Едгар Уолъс
Човекът с черната маска (17)

Уелинг има особено мнение

Полковник Картър от главното следствие извади пурата от устата си и високо се засмя.

— Мили Уелинг, вие сте много романтичен, за да може да се предположи, че действията ви ще се увенчаят с успех. И все пак вие сте един от най-добрите ни детективи. Романтичността в нашата работа няма никакво значение.

Юлиус Уелинг, началник на осми отдел в Скотланд ярд, тежко въздъхна. Той беше възрастен, беловлас човек, с меланхолично тъжно лице. Когато биваше развълнуван, загрижено триеше носа си.

— И все пак всички ваши начинания свършваха успешно — продължи началникът. — Както се вижда, върви ви много.

— Вие забравяте, че това се дължи не толкова на късмета ми, колкото на моята способност — скромно забеляза Уелинг.

В Скотланд ярд, където бе служил тридесет и пет години, го наричаха „учтивия Уелинг“, Той имаше капитански чин и много рядко се показваше в мундир. Обикновено ходеше цивилен. Редица медали за сполучливо разкрити дела кичеха гърдите му.

Джексън Картър и Уелинг едновременно постъпиха на служба. Картър притежаваше организационен талант и бе великолепен кабинетен служител, докато Уелинг бе насочил цялото си внимание към изучаването на хората.

— Както вече ви казах, вие сте романтик — продължи Картър, който обичаше да дразни приятеля си. Това беше единственото му развлечение. — Но трябва да си призная, че вашите фантазии водеха понякога до съвсем невероятни резултати.

Юлиус Уелинг се усмихна и попита:

— А до какво ще доведат сегашните ми комбинации?

— Страхувам се, че този път ще претърпите поражение — сериозно отговори полковникът. — Няма никакво съмнение, че най-после успяхме да заловим човека с черната маска. Много съжалявам, че това направи Марборн, а не някой друг, защото отдавна вече се готвех да го изхвърля. И като напук, Марборн постигна този успех. Имаме две непоклатими доказателства. Престъпникът е заловен на местопрестъплението и с оръжие. Освен това открихме при претърсването на квартирата му откраднатото — пачка банкноти с печати на ограбената банка. В градината му пък имаше заровен сандък с пари.

— Защо е направил всичко това? — прекъсна го Уелинг. — Това прилича на любителска работа.

— В такъв случай обяснете ми как са попаднали парите в къщата му — каза полковникът.

— Парите може да са занесени в къщата му, за да има срещу него доказателства. Навремето Марборн точно по този начин залови един монетопродавач.

— Нима мислите, че цялата тази история е нагласена, за да го хванат? — учудено запита той.

— Да. Престъплението е било нагласено. Шелман, арестуван навремето от Марборн, беше монетопродавач, но бе толкова хитър, че по никой начин не можеха да го пипнат. И цялата история, въз основа на която успяха да го затворят за десет години, беше нагласена от Марборн.

— Това не го знаех досега — каза Картър и се намръщи.

— Що се отнася до делото на Морлек — предпазливо продължи Уелинг — то ми се струва много чудно. Той твърди, че на слугата му се е случило нещастие. Доколкото си спомням, слугата му живее в Блекхет. Приближава се до къщата, в която трябвало да се намира раненият му слуга, и внезапно бива нападнат. Нима допускате, че при други условия биха успели тъй лесно да го хванат, особено като се вземе предвид, че е имал в джоба си револвер? Той се готви да ограби къщата и оставя автомобила си край входа, без да се помъчи дори да угаси фаровете. А съвсем наблизо има затънтена уличка, в която би могъл да скрие автомобила. Предполагам, че се е готвил да ограби къщата през черния вход. А при това зад къщата има градина, отделена от съседния участък само с ниска стена. Не е ли било по-просто да прескочи през тази стена, отколкото да влезе през вратата на улицата? Той се е защитавал. Но как? Не забравяйте, че в джоба си е имал пълен револвер. И все пак той оказва такава решителна съпротива, че Марборн е принуден да го зашемети. Защо в такъв случай той не си е послужил с револвера?

— Но цялата тази история с повикването по телефона е чиста лъжа!

— Нищо подобно! Телефонната станция в Ню Крос проверявала линията и по една щастлива случайност е чула разговора, защото бе установено, че апаратът му не работи добре и че се нуждае от поправка.

Полковникът широко отвори очи от учудване.

— Виждам, че сериозно сте се заели с тази работа. Може би сте вървели по следите на човека с черната маска?

Уелинг поклати глава.

— Но следих Марборн — учтиво отговори той. — Началникът на Скотланд ярд споделя мнението ви за Марборн и ми поръча да се заема с него. Човекът, който е телефонирал на Морлек за нараняването на слугата му, е самият Марборн. И аз няма да се успокоя, докато Марборн не подаде оставка.

— А как стои работата с Морлек? — попита Картър.

Уелинг махна с ръка, за да покаже, че това му е съвсем безразлично.

— Каквото и да се случи с него в съда, мога да ви уверя, че Джеймс Лексингтън Морлек е човекът с черната маска, най-хитрият и най-ловкият банков касоразбивач в наше време. Имам достатъчно доказателства за това. Преди десет години — продължи той и лицето му доби сериозен вид — полицията е намерила на Портсмудския път един умиращ моряк…

— За какво говорите? — учуди се Картър.

— Говоря за човека с черната маска — невъзмутимо продължи Уелинг — и за това, което го накара да стане престъпник… Та на пътя намерили умиращ моряк и всички усилия да установят самоличността му били напразни. Нещастникът лежи в малките гробища на Хиндхед. Надгробната плоча не носи никакво име. Как мислите, достатъчно ли е това за един човек да стане престъпник?

— Винаги обичате тайнствеността — вдигна рамене Картър.

Уелинг стана от мястото си и тръгна към изхода.

— Да, всичко тайнствено ме е привличало — учтиво добави той.