документа не се окаже крадец или шантажист.

Джеймс се досети, че девойката не знае какъв документ се намираше в Ралф.

— Какво искате от мен? — попита той.

— Ралф ме помоли да ви кажа, че няма такива съществени разногласия между вас, които да не могат да се отстранят по мирен начин.

— С други думи, брат ви иска да свидетелствам в негова полза, ако документът бъде изпратен в съда, нали?

— Не зная дали е такова желанието му, но е много възможно да имате право. Той ми каза само това, което ви съобщих: документът не е в него и той моли да го подкрепите.

Джеймс се приближи до прозореца и погледна към градината. Помъчи се да разреши тази загадка, но мислите му неусетно се отклоняваха. Той мислеше, че Джейн Смит наистина се оказа Джоана Кърстън, дъщеря на лорд Крейз, девойка от обществото, към което той не принадлежеше. Това беше най-неочакваното откритие за него.

— Право да си кажа, не знам с какво мога да бъда полезен на брат ви — каза той най-сетне, като се обърна към Лидия. — Нашата разправия ще се прекрати само тогава, когато брат ви поправи онова, което стори. Можете да му съобщите това.

— Значи борба докрай? — драматично каза тя.

Върху лицето на Джеймс се мярна усмивка.

— Струва ми се, че е така.

Лидия прехапа устните си и се опита да овладее положението. Възложената й поръчка беше крайно неопределена. Ралф й бе поръчал да действа, както намери за добре.

— Знаете ли какво значи това за мен, неговата единствена сестра? — попита тя. — Знаете ли, че трябва да прекарвам безсънни нощи и да мисля какво ще ми донесе следващият ден?

— Много съжалявам, че нищо не знаех за това. Честно да ви кажа, госпожице Хамон, аз не познавам чувството състрадание — и след малко продължи. — Можете да предадете на брат си, че ще докарам въпроса докрай. На всяка цена ще изпълня задачата си.

— Задачата на касоразбивач? — подигравателно вметна девойката. — На вас ви оставиха възможността да свършите мирно и тихо — каза тя, без да скрие раздразнението си. — Не знам каква е причината за враждата ви към Ралф, но той е не по-малко хитър от вас. Рано или късно вие ще признаете това. На мен цялата тази история ми омръзна. Дори да приемем, че Ралф е престъпник, вие по-честен ли сте от него? Нима светът е толкова тесен, че двамата не можете да избегнете спречкването?

— Всяка светска жена би завидяла на начина ви да излагате мислите си, ако ви чуеше в този момент — галантно отговори Джеймс и я изпрати до вратата.