Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (25)

В селската глухотия

След онази паметна бурна нощ Джоана Кърстън повече не срещна наемателя на госпожа Корнфорд. Тя умишлено се въздържаше да посещава приятелката си, а необикновената й енергия й помагаше да заличи спомена за тази нощна среща. Само една нощ, като се събуди, си спомни за нея. И на другия ден Джеймс забеляза, че има загрижен вид и предположи, че е плакала.

В този ден, когато тя за последен път посети Стария дом, в стаята й влезе камериерката и каза:

— Госпожа Корнфорд желае да ви види.

Джоана пребледня.

— Ти си голяма страхливка — гласно си каза тя, като забрави за присъствието на камериерката.

— Желаете ли нещо? — попита учудено камериерката.

— Не. Ей сега ще сляза долу.

Джоана много се угрижи от неочакваната поява на гостенката.

— Научих, че сте се върнали, и дойдох да ви попитам дали лорд Крейз няма да се съгласи да ми даде тази къщичка — каза госпожа Корнфорд.

— Това ли е всичко? — попита Джоана, като облекчено въздъхна. — Разбира се, че ще ви дадем къщичката. За по-дълго ли искате да се преселите в Крейз?

— Престоят тук действа благотворно на господин Фарингтън и той е съгласен да прекара повече време по тези места.

— Господин Фарингтън? — повтори девойката с разтреперан глас. — Това беше вашият наемател, младият човек, който не може да се откаже от алкохола, нали? Откъде е дошъл той?

— Не зная. Живял е из Западните брегове на Африка. Неговите роднини го пратили в колониите, защото престоят му в Англия бил съпътстван от редица затруднения. Още като момче бил изключен от училище за някакви глупави постъпки.

— Той каза ли ви причините, които са го накарали да замине?

— Не. Каза само, че е извършил нещо лошо. В Африка се пристрастил към спиртните питиета и пак се върнал в Англия. Баща му умрял и му оставил годишна рента. Не бихте ли желали да го видите?

— Не, не бих желала да го видя. Нервите ми са толкова разклатени от всички произшествия напоследък, че бих предпочела да избегна всяко излишно вълнение.

— Сигурно имате предвид случилото се с господин Морлек, нали? Колко е ужасно това! Разказаха ми, че всичките му слуги го напуснали. Дори исках да го посетя. Господин Фарингтън ми разказа, че го срещнал в деня на пристигането си.

— Зная — каза Джоана и побърза да прибави: — Разкажете ми за това.

След като госпожа Корнфорд си отиде, Джоана се замисли за всичко случило се.

* * *

В селото неочаквано се появиха две нови лица. Джоана научи това, преди мълвата да стигне до Крейзови. Те бяха двама млади търговци, решили да прекарат отпуската си сред природата.

Джоана дойде в девет и половина часа в Стария дом и съобщи новината на Морлек. Джеймс кимна с глава и каза:

— Това са сержант Финигън и детектив Спунер от Скотланд ярд. Видях, когато пристигнаха. От гарата до селото ги докара автомобилът на местното полицейско управление.

Това съобщение я учуди, но той побърза да разсее страховете й.

— Нима си въобразявате, че полицията ме е оставила на мира? Тях ги е пратил Уелинг, за да се запознаят с навиците и живота ми. Дори реших вече при първия удобен случай да ги гостя с хубава вечеря.

Тя нищо не отговори и побърза да смени темата на разговора.

— Повече няма да идвам при вас. Струва ми се, че вече може да си наемете пак слуги. Вчера видях Кливер в селото. На мен много ми домъчня, че той изгуби такова хубаво място.

— С удоволствие ще взема пак на служба Кливер. Но защо казахте на Лидия Хамон, че сте…

Той млъкна, смятайки, че девойката ще разбере за какво я пита. Но Джоана попита с най-невинен вид:

— Какво съм казала?

— Нищо… Разбирам, че сте казали това само да я ядосате.

— Имате предвид вестта, че сме сгодени? — спокойно каза Джоана. — Да, казах й това. Исках да я ядосам и вашето име първо ми дойде наум. Надявам се, че няма да ми се разсърдите за това?

— Какво приказвате? Разбира се, че не…

Девойката ловко се разпореждаше и правеше омлета.

— Усещам, че ви компрометирах. Да не сте женен?

— Не — решително каза той. — Не съм женен и никога не съм се женил.

— Повечето хубави мъже са женени — равнодушно добави Джоана и Джеймс почувства, че последните остатъци от смелостта му се изпаряват. — А вие според мен сте хубав. Но какво правите? Махнете си лакътя от съда с яйцата!

— Много съжалявам, че се оказахте лейди Джоана. Много се привързах към Джейн… Разбира се, привързан съм и към Джоана! Едно време познавах една млада девойка на име Джоана, която живееше в Кънектикът.

— Нима трябва да ме посвещавате в любовните си истории? — възмути се тя. — Аз съм твърде млада, за да се интересувам от подобни истории.

— Това не е любовна история — побърза да обясни Джеймс. — Тя се казваше Джоана и ме наричаше Джим.

— Аз също се казвам Джоана. Ако желаете, можете да ме наричате по име — каза девойката и седна до кухненската маса. — С удоволствие бих ви наричала Джим, но баща ми има един персийски котарак, който също се казва Джим. Затова всеки път, когато ви наричам с това име, ще ми се струва, че ще измяукате. Що се отнася до годежа ни, оставям го в сила още една седмица. Работата е там, че господин Хамон ми е хвърлил око и аз трябва да имам възможност да го държа на известно разстояние от себе си.

— А ако разкаже тази смешна история на баща ви?

— Аз трябва повече от вас да се грижа за това. Навремето тя ми създаде много грижи, защото за малко да попадне във вестниците.

— Нима Хамон се ползва с голямо влияние в тези райони? — попита той.

Тя му разказа причините, които караха Хамон да живее тук, и Морлек многозначително подсвирна.

— Вие виждате, че титлата ни всъщност е чудесно прикритие. Истинският господар на Крейз е Хамон. И той иска да се ожени за мен, както става във всички романи — злодеят се оженва за дъщерята на разорения лорд. За да следваме и по-нататък романите, аз трябва да се влюбя в беден, но добродетелен чифликчия, който се явява истински наследник на родовите богатства.

Джеймс не можеше да откъсне очи от девойката.

— Не ме гледайте така, Джеймс — каза тя. — Джеймс звучи по-хубаво от Джим, но също не е хубаво. Джеймс… така наричат обикновено лакеите. Искам нещо да ви питам… Ах, да, спомних си — вчера взех от Стефънс един бинокъл. От прозореца ми се вижда Стария дом. Нощно време един от прозорците ви обикновено е осветен. С бинокъла успях да видя, че това е прозорецът на библиотеката ви. Той е покрит с бели прозрачни завеси и аз забелязах, че вие непрекъснато се разхождате из стаята и че на завесата се появява вашата сянка. Омръзна ми да гледам прозореца ви и си легнах, а вие продължавахте да се разхождате. Но защо се смеете?

— Финигън и Спунер наблюдаваха по-дълго. Сигурно са изпратили в Лондон подробен доклад, че страдам от безсъние.

— Откъде знаете, че ви наблюдават?

— След като се мръкна, обтегнах напреки на пътечките тънки черни конци, а днес всички бяха скъсани. Под прозореца сложих лист хартия, намазан с глина, а днес видях този лист на пътя.

След като закусиха, Джеймс изми съдовете с помощта на девойката.

— За какво мислехте нощес, когато сте страдали от безсъние? — неочаквано попита той.

— За греховете си — отговори девойката с тържествен тон.

Но с това изненадите тази сутрин не се изчерпаха. Когато Джеймс отиде в кухнята, завари Джоана край печката със запретнати ръкави, заета с правенето на пастет.

— Силно сте си изгорили ръката — каза Джеймс, като забеляза върху ръката на девойката червено петно във формата на сърце.

— Това петно се появява само от време на време — отговори тя, като се изчерви.

И скоро след това си отиде, без да се сбогува с него.

Следобед в Стария дом дойде Кливер — беше смирен и кротък като овчица. Започна да разказва някаква история, която уж го била накарала да напусне службата. Но Джеймс не го слушаше.

— Ако искате, можете да се върнете на предишната си работа — направо му каза той. — Можете да кажете това и на останалите слуги. Но отсега нататък в къщата ми ще има нов ред. Точно в десет часа всички трябва вече да спят. И никой не бива да ме безпокои, когато работя в библиотеката.

Кливер се залови да събира подчинените си, а Морлек се качи в спалнята и внимателно заключи вратата след себе си. После вдигна килима и откри малко скривалище в паркета. Там съхраняваше кутийка, от която извади револвер, вързоп инструменти и неизбежната черна маска.

Всички тези принадлежности той занесе в кабинета си и ги заключи в бюрото. Макар че го преследваха всички лондонски детективи, макар че го заплашваше доживотен затвор, той пак се залови за работа. Човекът с черната маска пак започваше да действа.